Скъпа авторке, преди 28 дни родих бебето си мъртво, седмица преди да вляза в девети месец. Най-ужасното нещо, което може да преживее човек, го преживях. Вярно, едвам дишам и се чудя за какво да се хвана, за да продължа, но съм жива. Радвай се и ти, че детето ти е живо и е до теб! Не се обвинявай, нямаш вина за нещата, които не можеш да контролираш. Това не е нещо, което можеш да предвидиш. Доколкото разбрах, не е генетичен проблем, а дори да беше такъв, пак има шанс точно тези "лоши" гени да не ги предадеш на другото си дете. Факт е, че ти е трудно. Факт е, че те боли. Факт е, също така, че детето ти е ЖИВО И ЗДРАВО, макар и да не чува. Любовта не се чува, истинското щастие също! С любов и подкрепа са отгледани толкова много деца, с проблем като този. ПАК ТИ КАЗВАМ, РАДВАЙ СЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ТИ Е ЖИВО И Е ДО ТЕБ. Това дали ще имаш или не друго дете е въпрос на избор и не смятам, че мога да ти дам съвет. Мисля, че ако го искате с парньора ти, нямаш пречка да го направиш. И не се предавай още преди да е започнала битката. И аз си мислех, че няма да мога да прецивея подобно нещо, ама ето, преживявам го. И макар да съм на 22, макар да ми е първо дете, ще го преживея и ще имам друго. Ще се боря да имам друго, а него винаги ще го нося в сърцето си и ще го обичам наравно с останалите(още неродени) мои деца...
Относно възраста и лекарското мнение - ще се въздържа от коментар, защото освен нецензурни думи, друго не мога да напиша...
Не се предавай!
аз наистина незнам какво да кажа ... ти си много силна жена и мога единственж да ти пожелая живо и здравичко бебче възможно най-скоро! Ти си истински герой щом намираш сили да продължиш за което ти се възхищавам! продължавай да вярваш и да се бориш ! успех ☺