Здравейте. Чета форума от време на време,но за първи път пиша..Незнам дали е правилно или не,просто искам да споделя с някой , да чуя съвети,забележки, истории от опит и всичко което може да ми бъде полезно.Пред дилема съм и съм смирена..Поста ми ще е малко дълъг, но искам да обясна всичко подробно,доколкото е възможно,без да стигам дотам,че да прилича на сюжет от сапунен сериал..
От 3 години и половина живея с мъжа ми на семейни начела,скоро мислим и за сватба,но все още нямаме брак.Той е разведен, има момиченце на 9 год и половина, с което се разбираме чудесно.Аз я обичам много,тя мен също и се радвам,че така се развиха нещата между нас,че успяхме да се опознаем и сближим от самото начало.
След като се събрахме с мъжа ми,отидохме да живеем в моя апартамент, но той е доста малък , затова излезнахме след известно време на квартира.Малко след това аз забременях и си имаме момченце на 10 месеца.
Мъжа ми работи извън града,някой път и извън страната.Беше подписал 2 годишен договор още преди да забременея,за това решихме , че е по- добре да работи там,докато изтече договора и да намери друга работа след това. Идва си за от 2 до 7 дни в месеца,зависи колко го пуснат..
Дотук всичко звучи що годе нормално. Обичаме се и се разбираме, грижи се за детето му както и за детето ни.
Проблема идва от там,че неговите родители не са на същото мнение..Винаги още преди да имаме дете,те го караха да се чувства като лош баща,защото не може да отдели всяка свободна секунда за детето си.Тя живее в съседен близък град,но почти всяка седмица през уикенда и ваканциите е била с нас.Един път обаче да решим , че искаме да отидем някъде за събота и неделя , без да я вземем и се почваха муцуни и скандали..
Родих,всичко прекрасно,радост,еуфория и т.н. Но се започна с намеците и забележките ( към него затова ,че дели децата,което за мен е абсолютно безпочвено.
Историите са много, но тази вечер от една капка ми преля и за това реших да пиша.Мъжа ми се прибира петък вечер и ще е тук до неделя вечер. Всеки път,когато си идва за толкова малко, петък се прибира към 18ч , виждаме се,вечеряме и си лягаме. Събота и неделя сме по цял ден с малката и с родителите му,за да ги уважим и тях.Даже и да си дойде за 5-6 дни , отново сме винаги с децата , спим в родителите му и не сме лишили никога тях или детето от внимание. Но проблема идва от там , че даже и на близо 10г, тя е свикнала да спи с някой и отказва да спи сама. Ние живеем в спалня,хол и кухня. Решили сме хола да го направим нейна стая и лятото ще правим ремонт. Но днес баща му ,му съобщава , че детето искало да дойде да спи при нас още в петък.Мъжа ми отказва с аргумента , че първо ще си дойде късно, второ няма как да се съберем трима човека на нашето легло (а тя не иска да спи отделно) , а и другите два дни ще сме заедно....При което отговора е " Виж какво,ако смяташ така да делиш децата,просто кажи и няма да я видиш повече..."
И тук идва ( най-накрая) моя проблем..Незнам как да реагирам,да постъпя и да се държа.Ядосвам се много,защото въобще не мислят какво говорят..Никога не съм се месила в тяхните отношения,винаги се опитвам да си мълча,но вече прекаляват ... Не разбирам,за какво деление говорят при положение ,че ние даже купуваме и угаждаме повече на нея , отколкото на сина ни. И то , точно заради това, да не си помислят че ги делим. Малчо е бебе, заспива в 20ч и ние имаме едни 4-5 часа само за нас в които да се видим..Само това искаме..токова ли е много?
Незнам вече как да реагирам,не е ли време и аз да изкажа своята позиция? Не искам да се бъркам , но просто да им обясна , че колкото има едното,толкова има и другото..Надявам се , когато направим ремонта и тя си идва при нас, а не ходим да спим ние в родителите му, да се променят нещата..Но все си мисля , че пак ще имат повече време за нея като баба и дядо , отколкото ние и ще ни обвиняват и натякват..
Достатъчно дълго стана,извинявам се за което...просто трябваше да потърся мнение,критика и подкрепа.Благодаря на всички ви
Виж целия пост
От 3 години и половина живея с мъжа ми на семейни начела,скоро мислим и за сватба,но все още нямаме брак.Той е разведен, има момиченце на 9 год и половина, с което се разбираме чудесно.Аз я обичам много,тя мен също и се радвам,че така се развиха нещата между нас,че успяхме да се опознаем и сближим от самото начало.
След като се събрахме с мъжа ми,отидохме да живеем в моя апартамент, но той е доста малък , затова излезнахме след известно време на квартира.Малко след това аз забременях и си имаме момченце на 10 месеца.
Мъжа ми работи извън града,някой път и извън страната.Беше подписал 2 годишен договор още преди да забременея,за това решихме , че е по- добре да работи там,докато изтече договора и да намери друга работа след това. Идва си за от 2 до 7 дни в месеца,зависи колко го пуснат..
Дотук всичко звучи що годе нормално. Обичаме се и се разбираме, грижи се за детето му както и за детето ни.
Проблема идва от там,че неговите родители не са на същото мнение..Винаги още преди да имаме дете,те го караха да се чувства като лош баща,защото не може да отдели всяка свободна секунда за детето си.Тя живее в съседен близък град,но почти всяка седмица през уикенда и ваканциите е била с нас.Един път обаче да решим , че искаме да отидем някъде за събота и неделя , без да я вземем и се почваха муцуни и скандали..
Родих,всичко прекрасно,радост,еуфория и т.н. Но се започна с намеците и забележките ( към него затова ,че дели децата,което за мен е абсолютно безпочвено.
Историите са много, но тази вечер от една капка ми преля и за това реших да пиша.Мъжа ми се прибира петък вечер и ще е тук до неделя вечер. Всеки път,когато си идва за толкова малко, петък се прибира към 18ч , виждаме се,вечеряме и си лягаме. Събота и неделя сме по цял ден с малката и с родителите му,за да ги уважим и тях.Даже и да си дойде за 5-6 дни , отново сме винаги с децата , спим в родителите му и не сме лишили никога тях или детето от внимание. Но проблема идва от там , че даже и на близо 10г, тя е свикнала да спи с някой и отказва да спи сама. Ние живеем в спалня,хол и кухня. Решили сме хола да го направим нейна стая и лятото ще правим ремонт. Но днес баща му ,му съобщава , че детето искало да дойде да спи при нас още в петък.Мъжа ми отказва с аргумента , че първо ще си дойде късно, второ няма как да се съберем трима човека на нашето легло (а тя не иска да спи отделно) , а и другите два дни ще сме заедно....При което отговора е " Виж какво,ако смяташ така да делиш децата,просто кажи и няма да я видиш повече..."
И тук идва ( най-накрая) моя проблем..Незнам как да реагирам,да постъпя и да се държа.Ядосвам се много,защото въобще не мислят какво говорят..Никога не съм се месила в тяхните отношения,винаги се опитвам да си мълча,но вече прекаляват ... Не разбирам,за какво деление говорят при положение ,че ние даже купуваме и угаждаме повече на нея , отколкото на сина ни. И то , точно заради това, да не си помислят че ги делим. Малчо е бебе, заспива в 20ч и ние имаме едни 4-5 часа само за нас в които да се видим..Само това искаме..токова ли е много?
Незнам вече как да реагирам,не е ли време и аз да изкажа своята позиция? Не искам да се бъркам , но просто да им обясна , че колкото има едното,толкова има и другото..Надявам се , когато направим ремонта и тя си идва при нас, а не ходим да спим ние в родителите му, да се променят нещата..Но все си мисля , че пак ще имат повече време за нея като баба и дядо , отколкото ние и ще ни обвиняват и натякват..
Достатъчно дълго стана,извинявам се за което...просто трябваше да потърся мнение,критика и подкрепа.Благодаря на всички ви
