Семейни дилеми...

Работа на мъжа ти е да постави граници на майка си. Тя не е родител на това дете, а го е обсебила и в стремежа си да е полезна много вреди нанася на детето. Страшни ядове ще имате, ако час по-скоро мъжът ти не вземе мерки. Той, не ти.

Сигурно и мъжът на авторката е мек като нея. Те на това разчитат родителите му.

Това означава ли, че детето не е прекарало поне едно цяло денонощие само с вас, без бабата и дядото? Преди бащата с тях ли е живял? Как така се сближихте с детето в подобна конфигурация? Абсурдно е той да допуска подобна ситуация. Как точно един ремонт ще промени нещата? Майката не се ли притеснява от това тотално обсебване на детето? По-добре бащата да спи няколко нощи заедно с дъщеря си в една стая, но твърдо да започнете да я взимате. Даже с уикенд извън дома ще е по-лесно да почнете. Не казвайте предварително, вземете я уж за еднодневен излет и й кажете по пътя, както и на бабата и дядото. Съжалявам, но поведението на мъжа ти не е нормално. Той не се държи като баща, позволил е родителските функции да бъдат иззети изцяло от бабата и дядото. Някакси и твоят фокус е друг. Излиза, че нямате уикенд без тях, а ти се вторачваш в приказките, че сте делили децата. Не ви харесва вмешателство им, но като че ли предпочитате отговорността за внучката да е тяхна.

Прекарвали сме уикенди без бабата или дядото,  но тези с преспиване някъде са малко. Цената която мъжа ми трябва да плати за да се случи всичко (поне на този етап) е да спре контакт с родителите му , само той да взима детето, от което ще има драми както от тяхна страна,  така и от страна на детето,  и от на майка му също (все пак в гледането,неговите родители я отменят доста)... Положението е изтървано отдавна,  живеели са врата до врата,  в последствие родителите му са продали апартамента заради семейни проблеми и нужди и са се събрали още с бившата му жена в един, всички заедно. Което също не е продължило много време, след по-малко от две години след това те се развеждат... Тук питам за съвет за мен и моето отношение и държание.Ясно че мъжа ми им е позволил да му се качат на главата отдавна, но да не забравяме че и те са си го възпитали по този начин и най-добре знаят как да му дърпат конците...
Той на много пъти се е карал с тях и е споделял  пред мен , че не иска повече нито да ги вижда, нито да има нещо общо с тях , но все си мисля че не е това начина..Все пак са му родители.
В.моето семейство никога не е имало такива отношения , не приемам за нормално да се карате все едно ще се избиете, и после разкаяния и сълзи от страна на тяхните.. Това обаче до следващия път.  Не може майка ти постоянно да говори глупости пред детето за теб и да ти прави забележки пред него за щяло и нещяло , да демострира как тя му угажда на всичко, а тати е лошия и не дава.. Ако работи по-малко и има повече време му се мрънка ,.че няма достатъчно пари за детето. Когато работи повече и има по-малко време пък се мрънка че нямал достатъчно време за детето..Е,не може и двете..Лошото е, че и майката не взима отношение за това
лигавене, а само се оплаква пред мъжа ми. А аз имам чувството , че с извинение "пикая срещу вятъра" .
И последно само да подчертая.  Ако не ми дремеше за това дете, за нашето сечейство с нея за напред и за това как и какъв човек ще израстне от нея в тези условия, въобще нямаше да се правя труда да пиша тук , да искам мнение и да търся възможно най-доброто решение за всички ни. Най-лесно е да се врътна,  да си гледам детето и да отсвиря всички, защото не завися от тях по никакъв начин. Просто не ми се иска да стигаме до там,  да не се поглеждаме..

Не знам какво ти се иска, и как, но ако мъжа ти не си "влезе във функциите" на баща и съпруг, скоро и ти ще бъдеш разведена. Причините за първия му развод би трябвало да са ти огромен червен предупредителен сигнал, за да не повтаряне същите грешки. А вие "уверено" вървите по стъпките на първия му брак, пък очаквате различен резултат.

А какво друго може да направи майката на детето, щом тя не присъства лично на тия циркове? Естествено, че ще опита да говори с бащата, от което няма полза обаче.

Виж сега, авторке, ние разбрахме, че бабата и дядото са обсебващи кукувици. Но също така разбрахме, че мъжът ти им играе по гайдите като кукла на конци. Нямаш друг избор- или мъжът ти ще си намери топките и ще престане да се държи като страдащата марионетка, или ще си живеете по описания от теб начин докато и на теб не ти писне и не си събереш багажа. На всички ни се иска да има чудно магическо средство, с което проблемите ни да се решават, без ние да положим грам усилие. Ама, няма.

Родителите на това дете са мекотели отвсякъде, без капка извинение го казвам. Работата е отървана и за мен лично - безнадеждно.

Все пак кажете какъв е печелившия ход на майката? Тя единствено може да спре детето да не ходи там, което е противозаконно. Иначе как да се противопостави, като детето е на друго място?

Няма такъв, Бианка, поне според мен. Особено с баща мекотело и нагли баба и дядо, както и с вече промития мозък на детето.

Ама вие това бебе кога го направихте, щом сте нон стоп или у свекърите или с другата му дъщеря в една спалня.
Свекърите ги игнорирай, с мъжа си се оправи.

Има няколко. На първо място, тя самата да отдели детето на друго легло. Да се разбере с бащата той лично да взима детето от нея. Да разговаря с дъщеря си и да я окуражи да прекарва повече време със семейството на бащата. Заедно с него да се консултират с детски психолог как да се справят на този етап. На мен ми изглежда, че бабата и дядото харесват майката, помагат с детето и са били против развода.  Тя най-вероятно предпочита детето да е привързано към тях, а не да е повече с баща си и новото му семейство.

Съвсем нормално е да защитават детето, при положение, че са разведени. Това го правят и нашите, с годините се оказа, че са прави. Не виждам какво ти пречат 4-5 часа вечер да е детето при вас, решението мъжът ти да го няма дълго време сте го взели съвместно с него, явно и ти си доволна от това, не виждам защо детето трябва да се лишава от баща, било то и за тези часове.
Спането в друго легло се решава лесно - просто го оставяте да спи на друго легло. Сори, ама тази част не мога да я повярвам, ако е вярно, проблемът е в теб и мъжа ти отново, че допускате 10 годишно да спи при вас. Възпитайте го и ще живнете.
Да го глезите умишлено, за да не си помисли някой нещо си, с купуване на предмети, също е класика. Преосмислете си малко поведението и свекъра ще кротне.

Ако искате да играете театро, можете и пред свекъра да го направите това, просто се погрижи /Ама наистина/ за детето, той да види, че го правиш, а не да подхвърляш стоки, за да замазваш нещата, и ще кротне.

Ето, заповядайте, за който не е чел:
Т.е. не си спазва режимът на свиждане с 10-годишното, който е 2 пъти в месеца по 2 дни. Даже не желае и единият път да си го спази! Категорично са прави свекърите да изискват от него да си поема родителските функции, писнАло им е от него, да да му взимат неговото дете и да се обясняват с него какво и що, докато той ходи по чужбините да плаща на новата жена.

Е , Вероника, това е негово право, а не - задължение.
Като не е в България, как да го взема.
Нали работи за издръжката и това е временно.
Старите, щом им дава майката детето , да го гледат, но това е по нейна воля.
Бащата ще го взема, когато може.
Да спре да живее той , заради 10 годишното ли, как да стане.

Предполагам, че мъжът не от вчера ходи да работи в чужбина и е отсъствал, така че си знаят човека. Вероника, прекаляваш, той издържа и себе си, и двете си деца, а не само "новата жена".
Аз разбирам, че майката едва ли ги притиска непременно да спазват графика, но свекърите драпат от негово име и после изискват. Това трябва да се прекрати, авторката е напълно права, и аз мразя цигании - 1 ден да се псувате и на другия пак да се обичате.
Това дете прекалено много го питат какво иска - ще идва ли, няма ли. Казва му се: "Утре ще дойдеш у нас", а не "Искаш ли..."
Щом са живели заедно, или ще се обичат, или няма да се понасят, явно е първото.
Моти родители също третираха дъщеря ми като свое 3-то дете. Защото им позволихме + някаква криворазбрана благодарност