В момента чета... 61

Тъкмо я привършвам. Не се чете лесно, на моменти е прекалено клиширана, реално не се случва почти нищо, а в същото време са разказани животите на много хора. Противоречиво е мнението ми за книгата, но сякаш надделява това, че ми харесва. Има някаква красота, някаква нежност в нея, която те грабва.

Най-после прочетох The Clockmaker's Daughter на Кейт Мортън. Ей, страшно бавна книга е това, хем аз по принцип нямам против по-бавното развитие на действието. Започва добре, както впрочем всички книги на Мортън, и след стотина страници изведнъж настъпва едно буксуване, почти нищо не се случва, само се пръкват още никому ненужни герои и действието прескача напред-назад във времето (любимият ѝ похват, но вече бая се поизртърка). Чак 50-тина страници преди края нещата се позабързват, но аз и развръзката познах. Абе, ако не беше хубавото ѝ писане и артистичната атмосфера, щях да ѝ сложа две звезди.

Започвам така силно препоръчваната ми от сума ти хора 11.22.63 на Кинг. Дано се окаже такъв шедьовър, какъвто всички около мен твърдят, че е Имам нужда.

Не тръгвай с големи очаквания, за да не останеш разочарована, като мен.
Аз се чудя да започна ли Където пеят раците или нещо по-ведро да намеря

Книгата не съм чела, но гледах сериала. Бях с огромни очаквания, но не беше нищо особено, даже се разочаровах.
Но нали книгите уж са по-добри от филмите, пожелавам ти книгата да ти хареса.

Ох, викате да посмаля голямата кошница с очаквания?

Сериала направо ми забраниха да го гледам, бил слаб. Дано книгата е на ниво, че 700+ страници....

Сериалът 11.22.63 е много зле, на моменти има и различия с книгата. Докато четох книгата съвсем други картини съм си представяла в главата, а не това, което е филмирано в сериала. Но май самия Стивън Кинг е бил консултант към сериала, така че очевидно той така си го представя Накратко - книгата ми допадна много, сериалът - не.

На мен ми хареса сериалът. Разликите не са съществени с книгата.
Аз пък прочетох “Моя абсолютна любима” на Гейбриъл Тълънт по препоръки от тук.  Не ми допадна. Много описания, неубедителни образи, липса на логика в действието. На моменти седях и се чудех защо се случва нещо, няма никаква плавност на повествованието.
Иначе е много хвалена в Goodreads, даже Кинг се е увлякъл по нея.
Темата е благодатна: домашно насилие, психологически травми и т.н. Но, недобро изпълнение за мен. Не успях да съчувствам на главния персонаж, по-скоро ме отблъснаха реакциите й. Може и това да е била целта на автора, не знам.
Напомни ми малко на Фокнър като стил, а аз не го долюбвам него.

Лу, не се притеснявай, книгата ще ти хареса. Не е шедьовър, но е добрият стар Кинг. В тази книга имаше всичко, което аз харесвам в неговия стил и което съответно на много други не допада - онова бавно протяжно действие, картините от 60-те, животът в едно малко градче и неговата гимназия, щипка загадки, малко страх и малко любов, доза обреченост. И стана рецепта за една наистина добра книга. И краят си го биваше - логичен, издържан, а не претупан набързо, както става в някои от книгите му. Ей затова понякога не мога да му простя. Да имаш добра идея, да я разкажеш по подобаващ начин и накрая да я завършиш като начинаещ автор. Не знам как въобще се получава. Чела съм по-голямата част от книгите му и по мое мнение са 50 на 50 по отношение на удовлетворяващ финал.
Аз пък не чета нищо напоследък. Просто няма кога. Ще наваксвам зимата, когато повече време ще съм си вкъщи.

Аз напредвам с Мариас, последната 1/5 от книгата ми остава. Не мога да кажа, че ми е станал любим автор, поне не след тази книга. Прекалено мудно върви повествованието с тези безкрайни разсъждения. Да, все едно седиш на кафе със стар приятел, който обаче много обича да разказва надълго и нашироко, но понеже се губи в отклонения, а историята по същество почти не напредва, просто губиш търпение - или се разсейваш на моменти и губиш нишката, докато не дойде някоя пауза в тирадата. Лошото е, че си давам сметка, че и аз самата съм склонна към такива изречения, разсъждения и отклонения (мисля, че по-кратки и не толкова обстоятелствени все пак), но Мариас е първият автор с такъв стил, на когото попадам, и осъзнавам, че този начин на поднасяне на историята не ми харесва, колкото и иначе да ми е приятно на моменти (така си е) да му чета локумите. (Ето, и моето изречение стана малко по-дълго и оплетено, отколкото би трябвало да бъде в идеалния случай.) Казва много мъдрости - неща, за които човек се замисля малко или много, но той ги формулира. Също говори и за режима на Франко - много интересна тема. Но въпреки това ме дразни, че книгата е толкова обемиста, когато е можела да бъде наполовина. Разбира се, склонна съм да му дам и друг шанс по-нататък и мисля тогава да прочета "Сърце тъй бяло". Явно "Така започва злото" е от по-скорошните му и не е изключено да е по-слаба.

А отделно мисля да започна от днес или утре "Договорът Паганини" на Ларш Кеплер. Аз съм чела само "Хипнотизаторът", а имам още 3 книги на писателския тандем Ларш Кеплер. През годините бях позабравила за тях, но сега мисля да започна да наваксвам.

О, след Мариас пък съм планирала една книга за заболяванията на щитовидната жлеза, която ми попадна наскоро (купих я електронна). Миналата година прочетох една страхотна и изключително полезна книга, тази също ми се струва интересна. А като се има предвид, че аз си го имам този проблем и малко или много трябва да се оправям сама (ако искам поне да имам шанс да се почувствам по-добре), четенето е задължително. Ето това е книгата, ако някой се интересува: https://www.amazon.co.uk/Your-Thyroid-How-Keep-Healthy/dp/190514010X

Започнах"Къщата на джамията" с резерви,но взех та изгълтах 60-70  стр. на един дъх.Много красиви описания,малко като в приказка се чувствам,за сега ми харесва.За това лято приятелка ми стовари един чувал с книги-та сега отсявам кои са мои и кои бих могла да пробвам:)).

ston, чудесно си го казала И аз така страшно се дразня, когато писател от калибъра на Кинг забатачи края на добре разказана история, което хич не му се случва рядко. Иначе относно 11.22.63 - вече минах около 50-тина страници и ми върви много плавно и интересно. Само да имам повечко време за четене, че обемът е сериозен.

Прочетох ,,Живот в скалите,, - на мен ми хареса, подчертах си много любими цитати, бих я препрочитала отново и съм сигурна,че ще открия още толкова хубави макар и клиширани мисли.
,, Мадмоазел Коко и ароматът на любовта,, - малко тъжна , но и приятно четиво, разказва се за любовния живот на Коко Шанел след смъртта на Бой, както и как създава парфюма  Шанел 5.
,, Люляковите момичета,, - много силна книга, обхващаща 20години от живота на главните персонажи в нея : Керълайн Феридей (реална личност извършила редица мащабни дарения по време на Втората световна война), Каша  и Херта Оберхойзер  - лекар работила в женския лагер Равенсбрюк;
,,Чернобилска молитва,, - писана е под формата на монолог, разкази на обикновените хора, засегнати от последствията на аварията. Хареса ми, но сериалът ме грабна повече.
В момента чета тази:

Едва добутах раковото отделение, не ми хареса, имаше интересни моменти, но като цяло едно и също и много бавно. Не мога да я препоръчам.
Почнах "Ударът" - Джон Гришам. Надявам се да ми пасне на почивката и да си оправя вкуса.

Прочетох Другата..Не съм очаквала такъв финал!🤔

Чета предимно в метрото напоследък "Даниел Щайн, преводач" на Людмила Улицкая. Иска ми се да имам повече време за четене. Може би през уикенда?

Иначе успоредно с нея чета и "Добри мъже" на Артуро Перес-Реверте, но там съм толкова в началото, че не знам дали може да се каже "чета" или по-точно е "започнах".

Имам големи очаквания и от двамата автори. Дано се оправдаят!