Здравейте хора.
От 2 седмици имам нещо като задух. Трудно поемам дълбоко въздух. Стига някъде до гърлото, в някой от случайте до слънчевия сплит и до там. Реално нямам задух, като недостиг на въздух, дишам си (малко тежко, като риба на сухо), нооо мнооого трудно поемам дълбоко въздух. На 20 пъти веднъж, с триста зора.
Ходих при личния ми лекар, прави ми кардиограма - перфектна. Гледа ме с ехограф - няма проблем. Измери ми кислорода - 99%.
След това, отидох при втори специалист вътрешни болести. Обясних му какво ми е, дори без да ме прегледа, каза дихателна невроза-дистония.
След това, отидох на полмолог, доста сериозен специалист. Чу ми дишането - кристално. Духах на една машинка и от скала до 100, духнах 106. Демек заключението и беше, че нямам проблеми с дихателната система и дробовете.
След всичко това, проблема си продължава и е като на пристъпи. Ту ми олеква и взимам въздух, ту не мога с часове....
Вчера, бях на рожден ден и изпих 5 бири + 1 малко уиски. Днес се събудих с по остри сипмтоми, дори получих такъв пристъп, че се наложи да отида по спешност в Окръжна. Изтръпване на ръце, не можех ГРАМ да поема дълбоко въздух, сърцебиене и загуба на контрол. Казах си край, умирам, това беше.
В окръжна ме закачиха на някаква машина, направиха ми кардиограма и ... познайте. Сърце като на спортист, никакви проблеми с дишането...€:dizzy_face: Биха ми една инжекция и се упокойх. Доктора каза, човек това е Паник Атака, напълно здрав си. Предполагам, алкохола обостря нервите и симптоматиката.
Казах си ок, ПА, но дори след успокоителното, трудното поемане на дълбоко въздух си остава.....
ТА ХОРА. Моля ви помогнете ми със съвети и мнения. Как да си помогна?!?! Наистина ли е на психическо-нервна почва?! Ако са ПА, защо усещането е през целия ден, а не само по време на атаката?
Като за последно, ще ви дам едно инфо. Преди 8 години имах ПА, но тогава не беше задух а сърцебиене. Преодолях ги. От 3 години насам имам генерализирана тревожност+хипохондрия. Ако това, може да ви помогне като инфо..Хапчета не пия, само половинка Ксанакс ако мнооооого съм се претоварил психически понякога.
Психотерапевтката ми каза, че това е вегетативна-дихателна дистония.
Питането ми е....КАК ПО-ДЯВОЛИТЕ, 5 лекара + психотерапевт ми казват, че е на психо-нервна основа и че един вид нищо ми няма и съм здрав на бик. А аз, продължавам да дишам като риба на сухо и да си получавам като пристъпчета с които не мога да си поема въздух дълбоко с часове?! Аз ли съм луд, или те ?!?!
Полмоложката и този от Окръжна, намекнаха нещо за алергия, пролетна, но пък казаха, че дори да е алергия, 90% от сипмтомите с дишането ми са ми на нервна почва.
АЗ се замислих и за астма. Въпреки че нямам роднина с астма и никога до сега не съм имал такива симптоми.
Това трудно поемане на въздух, ми се случваше и преди 1-2-3 години, пак по същото време, но отшумяваше за ден-два-три, докато сега държи 2 седмици, може би защото мнооого се вкопчих в него и съм уплашен...НЕ ЗНАМ.
Моля ви хора, поне да ме подкрепите с мнение и съвети, просто за успокоение.
Благодаря на всички и сори за дългата история, но поне бях изчерпателен.
Виж целия пост
От 2 седмици имам нещо като задух. Трудно поемам дълбоко въздух. Стига някъде до гърлото, в някой от случайте до слънчевия сплит и до там. Реално нямам задух, като недостиг на въздух, дишам си (малко тежко, като риба на сухо), нооо мнооого трудно поемам дълбоко въздух. На 20 пъти веднъж, с триста зора.
Ходих при личния ми лекар, прави ми кардиограма - перфектна. Гледа ме с ехограф - няма проблем. Измери ми кислорода - 99%.
След това, отидох при втори специалист вътрешни болести. Обясних му какво ми е, дори без да ме прегледа, каза дихателна невроза-дистония.
След това, отидох на полмолог, доста сериозен специалист. Чу ми дишането - кристално. Духах на една машинка и от скала до 100, духнах 106. Демек заключението и беше, че нямам проблеми с дихателната система и дробовете.
След всичко това, проблема си продължава и е като на пристъпи. Ту ми олеква и взимам въздух, ту не мога с часове....
Вчера, бях на рожден ден и изпих 5 бири + 1 малко уиски. Днес се събудих с по остри сипмтоми, дори получих такъв пристъп, че се наложи да отида по спешност в Окръжна. Изтръпване на ръце, не можех ГРАМ да поема дълбоко въздух, сърцебиене и загуба на контрол. Казах си край, умирам, това беше.
В окръжна ме закачиха на някаква машина, направиха ми кардиограма и ... познайте. Сърце като на спортист, никакви проблеми с дишането...€:dizzy_face: Биха ми една инжекция и се упокойх. Доктора каза, човек това е Паник Атака, напълно здрав си. Предполагам, алкохола обостря нервите и симптоматиката.
Казах си ок, ПА, но дори след успокоителното, трудното поемане на дълбоко въздух си остава.....
ТА ХОРА. Моля ви помогнете ми със съвети и мнения. Как да си помогна?!?! Наистина ли е на психическо-нервна почва?! Ако са ПА, защо усещането е през целия ден, а не само по време на атаката?
Като за последно, ще ви дам едно инфо. Преди 8 години имах ПА, но тогава не беше задух а сърцебиене. Преодолях ги. От 3 години насам имам генерализирана тревожност+хипохондрия. Ако това, може да ви помогне като инфо..Хапчета не пия, само половинка Ксанакс ако мнооооого съм се претоварил психически понякога.
Психотерапевтката ми каза, че това е вегетативна-дихателна дистония.
Питането ми е....КАК ПО-ДЯВОЛИТЕ, 5 лекара + психотерапевт ми казват, че е на психо-нервна основа и че един вид нищо ми няма и съм здрав на бик. А аз, продължавам да дишам като риба на сухо и да си получавам като пристъпчета с които не мога да си поема въздух дълбоко с часове?! Аз ли съм луд, или те ?!?!
Полмоложката и този от Окръжна, намекнаха нещо за алергия, пролетна, но пък казаха, че дори да е алергия, 90% от сипмтомите с дишането ми са ми на нервна почва.
АЗ се замислих и за астма. Въпреки че нямам роднина с астма и никога до сега не съм имал такива симптоми.
Това трудно поемане на въздух, ми се случваше и преди 1-2-3 години, пак по същото време, но отшумяваше за ден-два-три, докато сега държи 2 седмици, може би защото мнооого се вкопчих в него и съм уплашен...НЕ ЗНАМ.
Моля ви хора, поне да ме подкрепите с мнение и съвети, просто за успокоение.
Благодаря на всички и сори за дългата история, но поне бях изчерпателен.
Не си единственият, въпросът е да управляваш, доколкото е възможно, твоята реакция на стреса. 