„Zero waste“ и „Plastic-free“ като начин на живот – струва ли си?

Не е въпроса да се приучат само упоритите и надъханите да рециклират. Трябва да е удобно за всички. Колкото по-удобно и практично, толкова повече хора ще го правят с лекота и с желание.
При сутрешното тичане за работа и rush hour, последното нещо, за което ще мисли обикновеният закъсняващ, ще бъде рециклирането. По-скоро ще отдели половин час за грим, отколкото да походи до машините за пластмасови бутилки или жълтия контейнер, който е на 10 минути.
Добавям и това, че сега като завали дъжд, до него няма да може и да се пристъпи, за да се пъхне бутилка по бутилка в гърлото му. Това всеки с чисти обувки и бял шлифер ще си го спести. Познавам ги хората.

При нас няма такива машинки, които ти плащат за бутилки. В Рим знам че сложиха в метрото, но то е за тези които пътувайки си купуват бутилка вода например и иначе кой знае къде ще я метнат. Иначе има всяка къща/блок свои контейнери и реално и по чехли може да хвърлиш събрания боклук. Сега сменят постепенно контейнерите с такива с код, за да контролират по-добре кой не спазва правилата, отварят се само с карта. При нас още не са ги сменили. Явно само с моркова не става, та усъвършенстват тоягата.
Специално със стъклените бутилки според мен хората бързо ще свикнат пак. Все пак не са неща, които купуваш и разнасяш ежедневно. Производители и дистрибутори ще са по-малко доволни, но като няма накъде ще се адаптират. А олито вероятно ще започнат и в кутии да продават, алуминиеви. Въпрос на време.

В Германия машините са в магазините. Никой не пали колата само за връщане на амбалаж или по-скоро са изключения. Ходиш да пазаруваш и връщаш бутилките.

ето, създават удобство на хората. Обикновеният човек иска да му е лесно. На повече усилия е готов този, който е по-скоро вярващ в идеята.

Усилия обаче се полагат за изхвърлянето на стъклени бутилки и въобще всякакво стъкло, което не се изкупува. Примерно от зехтин, оцет и вино. Ние имаме късмет, че контейнерите са близо до нас, но за хората от другия край на квартала не е близо. Разпределят се по цветове и не може да се изхвърля керамика. Аз от половин година съм приготвила чинии, които ми е пълна мистерия къде мога да ги хвърля.
Иначе да, автоматите са в супермаркетите и магазините за напитки. С бона, които разпечатват може да се пазарува или да се осребри. Четири бутилки са едно евро все пак.

В Швеция също има поне от 13 години пант-автомати във всеки хранителен магазин. Събираш пластмасови бутилки и кенчета, които предварително си заплатил, купувайки напитката. В някои магазини пант-машината приема и стъклени бутилки, както на снимката долу. Аз лично досега не съм носила стъкло до тези автомати, защото пред блока си имам станция за стъкло, пластмаса, картон, хартия, батерии, крушки и желязо. Представлява малка къщичка, до която имаме достъп само живущите в блока. Намира се на пет метра от входа на блока. До станцията има контейнер за общ отпадък и контейнер за хранителни отпадъци. Също само живущите в блока могат да ги отключат, за да си изхвърлят съответния боклук.

На пант-автоматите има два бутона зелен и жълт - ако натиснеш зеления бутон, получаваш касова бележка, която можеш да осребриш на касата или да си вземеш парите. Ако натиснеш жълтия бутон - парите отиват за благотворителност. На снимката долу се вижда, че благотворителната акция в точно този магазин е за Непал и Малави.

Аз въобще не разсъждавамза шишетата с пфанд като за боклук, който е за хвърляне. Боклукът е на едно място, шишета на друго. Тези от бира изплаквам леко с вода, за да не миришат. Никога не съм ходила да връщам едно шише или само да върна пфанда, а винаги е съчетано с пазаруването. Да си взема шишета е все едно да си взема торба и списъка.
Вкъщи ги съхранявам в килера.

Стъклените от бира ги връщаме заедно с касата на някои автомати, в които цялата каса се пъха отдолу. Може и отделни бутилки да се връщат на всички автомати. Струват доста по-евтино от пласмасовите, 7 цента на бутилка и 3.10 евро за каса с 20 бутилки.

Скоро слушах по радиото, че се обсъжда да повишат пфанд-а за празните каси от 1,50евро на 5евро, защото много от касите не се връщали обратно.

В магазините Media Markt в Германия от няколко дни има автомати за изкупуване на стари телефони. Разпознават счупен дисплей, намокрен телефон, също и такъв, който е обявен за откраднат в полицията, т.е. четат IMEI. След тази процедура се определя цената.
Счита се, че в домовете на германците отлежават 124 милиона телефона, в които се съдържат ценни метали, в т.ч. 33 тона сребро, 3 тона злато и един тон паладий.

Check Please,
При нас порцеланът е Restmüll. Иначе, ако не са много счупени, всякакви домашни потреби се оставят до боклука или пред вратите в кашон с бележка "Zum Mitnehmen". Все се намира някой да ги вземе.

Аз вчера си намерих една жестока черна картонена кутия на боклука. Прибрах си я, пасна ми точно под масата в хола.

Всички гърци се цупят на зехтин в пластмаса. В тенекии складират, всяко домакинство си има. И сиренето е в тенекии, ползват много за салати.

Бира и ВОДА в пластмаса са голямата глупост на последното десетилетие. Сума проучвания показват колко е кофти да е оставено това на слънцето, а с очите си гледам как седи водата с часове пред магазина, под лъчите, на 40+ градуса. После, уж охладена, ето, моля -пийте.

За неудобството от тежкия товар... Значи, да вдигаме гирички за ръка и рамо - може, да вдигаме чанти с бутилки - не може. )) Аз мисля, че идеята е или самите супермаркети да станат повече от супермаркети, нещо като цял център за домакинството. Ето моят супермаркет вече е такова нещо - с едно ходене първо вадя торбите с рециклираното и разпределям по кофите, после зареждам нова храна, през това време ми мият колата, правят ми копие на ключа, приемат ми химическото чистене, зареждам бензин, ремонтират обувки и счупен телефон, също вътре играя тото, дават ми чужда валута за пътуване в чужбина, прибирам си рецептата с лекарствата от аптеката и пия едно кафе. Общо - 3 часа. Един вид - домакинстване. (половината неща не ги ползвам и за 2 часа се изпарявам от там)

За тези, които нямат тези 3 часа, остава онлайн. Оставят празните опаковки (за многократно ползване) пред вратата, доставят ти новите продукти за седмицата. Тук вече ни заливат с реклами за онлайн справяне с проблемите. Дори тоалетна хартия в хартия ще ти доставят, шампоани, балсами без пластмаса вътре, плодо и зеленчук без пластмаса. За месо - не предлагат. Трендът е да се яде по-малко месо, защото отглеждането му е зле за природата. И правилно, съгласна съм.

За който може да си го позволи, иконом в къщата. Рециклира, използва повторни, ремонтира, готви от скрач (от обелката), пазарува прясна храна, пере и глади икономично, мие колата ръчно и т.н.

За който не може да си го позволи - сам го играе хем иконом, хем господар на къщата. Или свекървата идва да живее у нас - тази икономична и все подредена жена!

А в старите компютри има още повече. Ето това е позлатено.

Може. Сигорно в микрочиповете, както и на телефоните имат окабаляване (Wire Bonding), които са от чисто злато. Но засега има авомати само за телефони,за компютри не са измислили.



https://www.azom.com/article.aspx?ArticleID=4999