Януарски бебета 2019! Тема 3

Изследванията при нас ще ги правят на обяд, просто тогава ни е часа за консултация, а и личната ни лекарка изрично подчерта, че първа урина няма как да и вземем, защото това може да е в 5-6 сутринта..
Относно пресипването на урината от колектор в контейнер, нашата лична лекарка е категорично против, каза, че така най-лесно се замърсявала пробата. Нейния съвет е да не изливам нищо от колектора, а направо да го занеса пъхнат в един от големите контейнери за урина. Вземането на кръв е от пръста, да.

Tess, за това споменах, че трябва хубаво да се затварят и оглеждат капачките. Миналата година за пръв път правих домати и половината бяха брак
aDream, много е лесно, само да се престрашиш. Точно това имам предвид, да се сложи капак на тенджерката.
Сипваш си пюретата в бурканчета, с капачките нагоре и ги слагаш в тенджера, наливаш вода до капачките, слагаш капака и като почне да къкри водата, оставяш за 15-20 мин. После се изкарват бурканите и се оставят да изстинат с капачките надолу. Капачките трябва да хлътнат. Не знам колко време могат да се държат така. Съхранявам ги на тъмно място/ в шкаф. Днес на обяд дадох пюре, което бях направила в сряда сутринта и си беше добре.
Уф, ние чак в средата но месеца сме на педиатър, защото нашия го няма. Какви изследвания се пускат сега?

 ЛЛ ми каза кръв, урина и ехограф на коремни. Кръв от пръстчето се взима.
  Ще пробвам да ги заваря така другия път, дано да станат.

Аз слагам и едно парцалче на дъното на тенджерата, за да не се спукат бурканчетата ако е по-силен котлона. Варя около 5 Мин. Слагам ги в хладилника, но й на тъмно ще е ОК. Имам тиква от преди 3-4 месеца, на тъмно място в бурканчета.

Днес бубанка прави 6 месеца колко бързо отлетяха само.Вече си търси цокото бърка по деколтето и муши муцунката.
Изследванията за кръв знаех ама за урината не ще се опитам да и взема.Иначе ни даде направление за педиатър,офталмолог и ортопед сигурно педиатъра ще я гледа на коремен ехограф.
Вчера и дадох за първи път месни пюре не беше особено впечатлена.

Много ме скубе това моето бебе другите две по големите не пипваха коса това с удоволствие ми дърпа косата дори хваната на опашка намира косъмчетата на тила и дърпа.

Ани, честита ви половин годинка.

И ние имаме направление от педиатърката за ехограф (спомена нефролог, че ще гледа), кръвни и урина. Мисля да ходя след седмица-две, за да наближи шестия месец все пак. Даде ми и координати на медицински център, но трябва да ги погледна дали са добри.

Иначе бебчо расте. Вече започна да се обръща от гръб по корем. Обратно не иска, ама негова си работа. Държа го понякога седнал в мен, но гледам да не прекалявам. Още не може сам. От морето свикна все някой да му обръща внимание и вечер не иска да си седи сам, та сега свиквам с новите изисквания.

Момичета,  аз малко с кофти  тема, но откакто родих, ми е все едно такова притеснено, плаче ми се, натъжавам се много лесно, избягвам новините, защото все кофти неща дават и много ме депресират. Като бях бременна не бях така, откакто родих, имам чувството, че хормоните ме тресат с пълна съла.... закъсняла реакция ли е това, не знам, но ми е супер кофти. Ходих на невролог, казаха следродилна тревожност, за всяко нещо изпадам в паника и се тревожа за всичко.
Има ли и други такива и ако има, как се справяте с това? Мислех си на психолог да отида, ама няма на кого да оставя малката, пък с нея да отида не става....

Аз бих посетила психолог.
Иначе аз се притеснявах първите 2 месеца - заради недостатъчното кърма най-вече и ненаддаването. После приех нещата, караме си на смесено хранене, успокоих се и се наслаждаваме на времето заедно с бебчо.
Иначе новини отдавна не гледам. Те целенасочено са такива - акцентира се върху лошото и трагедиите. Нарочно се насажда усещане у хората за безпомощност, безнадеждност и че от тях нищо не зависи. Силно ти препоръчвам да спреш да ги гледаш и ти?
Разходките на открито с други мами не ти ли се отразяват добре? Аз установих, че след по-дълги разходки съм много по-положително настроена, енергична и радостна.

Преди години бях изпаднала в лека депресия. Това което ми помогна е излизането по светло. Ако можвш бъди по цял ден навън от сутринта на слънце. Ако имаш приятелки излизай и с тях, поглези се да отидеш на среща (с мъжа си) на ресторант, спри да гледаш новини и филми които те подтискат, пускай си комедийни сериали. Занимавай се с нещо което те мотовира, или просто мисли и мечтай за такива неща. Аз например мечтая за екскурзии или си правя разни планове за бизнес.  Но най -вече раХодките ми помогнаха да си изчистя разума.  Отиди някъде на почивка ...

При мен беше кошмарно положението първия месец,  сериозна депресия ме беше налегнала. След това взе да ми просветва малко по малко. Към днешна дата имам някои моменти на тъга, но като цяло мисля, че ми мина следродилната депресия. Преди да захраня също бях изпаднала в паника,  в темата за захранване бях попитала как да съхраняваме домашно пюре няколко дена, за да не готвя всеки ден и да използвам времето за разходки и веднага се намериха "колежки", които те самите нямало да ядат храна на няколко дни и затова не давали на децата си. Как може аз лошата майка да не искам да готвя всеки ден (не го казаха така, но това се четеше между редовете). Такива коментари понякога ме скапват, защото е вид mom-shaming. Но все по-трудно ми влияят. Като цяло може да отнеме една година докато ни се балансират хормоните, така че, нормално си е да изпадаме в дупки от време на време.

И мен от време на време ме тресе силна тревога за какво ли не, горе долу каквото сте казали до тук правя, излизам на разходка, комедии на каквото попадна в hbo, понякога подреждам.... Май най ме успокоява като си говоря с мъжа ми вечер, той е по cool и ми ги отмята една по една тревогите ))) Иначе като ми е най тревожно честно казано винаги съм гледала да не се виждам с приятели, защото не съм добра компания, Не се фокусирам върху разговор и все си въртя тревогите.... но имам приятелка психолог и тя ми каза, че това не е правилно, защото се засилва тревогата като си сам, та сега излизам и при нас все има някоя мама с количка, с която да се за говорим на Бебешки теми:)

 Аз гледам да излизам поне веднъж седмично с приятелките ми. Общо взето са ни много важни тези женски вечери. Действат много разтоварващо.

Момичета, благодаря ви , прави сте, всичко това се опитвам да го правя. Но при нас проблемът е, че бебка при никой друг не стои, освен при мен, при всеки друг реве. И дори да реша да отида някъде, тя се съдира от рев, а аз през цялото това време не мога да се отпусна и все се тревожа, че реве и честно казано всяко едно излизане сама, дори и до магазина, ми излиза през носа, отказах се вече.
Лошото е, че се въртя в един омагьосан кръг и не знам как да го оправя. Забелязвам, че ме хваща повече, когато през нощта не сме спали добре и сънят ми е малко. Излизам да се разсея, но се получава така, че тя се наспива на разходката, а аз меря улиците и после вкъщи е бодра за нови игри и занимания, естествено с мама, а мама едва гледа. Или пък реша да взема една топла баня и да се отпусна, но бебка се съдира от рев отвън в ръцете на тати и аз пак се паникьосвам и се счупвам да бързам да изляза от банята.
Един път я приспах и я оставих на тати, да отида до магазина за хляб да се разходя. Обаче на връщане като се приближих до входа, чух познато гласче, което силно реве, толкова скоростно се качих, чак аз се учудих. И вместо да се разсея, да се отпусна, аз пак се тревожа, че бебка е ревала, защо съм я оставила и т.н. някакси се обвинявам, че детето реве заради мен и това още повече ме депресира.

Вие оставяте ли ги на някой да ги гледа от време навреме? Колко често? Бихте ли го оставили, ако знаете, че ще реве? Или гледате навсякъде с бебето и всичко така да правете, че само с него да се съобразявате? Защото майка ми вика, че ще пореве, пореве, пък ще спре.... И че няма как да й угодя съвсем и е важно да гледам и себе си....

И аз съм така. Дори да знам, че не реве, адски виновно ми е. А понякота искам и само с друтото дете да излезем, защото и то минава през своите си кризи. Оставяла съм я при майка ми за по 3-4 часа общо 3 пъти досега. Единият път на страшен бегом се прибрах, по телефона чух, че е напечено.
Ами, така ще е... Оставяй я на татко й. Върши и своя работа по малко... баби, ако има за по малко, да свиква и с други хора. Опитай да не потъваш. Всеки има сривове. А при нас и хормоните още не са се регулирали. ще отшуми и това. Търпение.

Здравейте, ние сме на море. Държим бебка под чадъра, но по обяд се прибираме и слизам с каката на басейн пред апартамента. Сутрин отварям прозореца, да дишат йодните пари, защото сме точно на плажа. Аз пък съм пълна със страхове. По принцип съм бъзлива, но сега е ужас. Даже татко и като я държи, не му вярвам. Голямата е доста ексремна, катери се, люлее се бясно по люлките и изпадам в ужас. Общо взето страховете са ми покрай децата и мъжа ми. Той също ми се вижда доста непредпазлив. Често вечер се събуждам с писъци от януари насам. Тогава преживяхме нещо наистина страшно, не знам как не ми спря кърмата. Имам много приятели психолози и ще говоря с тях. Преди 2,3 години работих много, включително и от вкъщи и усетих, че нещата тръгват в недобра посока, тогава тръгнах на йога и всичко се оправи. Явно пак ще започна да ходя, дори и веднъж седмично.