Януарски бебета 2019! Тема 3

aDream и аз не мога да я оствя на никой друг, освен на баща й, но той непрекъснато е около нас, когато не е на работа и тя е свикнала много с него. На всеки друг, на който я оставим, започна рев, но уплашен рев. Просто вече да големи и за тях това са непознати хора. Започнете да прекарвате повече време ти, бебка и човека, на който най-често би я оставял, за да свикне с присъствието му повече.
За разходките напълно те разбирам. Тя си почива навън и се наспива, а аз съм като разбира. Затова много често започнах ако ще излизаме на въздух само, за да спи, я оставям на терасата. Тя спи, а аз си почивам, върша неща за себе си и за дома и малко презареждаш.

  Таткото го гледа наравно с мен от самото начало и няма драми, на други хора не съм пробвала да го оставям, сигурно ще реве. 
  Изобщо не се чувствам виновна, че излизам сама. За всички е важно да съм в добро психично здраве.
  aDream, пробвай да я оставяш повече време с татко ѝ, като сте си в къщи. Просто отиди в другата стая, като ревне ще можеш да отидеш.

Чета ви и си мисля не съм сама.Бубанка е свикнала най много с мен след това с кака си.Баща си го вижда през два дни в най добрият случай и от него реве.Други на които мога да е оставя покрай мен няма.И затова сме си постоянно двете или по точно тримата с баткото и после четеримата каката като се прибере от работа.
Тревожост и страхове имам всякакви не само с малкото а и с двете по големи деца.При мен се получи,че малко преди да забременея бях с умерена форма на депресия.Някъде около 8 месеца преди самата бременност.Бях на АД които спрях на своя глава не ми действаха така както трябваше аз ставах по зле.Но с времето нещата отшумяха и смятам,че сега наистина виждам причината да продължа напред-децата.Преди когато ми го казваха не виждах смисъл в нищо и в никого сега вече не е така.Има човек който се опитва да ме изкара лош родите,че не съм възпитала децата си,че не мисля за тях и всякакви такива простотии.За сега няма как да ме разклати,защото виждам този човек какъв родител е и по точно,че е никакъв такъв.Мога да кажа,че появата на бебето ме излекува излекува една рана която смятах за нелечима остана белега който винаги ще ми напомня какво е било.И също така да ми напомня,че сега съм сама и трябва да дам най доброто от себе си за моите слънца,че имат само мен а аз само тях.
Вярно тези хормони още се вихрят....

AniGast, ти си много силна жена! Възхищавам ти се! Моята не реве от никого, особено обича мъжете. Даже мислихме, че ще ревне от един приятел, висок 206 см, а тя толкова много му се усмихваше. Види ли нов човек и почва с усмивки, смях, гукане. Понякога я гушкат няколко човека и тя се радва. И голямята ми дъщеря беле такава. Беше на Лагер и нито веднъж не ни се обади, а е на 9 години.

https://www.babycenter.com/0_separation-anxiety_145.bc

Ето една статия по въпроса за раздразнението, когато мама отсъства. Като цяло си е нормално и означава, че сме изградили добра връзка с бебето. Аз излизам и с приятели и с другата ми дъщеря, но засега само на татко й я оставям, с него си е ок, освен като огладнее, защото нещо не приема шишето.... Но успява някакси да я залъже и тогава.

При мен положението е много спокойно, сигурно защото ми се падна прекрасно бебе. Но съм забелязала, че имам такива периоди на тревожност, когато не съм се нахранила или не съм спала добре.

Миналата седмица водих децата на басейна в Рударци. Хем бебчо на чист въздух, хем момичетата да се забавляват. Ей, хора откачих да се притеснявам колко точно са мръсни шезлонгите (едно към едно с тези на морето, където нямах такива тревоги), масата в заведението и т.н. Чак като обядвахме (на въпросната маса, която забърсах с мокри кърпички ) се поуспокоих малко.

Също особено много истерясвам на тема болести, ама там си е вече друга история.

Повече време навън и на слънце помагат много. Хубава храна и наспиване.

Връщам се да допиша, че сега се сетих - изключително много си ценя почивката. В момента вкъщи е ужасно, все едно бомба е паднала след уикенда. Но бебчо заспа преди малко и няма да пипна нищо преди да се е събудил. Изобщо домашния слугинаж не ми е в приоритетите. Ще бъде чисто някой ден като пролази бебето, защото няма да имам избор. Дотогава... Понякога спя с него до 10 ч. сутрин.

Иначе се случва много рядко да го оставя на някой друг. Един-два пъти за лекар, един-два пъти за кратка разходка. А най-дългото беше за около около четири часа, когато имах ангажимент с класа на малката. Някак времето с бебчо докато е толкова малък ми се струва ужасно късо и искам да си взема всеки възможен момент заедно. А не искам да товаря и бабите прекалено, защото ми се струва, че много се изморяват.

При нас засега не плаче от други хора. Усмихва се почти на всички. Оставяла съм го с таткото няколко вечери и на свекървата за няколко часа. Не е имало проблем. Майка ми също го е вземала да по 1-2 часа да се занимава с него, за да поема глътка въздух. С баткото го оставям за малко да отскоча до някой близък магазин. Предпочитам така, за да може после по-лесно да се адаптира като дойде време за ясла.
Вашите бебоци как приеха картофа? Днес дадох с тиква, но много гъст. Разреждах го няколко пъти с АМ, за да го докарам до някаква консистенция, дето да не му се повдига от нея.

Не слушай тези "колежки". Аз също не готвя пюрета всеки ден и дори О, Боже купувам плодовите... Дреме ми за тяхното мнение. Предпочитам да си прекарвам времето с малката буболечка пред това да готвя всеки ден. Да и за нас не готвя всеки ден. Ядем по 2-3дни каквото съм сготвила. Нито аз, нито ММ имаме проблем с това. Израснала съм само с майка в къщата. Работеше много часове за да може да ме издържа. В един ден готвеше за три дни напред защото работеше по 12часа. Нищо ми няма. Не съм се почувствала втора ръка човек защото не ми е било току що сготвено и сервирано всеки ден. Последиците са че станах самостоятелна от много рано и ядях всичко което ми сготвят без да мрънкам. За бебето е важно според мен да му се обръща внимание, а не дали яденето в от днес или вчера.
Иначе и аз се тревожа за глупости,но много си ме е страх от болести. ММ се опитва да ме успокоява с мотото -Не се тревожи за нещо което може да не се случи. Понякога помага, понякога не. Ще мине периода все някога.
На друг човек не я оставям да я гледа, освен на мъжа ми. Инцидентно трябвашеа отидем заедно до банката и я оставихме за 1час на майка ми, но това беше когато още не разбираше много много. Сега такова нещо няма как да се случи без рев. Търси ме детето. С баща си инъче си седи съвсем спокойно. Все пак той също много се грижи за нея.
И сега нещо което ще се стори странно сигурно на всички. Живеем на морето,обаче още не сме отишли на плаж. Мразя да ходя,има много хора, викат,дразнят ме,а и мразя да се пека. Отивам да се топна, да си поплувам, изсъхвам и газ към колата или най близкото заведение. Знам че трябва да ходим,пък и на малката може да ѝ харесва. Пффф... Планината ме дърпа мене,и водопадите и пещерите.... Ех мечти....

aDream, радвам се, че повдигна темата Виждам, че повечето си минаваме през такива периоди, явно е нормално. При мен още откакто се роди сина ми заедно с неизмеримата ми любов към него се появи и ужасното чувство, че няма как да го предпазя от всичко и че рано или късно по един или друг начин ще трябва да се разделим. Аз също постоянно се притеснвам за различни неща, а той все още е почти постоянно пред очите ми, не ми се мисли като почне да щъка или да излиза и без мен. Разбирам, че това не в здравословно и гледам за кратко да го оставям на мъжа ми, ходя на йога сутрин преди той да тръгне за работа или пък ги пращам на разходка по мъжки в парка. Не мога да се отпусна през това време напълно, Трудно ми е и го мисля, но знам, че така е по-добре и за детето, и за всички.
 
Иначе той не плаче от други хора. Гледам да го събирам с приятели и роднини от време на време и го давам да го гушнат. Забелязвам, че в такъв момент той гледа към мен и как аз ще реагирам, и като съм му пред очите и се усмихвам е спокоен. Мисля, че това е добра стратегия да свиква и с други хора малко по малко.

Много ме успокоите, момичета
А страховете, ох, страховете, да не говоря за тях, и преди бях така, но сега придобиват заплашителни размери старая се да не ги мисля, но не винаги се получава.
Аз бих отишла на психолог, дори и с бебка на ръце, но знам какво ще ми каже и какво ще ме посъветва, но сега е неизпълнимо, нямам варианти да го направя.... бабите не изявяват желание да помагат с бебето, мъжът ми по цял ден работи и дори и да искам, няма на кого да я оставя и за час-два. А оставя ли я, ще се притеснявам постоянно, че реве и терапията ще отиде на кино....
Скоро я оставих за един РД с идеята да ме няма за най-много 2 часа и майка да я нахрани... е познайте, нито беше успяла да я нахрани, нито да я успокои, тя пищяла, ревала, майка ми се обади, когато вече била прегракнала от реване . Прибрах се възможно най-бързо, супер притеснена.

И аз да попитам за картофа, след като е въведен един вид, другият пак ли трябва да се въвежда или няма нужда, може да се добавя към нови неща?
Зазу, към всичко добавям мляко, независимо дали е пюре или каша.

Относно картофите - почти няма бебе, което да ги харесва. Моята първите дни, когато ядеше само него беше супер недоволна, но сега, когато е смесен с нещо си го хапва без проблем. Относно това дали батата трябва да се въвежда постепенно - аз така направих, но не съм броила лъжички, просто първия ден сложих 2 парченца, после 3-4 и т.н.
Днес пускахме изследванията на дъщеря ми, всичко е в норма, но тя много плака, докато и вземаха кръв. С урината беше неочаквано лесно, справихме се от първия път с таткото. Потвърдено и от педиатърката, урината не трябва да се прелива от колектор в контейнер, а се носи направо колектора, пъхнат в контейнер за урина.

И аз много се страхувам от болести. То си е страшно, аз няма да забравя накрая как хванах грип и раждах и прегърнах бебето с маска. То раждането ми се видя песен, дори и без упойка, в сравнение с болките, които изживях с грипа. И най-вече страха дали не съм я заразила и нея.

Оф, от както се омъжих и родих получавам доста shaming и женска злоба от раждали и нераждали жени. Старая се да не обръщам внимание, понякога ми е смешно. Наскоро една ми обясняваше, че бебето ми сигурно се лигави, заради възпаление на венците или неправилна захапка. Нейните две бебета никога не се били лигавили така
 Иначе, веднъж оставих малкия на майка ми, бях на сватба на моя приятелка от детството...Всичко било наред, докато не дошло време за банята и приспиването. Ревал няколко часа и като се върнах, майка ми беше истерясала, а бебето спеше сладко и кротко Плаче доста от непознати или като изляза от стаята. Започна да проявява интерес към други деца, те все пак са забавни и смешни.
Мисля, скоро да започна да го оставям на таткото, а аз да си изчистя вкъщи спокойна, да отида да си оправя маникюра и такива неща. Също и на майка ми, за някой друг час, да отидем на плаж. Не съм ходила от миналата година, а толкова обичам да се кисна в морето.

 Ох, как обичам някоя да започне да ми се прави на най-добрата майка на света или още по-нелепо - на най-добрата домакиня. Така бързо ги приземявам, че свят им се завива. Сигурно за това нямам много позната.
  Но пък наистина издивявам, когато някоя се опитва да начуква канчето на друга майка. Аз съм над нещата и не ме засягат, но има притеснителни жени, които се разстройват. В такива случаи съм била доста груба.

Дам, това с налагането на мнение само за да докажеш, че си прав или много добър в нещо, е ужасно дразнещо. Наистина има жени, които биха се притеснили и разтревожил. И аз гледам да съм над нещата, радвам се на хлапето, пък който иска да се изяжда от злоба...
Междудругото цяла бременност бях много спокойна, както и до скоро, което ме учуди. Наскоро ми се възстанови цикълът. И онзи ден, абе много ме дразнеха всичко и всички. Много ядосана се чувствах, направо ми идеше да избухна. Викам си, нещо не е наред с мен. Погледнах си календарчето и видях, че след около седмица трабва да ми дойде...Ех, ще ме побъркат тези хормони.