Здравейте, доктор Дренски! Днес ще разговаряме за атопичния дерматит, едно доста често заболяване в детската възраст.
Наистина, атопичният дерматит се среща често при децата. Първите прояви могат да се наблюдават още в ранна възраст при деца с фамилна обремененост. Протича хронично, с генерализирана сухота, множество рецидиви и чести прояви на сърбеж. Атопичният дерматит е част от атопичния синдром, включващ алергични прояви на дихателната система (алергичен ринит и астма), очите (алергичен ринит) и др.
Ясни ли са причините за това заболяване?
За момента се говори за няколко групи фактори, които са пряко свързани с появата му.
Първата група включва генетичните фактори. Фамилният атопичен терен се среща при 60 – 80% от пациентите, като все още не е напълно ясен механизмът на унаследяване – доминантен или рецесивен. Когато и двамата родители са болни от атопичен дерматит, вероятността и децата им да се разболеят е с 50% повече.
Втората група са имунологичните фактори. В 80% от случаите има високо ниво на IgE (обуславят алергични реакции към храни, лекарства, полени и др.) и Т-клетъчен имунен дефицит (благоприятстващ развитието на вирусни и стафилококови инфекции).
Третата група са нарушения на кожната бариера.
При голям процент от болните се открива мутация в гена за филаргин – белтък, който участва в изграждането на кожната бариера.
Важно е да се знае, че атопичният дерматит е една от най-честите диагнози в дерматологията. Среща се при 15 – 20% от децата и 5 – 10% от възрастните.
Каква е клиничната картина на това заболяване?
За това заболяване е характерно ранното му начало (90% от случаите са до 5-годишна възраст), с постоянен или пристъпен сърбеж, лесна дразнимост на кожата и промени в характера.
Най-общо клиничната картина може да се раздели на 3 периода:
Първи период – деца до 2 г.
Обикновено заболяването започва след третия месец от раждането, като се изразява със зачервяване, малки пъпчици и мехурчета, които образуват плаки. Най-често се засягат челото, бузите и бедрата, които са с изразена сухота.
Втори период – от 2 г. до пубертета.
Плаките са по-задебелени, със следи от разчесване. Обхващат се китките, лакътните и задколенните гънки, като сухотата е генерализирана.
Трети период – при възрастни.
С годините неизлекуваният атопичен дерматит преминава в невродермит!
Освен гънките се засягат и останалите части на тялото. Основни симптоми са сърбежът и сухотата на кожата.
От какво се влошава това заболяване?
Атопичният дерматит може да се влоши от различните сезони, алергени, някои храни и най-вече от стрес!
Каква е прогнозата за развитие?
В голяма част от случаите клиничните прояви изчезват при навършване на 2 – 3 години. По-рядко заболяването се проявява през целия живот, като понякога се комбинира с бронхиална астма или други заболявания.
Спонтанно подобрение може да настъпи след кърмаческия период или след пубертета!
Трудно ли се поставя диагноза на АД?
Не бих казал, че е трудно. След търсене на фамилна обремененост и съпътстващи заболявания (алергичен ринит, конюнктивит, астма и др.), се извършва дерматологичен преглед, като се търсят характерните за това заболяване лезии.
Нужни ли са някакви специални грижи за кожата при това заболяване?
Родителите трябва да знаят, че е изключително важно да се поддържа кожата на детето хидратирана!
Водата при къпане да е топла (но не и гореща), да се използват специални масла за къпане и емолиенти след подсушаване. Да се носят памучни дрехи, в стаите да има овлажнители за въздух и т.н.
Нужно ли е да се спазва някаква диета?
Въпросът с диетата е малко спорен. Според някои изследвания избягването на определени храни (цитруси, мляко, ядки, шоколад, мъхести плодове и др.) подобрява атопичния дерматит, но според други – това не е така. Естествено, при откриване на пряка връзка с дадена храна, последната трябва да се избягва задължително!
И така, стигаме до лечението. Какво е то?
Най-общо, основна цел на лечението е постигане на продължителна ремисия!
Атопичният дерматит се лекува с локални и системни средства.
Към локалните влизат кортикостероиди (за кратък период), емолиенти и различни антибактериални средства.
Системното лечение включва антихистамини (при силен сърбеж), антибиотици (при данни за стафилококова инфекция) и кортикостероиди (трябва да се използват като последна възможност).
ПУВА терапията е също алтернатива. Бих искал да подчертая, че български принос е високопланинското климатолечение (над 1500 m надморска височина ), при което се постига значително подобрение на заболяването.
Не трябва да се забравят и т.нар. локални имуномодулатори (калциневринови инхибитори) – пимекролимус и такролимус. Според Европейската лекарствена агенция тези продукти трябва да се прилагат само за лечение на атопичен дерматит и то когато кортикостероидите не действат! Това трябва да стане след внимателна преценка от дерматолог, за кратък период от време и задължително само при деца над 2 години. Всичко това се налага поради множеството нежелани лекарствени реакции при приложението на тези продукти.
Споменахте на няколко пъти емолиентите. С кои конкретно работите Вие?
Аз от години препоръчвам на моите пациенти емолиентите от серията Secalia на френската фирма ISISPHARMA.
Това са Secaliа Balm и Secalia AHA . Те съдържат растителен глицерин и масла от карите и инка инчи (които съдържат полиненаситени мастни киселини). Тези продукти трайно хидратират кожата и възвръщат комфорта на пациентите.
През последните няколко години включвам към лечението на атопичния дерматит и Ecomer на шведската фирма Natumin Pharma. Този продукт съдържа масло от черен дроб на акула и активните му съставки са алкилглицеролите! Последните се натрупват в кожата, като променят нейния тургор и еластичност. С антибактериалното си действие алкилглицеролите намаляват възможността от развитие на инфекции – чест проблем при болните с атопичен дерматит! Ecomer може да се използва от най-ранна детска възраст, защото е изключително пречистен!
Заповядайте в консултативната ни тема, за да зададете своите въпроси към д-р Дренски!
Наистина, атопичният дерматит се среща често при децата. Първите прояви могат да се наблюдават още в ранна възраст при деца с фамилна обремененост. Протича хронично, с генерализирана сухота, множество рецидиви и чести прояви на сърбеж. Атопичният дерматит е част от атопичния синдром, включващ алергични прояви на дихателната система (алергичен ринит и астма), очите (алергичен ринит) и др.
Ясни ли са причините за това заболяване?
За момента се говори за няколко групи фактори, които са пряко свързани с появата му.
Първата група включва генетичните фактори. Фамилният атопичен терен се среща при 60 – 80% от пациентите, като все още не е напълно ясен механизмът на унаследяване – доминантен или рецесивен. Когато и двамата родители са болни от атопичен дерматит, вероятността и децата им да се разболеят е с 50% повече.
Втората група са имунологичните фактори. В 80% от случаите има високо ниво на IgE (обуславят алергични реакции към храни, лекарства, полени и др.) и Т-клетъчен имунен дефицит (благоприятстващ развитието на вирусни и стафилококови инфекции).
Третата група са нарушения на кожната бариера.
При голям процент от болните се открива мутация в гена за филаргин – белтък, който участва в изграждането на кожната бариера.
Важно е да се знае, че атопичният дерматит е една от най-честите диагнози в дерматологията. Среща се при 15 – 20% от децата и 5 – 10% от възрастните.
Каква е клиничната картина на това заболяване?
За това заболяване е характерно ранното му начало (90% от случаите са до 5-годишна възраст), с постоянен или пристъпен сърбеж, лесна дразнимост на кожата и промени в характера.
Най-общо клиничната картина може да се раздели на 3 периода:
Първи период – деца до 2 г.
Обикновено заболяването започва след третия месец от раждането, като се изразява със зачервяване, малки пъпчици и мехурчета, които образуват плаки. Най-често се засягат челото, бузите и бедрата, които са с изразена сухота.
Втори период – от 2 г. до пубертета.
Плаките са по-задебелени, със следи от разчесване. Обхващат се китките, лакътните и задколенните гънки, като сухотата е генерализирана.
Трети период – при възрастни.
С годините неизлекуваният атопичен дерматит преминава в невродермит!
Освен гънките се засягат и останалите части на тялото. Основни симптоми са сърбежът и сухотата на кожата.
От какво се влошава това заболяване?
Атопичният дерматит може да се влоши от различните сезони, алергени, някои храни и най-вече от стрес!
Каква е прогнозата за развитие?
В голяма част от случаите клиничните прояви изчезват при навършване на 2 – 3 години. По-рядко заболяването се проявява през целия живот, като понякога се комбинира с бронхиална астма или други заболявания.
Спонтанно подобрение може да настъпи след кърмаческия период или след пубертета!
Трудно ли се поставя диагноза на АД?
Не бих казал, че е трудно. След търсене на фамилна обремененост и съпътстващи заболявания (алергичен ринит, конюнктивит, астма и др.), се извършва дерматологичен преглед, като се търсят характерните за това заболяване лезии.
Нужни ли са някакви специални грижи за кожата при това заболяване?
Родителите трябва да знаят, че е изключително важно да се поддържа кожата на детето хидратирана!
Водата при къпане да е топла (но не и гореща), да се използват специални масла за къпане и емолиенти след подсушаване. Да се носят памучни дрехи, в стаите да има овлажнители за въздух и т.н.
Нужно ли е да се спазва някаква диета?
Въпросът с диетата е малко спорен. Според някои изследвания избягването на определени храни (цитруси, мляко, ядки, шоколад, мъхести плодове и др.) подобрява атопичния дерматит, но според други – това не е така. Естествено, при откриване на пряка връзка с дадена храна, последната трябва да се избягва задължително!
И така, стигаме до лечението. Какво е то?
Най-общо, основна цел на лечението е постигане на продължителна ремисия!
Атопичният дерматит се лекува с локални и системни средства.
Към локалните влизат кортикостероиди (за кратък период), емолиенти и различни антибактериални средства.
Системното лечение включва антихистамини (при силен сърбеж), антибиотици (при данни за стафилококова инфекция) и кортикостероиди (трябва да се използват като последна възможност).
ПУВА терапията е също алтернатива. Бих искал да подчертая, че български принос е високопланинското климатолечение (над 1500 m надморска височина ), при което се постига значително подобрение на заболяването.
Не трябва да се забравят и т.нар. локални имуномодулатори (калциневринови инхибитори) – пимекролимус и такролимус. Според Европейската лекарствена агенция тези продукти трябва да се прилагат само за лечение на атопичен дерматит и то когато кортикостероидите не действат! Това трябва да стане след внимателна преценка от дерматолог, за кратък период от време и задължително само при деца над 2 години. Всичко това се налага поради множеството нежелани лекарствени реакции при приложението на тези продукти.
Споменахте на няколко пъти емолиентите. С кои конкретно работите Вие?
Аз от години препоръчвам на моите пациенти емолиентите от серията Secalia на френската фирма ISISPHARMA.
Това са Secaliа Balm и Secalia AHA . Те съдържат растителен глицерин и масла от карите и инка инчи (които съдържат полиненаситени мастни киселини). Тези продукти трайно хидратират кожата и възвръщат комфорта на пациентите.
През последните няколко години включвам към лечението на атопичния дерматит и Ecomer на шведската фирма Natumin Pharma. Този продукт съдържа масло от черен дроб на акула и активните му съставки са алкилглицеролите! Последните се натрупват в кожата, като променят нейния тургор и еластичност. С антибактериалното си действие алкилглицеролите намаляват възможността от развитие на инфекции – чест проблем при болните с атопичен дерматит! Ecomer може да се използва от най-ранна детска възраст, защото е изключително пречистен!
Заповядайте в консултативната ни тема, за да зададете своите въпроси към д-р Дренски!