Трансформиращи дневници - Хранене/Тренировки V

Подкрепям горния пост и ти предлагам почерпките да си ги прибираш в кутийка и да си ги ядеш в рамките на прозореца. Така хем ще си хапваш, хем ще си спазваш графика на хранене.

Добър ден и от мен!

Събота и неделя няма да тренирам, извадих за пореден път режима от Юли, да видим какво ще направя този път

Дух, Тони е абсолютно права, аз също ще се поуча от думите й.За мен Ветрена е един изключителен пример, Ани също

Точно това имах предвид в другата тема, когато писах, че тренировките ги слагам преди храната. Защото с предписаното количество не мога да ги направя качествено.

На 1000кал мога да мина когато ми свърши сезона на интересните състезания. Сега не.
Заковала съм 52кг, изглеждам добре.
Не мога да си представя как бих изглеждала на "идеалните" 46кг за моя ръст.

Аз пък явно не съм съвсем нормална. Не стига, че рядко ми се случва да съм зверски гладна или да ми се преяде нещо, ами ако се нахраня като човек изобщо не мога са тренирам. Почти винаги отивам в залата гладна. Ако е сутрин - само кафе с мляко съм пила, ако е следобед може 2 варени яйца или смути с плод, ядки и вода, но поне час, два преди тренировка...
Та в тази връзка си мисля, че проблема с яденето е и психически, т.е някой хора (не визирам никого конкретно) са убедени, че ако не си хапнат стабилно, няма да могат да се справят с ежедневните си задължения или тренировките.

Аз говоря от личен опит, а не наизуст.
Изпробвано многократно.
И самоубеждаването не помага. Странно защо мъжете си признават, че гладуват като кучета, но жените се правят на заситени след половин ябълка.

Момичета, може ли да пуснете един примерен ден с 1000-1200 калории? Нещо не мога да си наглася такъв режим, да го ползвам за основа и да измисля останалите дни.

закуска-250 грама извара Пилос
обяд-200 грама задушен пилешки дроб
следобедна закуска-250 извара Пилос
вечеря 200 грама свинска пържола
1194, 165 грама белтъчини, 48 грама мазнини, 22 грама въглехидрати 70,2%, 20.4%, 9.4%
 Това ми е храната за днес, защото ще излизаме с мъжа ми на вечеря, не съм тренирала и сме си обещали, че поне по няколко часа на ден, когато сме заедно няма да споменаваме имената на децата

Духче, устискай периода на социализация в работата и после отказвай на воля почерпки. Носи си храната отвкъщи, ще ти е по-лесно.

На мен вече не ми е проблем да отказвам нережимни неща, никой не се и цупи. На ресторант, салата и пържола или риба.
Фастовете не ги приемам като способ за регулиране на теглото, не мисля, че наистина вършат работа, освен когато и без тях си с храниш режимно.
Използвам ги за пречистване на организма, освобождаване от натрупаните вреднотии.

Аза останалото, даваш си твърде много задачи.
Тренирай във фитнеса на работа. Разхождай кучето тичайки.
Когато отдавна не си имала такъв график, е нормално да ти трябва време да се настроиш. Напрежението на ново място е винаги повече и уморява двойно

siska, благодаря! Дроб не обичам, ще го заменя с риба или пак пиле. Никакви зеленчуци не виждам, дори зелена салата. Всички дни ли са без?

Дами, може ли да споделите кой е този Юли, който чета, че споменавате в коментарите си?

Относно 1000-те калории на ден, които обсъждате, и аз мисля, че са малко, особено при хора с активно ежедневие. Моят първоначален режим беше на 1200ккал, с предвидени тренировки, но пък аз бях дооооста непостоянна с тях, но въпреки това отслабнах. Сега съм на ок. 1500ккал, тренирам 4-5 дни в седмицата, но вече съм на етап поддържане на килограми и оформяне.
Хубаво е да имаме цели и да си ги гоним, но недояждането и умората не водят до нищо хубаво...

Разбира се, че има


Юлиян Тодоров

Не, съвсем нормална си си, просто си с друга конституция и метаболизъм... но не си права да подвеждаш под общ знаменател към личния си опит - съществуват съвсем нормални хора, които никога не прегладняват и не се тъпчат и съвсем нормални такива, на които им причернява от глад, получават мигренозни главоболия и могат да ядат 5/ден обемно и калорично.

Благодаря момичета!
Ще се опитам да последвам съветите ви.

Това, че ще са пари на вятъра. Няма да ям 100г зелена салата и 50г зелена чушка, нито ще ям 1000 калории на ден.
Не ям хляб, картофи, ориз заради съмнения за ИР, не закусвам, но и няма да се храня с 70% мазнини.
Всички режими, които са споделяни тук, не ми допадат и постовете от последните страници съвсем го доказват.

Сиска,
Не че ми искаш мнението, но защо е нужно да готвиш различно за всички? Може едно ядене и единия да яде картофите, другия месото, а който не му харесва, да се оправя сам. Аз бих преместила тренировките вечер, за да мога да се наспивам.

Духче,
Винаги съм ти се възхищавала как тренираш и фастваш.
Пробвала съм да тренирам на гладно и не ми се получава. Пък да не ям цял ден и да тренирам съвсем.
За тоалетната как ти действатплодове на гладно по 1-2?
С тях примерно не можеш ли да се залъжеш до обяда?
Или да закусиш стабилно и да тренираш на обед.

Кат, благодаря за хубавите думи.
Ами моята истина е, че се пуснах по течението и преживявам ефектът на доминото. Не мисля, че фастовете и рестрикциите ми са били много, понеже то едно е да заявя в темата с какви намерения започвам деня си, друго е какво наистина става на масата ми вечер. Мисля, че просто се създаде усещане, че много фаствам и гладувам, а действително просто съм забравяла да кажа, когато не съм реализирала напълно намерението си.

По-скоро трябва да си задам въпросите:
1) защо съм гладна от сутрин до вечер
2) и защо дори когато се нахраня изпитвам някаква празнота и желание за още нещо, за нещо сладко и вкусно.
3) къде точно е фокуса на приоритетите ми

Както казах, според мен е комбинация от емоции, сезон и лакомия + желанието ми да намаля много цигарите. В такива случаи при мен поне много помага поставяне на ясни граници с много силна рестрикция. Обяснявам:

1) отивам на работа, има някакви интересни неща от държавата А + рожден ден с нещо вкусничко и сладко, аз прелитайки не се замислям и си взимам. Инсулинът ми се вдига, кръвната захар също, почва да ме човърка за още и още и отивам пак да си взема с "е, айде само още едно". + обяд + вечеря + ако ям ядки или нещо дурго в стаята. Сега разбирам хората, които говореха за шоколада, като за алкохолна зависимост. На 31 разбрах какво означава.
2) станала съм, още от предната вечер съм решила, че понеделникът е воден и започвам силно седмицата с един 36 часов фаст. Минавам покрай сладкото и си казвам "това няма да ми прецака..." (многоточието е всичко, което вярвам, че носи на тялото фаста) и отминавам бонбоните, отказвам шоколада, пия кафето без захар и се наливам с домашен чай, който си нося от термоса.

Обмислям обедната почивка да прекарвам във фитнеса, да си имам кутия винаги с мен, имам наблизо магазин за плодове и зеленчуци и така. Просто освен с всичко друго, трябва да се преборя със страха от мнението на другите. Единият значим друг е гаджето ми, който откровено не се кефи да излезем някъде и аз да вися само на вода или чай. И другите други са колегите, на които просто не ми се обяснява какво и защо. А ако не тренирам във фитнеса все още мога да се разходам навън в обедната почивка - за сега е топличко. Малко дълго стана, извинявам се.
мисълта ми беше, че аз нямам проблем с организация на хранене, кутии, мъкнене, трениране, просто наистина нямам, аз съм човекът-воля и план. Ако го искам и го реша. Може би и това,че съм жена в една мъжка среда и ме възприемат за "хубавичка" и "младичка" ме накара малко да се отпусна, но това изобщо не е добре.