когато е нервен?
аз вече не успявам
споделете вие какво правите в такъв момент
благодаря ви
Виж целия пост
аз вече не успявам
споделете вие какво правите в такъв момент
благодаря ви
как успокоявате човека до вас?
- Публикувана: 7 юли 2006, 22:12 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 13:16 ч.
# 1
7 юли 2006, 22:16 ч.
Просто се отдръпвам за около половин час. Толкова обикновено му е достатъчно да се върне в релсите. Тогава деликатно го разпитвам за проблема и му вадя душата с памук 
Някак си се усещаме един друг след толкова ужасно дълга връзка 
Виж целия пост
Някак си се усещаме един друг след толкова ужасно дълга връзка
# 2
7 юли 2006, 22:20 ч.
димана много хубаво е отговорила , и аз така правя,макар че имам мъж, който е толкова спокоен , че се нервира рядко
Виж целия пост
# 3
7 юли 2006, 22:44 ч.
Ами млъквам и излизам от стаята. След малко той сам идва при мен, успокоен.
Виж целия пост
# 4
7 юли 2006, 23:14 ч.
Ами всъщност нищо особено - слушам, гледам и се старая да не се натрапвам... Той сам си казва всичко... Въпроса е да е сигурен, че отсреща ще намери разбиране! 
Виж целия пост
# 5
7 юли 2006, 23:16 ч.
Ако някой го е нервирал за нещо, например в службата - говоря му; ако си изкара нещо на мен, без да е заслужено, млъквам и се оттеглям - не след дълго вече е успокоен...
Виж целия пост
# 6
7 юли 2006, 23:20 ч.
Обикновено сядаме и почваме да говорим ,той обича да споделя всичко и така му минава!
Виж целия пост
# 9
7 юли 2006, 23:41 ч.
С вечеря, салата, ракийка, усмивка, душ, (масаж) и в леглото вече е спокоен.
Виж целия пост
# 10
7 юли 2006, 23:44 ч.
Гледам да му изчезна от погледа, защото ако той е нервиран се нервирам и аз, и настава една страшна буря вкъщи 
Виж целия пост
# 12
7 юли 2006, 23:51 ч.
Говоря му и се гушкам в него...
а ако е ядосан на мен.... бягам по надалеч
Виж целия пост
а ако е ядосан на мен.... бягам по надалеч
# 13
7 юли 2006, 23:54 ч.
Опитвам се да говорим. Ако почне много да мрънка "нервно ми е", го оставям за малко сам.
Виж целия пост
# 14
8 юли 2006, 00:00 ч.
Ами той няма нужда, аз съм нервната в къщи
А като се замисля аз като съм нервна се си го изкарам на него
Виж целия пост
А като се замисля аз като съм нервна се си го изкарам на него
# 15
8 юли 2006, 00:05 ч.
При такъв нервак като мен, той просто не може да се класира... 
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
Виж целия пост
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
# 16
8 юли 2006, 00:20 ч.
Ами той моя мъж е самото спокойствие дори понякога те изнервя, та той има този пробрем с мене,но се справя добре мълчи си и като утихна ме пита Сега ще говорим ли?
Виж целия пост
# 17
8 юли 2006, 00:23 ч.
млъквам и излизам от стаята. След малко той сам идва при мен 
Виж целия пост
# 18
8 юли 2006, 00:26 ч.
Никак ! Тормозя го докато не си признае какво става ! Просто е такъв тип, че сам не си казва и трабва лееекичко "настъпване"...
Виж целия пост
! Тормозя го докато не си признае какво става ! Просто е такъв тип, че сам не си казва и трабва лееекичко "настъпване"...
# 19
8 юли 2006, 00:48 ч.
Любовта изобщо не обича да демонстрира емоциите си, особено отрицателните. Ако е яхнал метлата, иска да легна върху него за няколко минути, за да ми изсмуче положителната енергия. След което е щастлив, доволен и усмихнат. Бесовете му траят наистина кратко, само докато другият близнак успее да вземе думата. Този мъж ми е безценен дар от съдбата и не мога да не го ОБИЧАМ!
Виж целия пост
# 20
8 юли 2006, 01:54 ч.
Никога не съм го виждала ядосан. Това за темерутство ли се брои? Иначе бих го оставила за малко сам, ако се случи, все пак всеки има подобни моменти в живота си.
Виж целия пост
# 21
8 юли 2006, 04:02 ч.
Май никога не съм го виждала нервен.....невероятно спокоен човек 
...за разлика от мен обаче 
, но откакто съм с него определено успявам да се "заразя"с неговото спокойствие
Виж целия пост
...за разлика от мен обаче , но откакто съм с него определено успявам да се "заразя"с неговото спокойствие 
# 23
8 юли 2006, 07:48 ч.
В 99% от случаите - мен ме успокояват;
в 1% - приласкавам го.
Виж целия пост
в 1% - приласкавам го.
# 24
8 юли 2006, 08:24 ч.
мммм, това е сложна тема.
много индивидуална, защото ти най-добре си познаваш човека.
съпруга ми е нещо , което се среща много рядко - той е безкрайно спокоен и го излъчва
и за околните. така ме успокоява, с неговото присъствие, с неговото спокойствие.
това и му харесах на 1во място. като съм нервна и ме гушва и се успокоявам.
аз него не съм имала случай да успокоявам, но имаше една глоба за превишена скорост, пролича си , че е бесен. но се отдели в този момент, и после като се върна си беше добре.
не мисля, че жените трябва да поощряват към разговор, още повече ако имат съпруг като моя, който не е по приказките. по-скоро да ги оставят малко , да се отделят и да продължат нормално, докато им мине.
Виж целия пост
много индивидуална, защото ти най-добре си познаваш човека.
съпруга ми е нещо , което се среща много рядко - той е безкрайно спокоен и го излъчва
и за околните. така ме успокоява, с неговото присъствие, с неговото спокойствие.
това и му харесах на 1во място. като съм нервна и ме гушва и се успокоявам.
аз него не съм имала случай да успокоявам, но имаше една глоба за превишена скорост, пролича си , че е бесен. но се отдели в този момент, и после като се върна си беше добре.
не мисля, че жените трябва да поощряват към разговор, още повече ако имат съпруг като моя, който не е по приказките. по-скоро да ги оставят малко , да се отделят и да продължат нормално, докато им мине.
# 25
8 юли 2006, 09:35 ч.
Маи винаги аз съм тази която трябва да успокояват . Него ядосан не съм го виждала , а аз пламвам от раз.
Виж целия пост
# 26
8 юли 2006, 09:44 ч.
Усещам го,когато е ядосан,въпреки че се старае да не го показва.Но ако започне да ми се нервира или да се мъчи да си го изкара на мен....заформя се грандиозен скандал.По принцип аз съм тип "нервак" и не знам как да успокоявам...Докато на мен една прегръдка ми е достатъчна понякога,за да се почувствам защитена,сигурна и обичана и веднага ми минава.
Виж целия пост
# 27
8 юли 2006, 10:09 ч.
Не успявам 
и обикновено се скарваме, защото съм била разпитвала и настоявала. Не мога да го видя,че му е криво и просто да си изляза. А май така трябва.
Виж целия пост
и обикновено се скарваме, защото съм била разпитвала и настоявала. Не мога да го видя,че му е криво и просто да си изляза. А май така трябва.
# 28
8 юли 2006, 12:16 ч.
Абе то май и принас така... Аз съм нервата, а той е самото спокойствие. Интересното е, че винаги има желанието и търпението да се справя с моята изнервеност и нежелание за споделяне (друг е въпроса, че не винаги нацелва подходящия начин за справяне с мен). Но пък и в редките случаи когато е изнервен ме търси за подкрепа... Е, стига да не е ядосан на мен - тогава изчезва нанякъде да се самоуспокоява и всичко приключва сравнително безболезнено.
Виж целия пост
При такъв нервак като мен, той просто не може да се класира...
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
Всеки си има лоши моменти. И, ако в началото на връзката ни исках да сподели веднага, то сега съм наясно, че той трябва да си го осмисли и едва тогава да ми го каже.
Абе то май и принас така... Аз съм нервата, а той е самото спокойствие. Интересното е, че винаги има желанието и търпението да се справя с моята изнервеност и нежелание за споделяне (друг е въпроса, че не винаги нацелва подходящия начин за справяне с мен
). Но пък и в редките случаи когато е изнервен ме търси за подкрепа... Е, стига да не е ядосан на мен - тогава изчезва нанякъде да се самоуспокоява и всичко приключва сравнително безболезнено.
# 29
8 юли 2006, 12:22 ч.
Това е и моят отговор. Освен това, съдейки по себе си - като ми е нервно не желая никой да ме закача, камо ли да се опитва да ме успокоява - това по-скоро ме влудява допълнително. Бяс съм си аз, к'во да ме прави човек.
Виж целия пост
Гледам да му изчезна от погледа, защото ако той е нервиран се нервирам и аз, и настава една страшна буря вкъщи
Това е и моят отговор. Освен това, съдейки по себе си - като ми е нервно не желая никой да ме закача, камо ли да се опитва да ме успокоява - това по-скоро ме влудява допълнително. Бяс съм си аз, к'во да ме прави човек.
# 30
8 юли 2006, 14:37 ч.
Говорим, изслушвам го, гушкам го и след малко обикновено проблема решен. 
Виж целия пост
# 31
8 юли 2006, 16:58 ч.
Оставям го сам, докато му мине. Не го разпитвам, ако има нещо за казване сам ми го казва. Обикновенно не ме натоварва с проблемите си.
Виж целия пост
# 32
8 юли 2006, 17:36 ч.
и при нас е така! 
Виж целия пост
Говорим, изслушвам го, гушкам го и след малко обикновено проблема решен.
# 33
8 юли 2006, 19:51 ч.
Ами гледам да не му се пречкам много много пред очите и той сам си се успокоява. 
Ако започна да го разпитвам какво му е или да го успокоявам май се вбесява още повече. 
Виж целия пост
Ако започна да го разпитвам какво му е или да го успокоявам май се вбесява още повече. 
# 34
8 юли 2006, 19:57 ч.
Обръщам всичко на майтап. Той също е склонен да види смешното във всяка ситуация, така че е лесно.
Виж целия пост
# 35
8 юли 2006, 21:00 ч.
И аз така.
Виж целия пост
Гледам да му изчезна от погледа, защото ако той е нервиран се нервирам и аз, и настава една страшна буря вкъщи
# 36
12 юли 2006, 00:36 ч.
Той се успокоява от самото ми присъствие по принцип, но когато аз съм причината да е нервен излизам от стаята и след малко той сам идва, извинява се и всичко продължава.
Виж целия пост
# 37
12 юли 2006, 11:38 ч.
На моя човек много добре му действа чистата къща и сложената маса (макар че много рядко успявам да се прибера по - рано, за да го направя). И той е станал доста нервен напоследък и или яко се изпокарваме (след което и двамата много съжаляваме) и после му минава, защото аз съм се разплакала и той вече е силния и трябва да си успокои "детето", или се разминаваме само с повишаване на тон и яко гушкане след това.
Но като цяло си мисля, че повечето мъже обичат да ги оставиш "да се скрият в пещерата" и те сами да те потърсят. За съжаление, през това време жената трябва да си намери друго занимание и по възможност да не говори, а най - много да го целуне и да го остави да се сърди на целия свят....
Дано съм ти била полезна по някакъв начин.
Виж целия пост
Но като цяло си мисля, че повечето мъже обичат да ги оставиш "да се скрият в пещерата" и те сами да те потърсят. За съжаление, през това време жената трябва да си намери друго занимание и по възможност да не говори, а най - много да го целуне и да го остави да се сърди на целия свят....
Дано съм ти била полезна по някакъв начин.
# 39
12 юли 2006, 11:57 ч.
и се налага той мен да успокоява и търпи
Ако той е нервен /рядко му се случва/ излизам и като се върна всичко е супер!
Виж целия пост
нервната съм аз, не той.
и се налага той мен да успокоява и търпи Ако той е нервен /рядко му се случва/ излизам и като се върна всичко е супер!
# 40
12 юли 2006, 12:17 ч.
Зависи от какъв род са притесненията. Реагирам по различни начини. В повечето случаи гледам аз да запазя спокойствие , защото страшно ме изнервя от глупави притеснения. 
Виж целия пост
# 41
12 юли 2006, 14:13 ч.
Ами правя една хубава салата,наливам по една ледена ракийчица,вземам си го за ръка и си сядаме на масата да поговорим за проблема.Много близки приятели сме и това действа
Виж целия пост
# 42
12 юли 2006, 14:23 ч.
Питам го какво му е-споделянето го разтоварва много.Доста често и сам си казва болежката,без да се налага да го питам.
Виж целия пост
# 43
12 юли 2006, 14:25 ч.
Зависи от човека, който е нервен.
В повечето случаи гледам да не говоря много, ами го оставям да се "изнервира" и да поомекне.
Различно е с различните хора- колеги, приятели, майка, татко, мъжа...
Виж целия пост
В повечето случаи гледам да не говоря много, ами го оставям да се "изнервира" и да поомекне.
Различно е с различните хора- колеги, приятели, майка, татко, мъжа...
# 44
12 юли 2006, 14:46 ч.
Виж целия пост
Ако някой го е нервирал за нещо, например в службата - говоря му; ако си изкара нещо на мен, без да е заслужено, млъквам и се оттеглям - не след дълго вече е успокоен...
# 45
12 юли 2006, 17:11 ч.
от себе си знам, 4е трябва време да се осмисли и мине бурята от негативизъм, но ако не сподели веднага и каже - не ме питай! само търпение му е решението! после споделя ве4еи аз по4вам да мисля за проблема и да се притеснявам!но хубавото е, 4е не смъква гарда,а търси решение!
Виж целия пост
Зависи от какъв род са притесненията. Реагирам по различни начини. В повечето случаи гледам аз да запазя спокойствие , защото страшно ме изнервя от глупави притеснения.
# 46
12 юли 2006, 18:13 ч.
Все пак е важно и дали мъжа иска да бъде успокоен Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва
Виж целия пост
Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва
# 47
13 юли 2006, 12:49 ч.
Е, много вярно ми се струва твоето решение! Поздравления!
Виж целия пост
Все пак е важно и дали мъжа иска да бъде успокоен Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва
Най-вече с изслушване на по бира, гушкане, секс... пак разговор и студена бира, гушкане...и ... нали разбра... На сутринта бясно боричкане с детето на спалнята, луд смях и пищене... страхотно разтоварва Е, много вярно ми се струва твоето решение! Поздравления!
# 48
13 юли 2006, 13:16 ч.
Опитвам се да говорим. Ако в момента не му се говори го оставям на спокойствие. Като му мине сам ми разказва всичко.
Виж целия пост
Препоръчани теми