Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 31

Сънищата й бяха червени и диви. Глумците ги настигаха, бяха поне четирима — бледоликият лисенец и един тъмнокож свиреп мъж с брадва от Ибин, нашареният с белези дотрак Иго и един от Дорн, чието име така и не бе научила. Приближаваха се, препускайки в дъжда, ръждясалите им ризници стържеха върху кожените елеци, мечовете и брадвите им дрънчаха на седлата. Мислеха си, че идват да я уловят, осъзна тя с цялата странно рязка увереност, присъща на сънищата, но грешаха. Тя беше ловецът, а плячката бяха те.
   В съня си Аря не беше малкото момиче. Беше вълк, грамаден и силен, и когато излезе от дърветата пред тях и оголи зъби в ниско протяжно ръмжене, надуши вонята на страх на коне, както и на хора. Конят на лисенеца се изправи на задните си крака и изцвили от ужас, а другите си завикаха на човешка реч, но преди да успеят да реагират, другите вълци изскочиха от тъмното и от дъжда, голяма глутница, мършави, мокри и мълчаливи.
   Битката беше кратка и кървава. Косматият мъж падна още докато вадеше брадвата си, тъмнокожият издъхна, докато опъваше лъка си, а светлокожият от Лис обърна коня си да побегне. Братята и сестрите й го догониха, налитаха от всички страни, хапеха коня му за краката — и разкъсаха гърлото на мъжа още докато падаше на земята.
   Само мъжът със звънчетата в косата остана на място. Конят му изрита една от сестрите й в главата, друг от братята й той посече с извития си сребърен нокът, а косата му тихо звънеше.
   Изпълнена с гняв, тя скочи на гърба му и го събори от седлото. Докато падаха, челюстите й се забиха в мишницата му, зъбите й потънаха в кожа, вълна и мека плът. Когато паднаха, тя дръпна свирепо със зъби, откъсна крака му от рамото и го разтърси. В студения, черен дъжд пръснаха топли червени капки.