И колкото повече викаше, ръкомахаше, толкова повече се надираше сам.
, реши да ми се прави на много страшен и вървежен и си изпати. Окъсняла от едно събиране, вървя към булеварда за такси или каквото дойде, вървя бързо по принцип, не заради случая, по тротоара изпреварвам трима. Като направих няколко крачки пред тях, единия започна нещо да ми подвиква, игнорирах го, но той ме настигна, хвана ме за рамото и ме обърна назад, към него. Използвах засилката от завъртането и му треснах едно кроше в лицето, просто се завъртях с приготвена ръка. Изненадания беше той, а не аз. После хванах главата му с две ръце, наведох го на долу със засилка и с коляно посрещнах лицето му, пострадало за втори път. Строполи се на земята в безсъзнание, а другите двама дето бяха с него тръгнаха да бягат. Не мога да ги върна да помогнат на приятели си. Добре, че вече имаше мобилни телефони, та аз бях тази, която викна линейка. Онези двамата стоят на разстояние, ама спряха да бягат, като видяха, че няма да ги гоня и аз се разправям с приятеля им. Докато дойде линейката отворения вече не беше толкова отворен и почти неадекватен, ама дойде в съзнание. Оказа се, че съм му счупила носа, затова е припаднал, първоначалната болка от такава травма е ужасно силна.
Та и нападателите трябва да внимават, че не се знае на каква "жертва" ще попаднат. Живи да ги ожалиш Препоръчани теми