Криминални досиета

В тик ток гледах, не знам как да взема линк оттам. Court TV в тик ток. Сега я гледам как дава интервю по време на търсенето. Направо доволство от известността излъчва. 

Оплаквала съм се от шофьор на градския транспорт на ЦГМ. Удари първо мен с вратите, после една възрастна жена и отговора им беше, че бил в дълъг болничен и не можели да му поискат обяснения.

Французинът, упоявал и предоставял жена си на други мъже, през 1999 г. е упоил и направил опит за изнасилване на 19-годишно момиче в Париж, което е работело като брокерка. Той също известен период е работил като брокер, а в случая с 19 г. момиче се е представил за клиент. Също го подозират в убийство на друга брокерка, както подозират още 2 убийства на жени, поради начина на действие.
През 2010 г. Доминик Пелико е арестуван за скрито заснемане на жени в търговски център с миникамера, вградена в химикал. Получава глоба от 100 евро и е освободен. Десет години по-късно отново е хванат да прави същото в супермаркет в Южна Франция.
Кой знае още на колко жени е посегнал. Бил си е изрод отпреди.
 https://blitz.bg/kriminalni/zhizel-ne-e-prvata-zhertva-na-chudov … _news1066490.html

Ако беше в България, щеше да го осъдят на 5 години. И да излезе след 2 за добро поведение.

https://www.francetvinfo.fr/faits-divers/affaire-des-viols-de-ma … icot_7045178.html

На френски са набързо обяснени трите нападения над брокерски, които са били упоени с етер. Убийството на едната, Софи Нарм, е много жестоко. Другите са оцелели по случайност. Яд ме е, че полицията беше загубила веществените доказателства по едно време. Със сегашната база от данни биха намерили убиеца по ДНК, мисля. За нея няма групи, сайтове, не се пише. Родителите и вероятно са възрастни или вече починали и никий не вдига шум. Била е младо и красиво момиче, само на 23г през 1991. Дано намерят изрода, който я е удушил!

Не се знае един и същ ли е нападателят, но упояване с етер на брокерки си е един и същ начин на действие. Трите нападения са в източната част на парижкия район.

Бе като чета не само у нас полицията не върши особено добре работата си. Тоя французин доста време е вилнял. И в гръцко онази с убийствата на бебета. Въобще явно обществата като цяло нямат особени механизми да предотвратяват такива извращения.

И аз си мислех, че в другите държави са по-читави, но не е така.
Като гледам криминалните случаи и невероятни простотии правят и съдилищата им и полицията.
Пък ако трябва да се прикрие полицай - ум да ти зайде.

Да, и аз съм на това мнение. При очевидни доказателства не задържат и не обвиняват серийни убийци, не били достатъчни, за да им повдигнат обвинение. Отделно са немарливи, не особено заинтересовани, не изземват правилно дактилоскопни и друг род следи. Не се стремят да опазят местопрестъплението и следите по трупа. Изобщо го карат както дойде.
Може би сме си изградили мнение, че в други държави органите на реда действат по сериозно и по отговорно, защото сме гледали много филми, които явно представят действителността каквато искат да бъде, а не каквато е. Най вече американски такива.
Ей, сега гледах случай по ID и един сериен убиец при събрани доказателства, Прокурор отказва да бъде задържан и да му бъдат повдигнати обвинения, защото същите не били достатъчно и така дава карт бланш на убиеца да извърши още няколко зверски убийства на млади жени, докато най накрая го задържат. После докато стигне до процес минават 11г. и чак 2021г. са го осъдили. Та и чужбинското(еле пък американското правосъдие) е май "мижай да те лажем".

Има случаи, завършили добре. Аз предпочитам да гледам такива със загадки, не толкова с кървави престъпления, може с убийства, но да не са някакви ужаси, последните ги избягвам. И при тая селекция често попадам на повече или по-малко добре завършили случаи.
Насроро бях впечатлена от един "щастлив" случай в Германия в близкото минало, после ще го разкажа. Даже е бил в новините през 2015, но тогава съм го пропуснала или не ми е направил впечатление.
Има още случаи като Мелиса, имаше едно изчезнало момиче, чиито родители са намерени убити навремето, а детето го няма. Намират го по ДНК-профил като вече като жена на 40-50 години, осиновено, осиновителите знаят само, че е оставено някъде си (сиропиталище? църква? - не помня) от няколко жени. Предполага се, че жените са имали връзка с някакъв култ, с който са се забъркали родителите. Май че не беше разкрито тяхното убийство.

Най-впечатляващият подобен случай беше с "тройното бебешко изчезване", или случаят на Пол Фронсак, който започва през 60-те години на 20-и век с това, че жена, преоблечена като медицинска сестра, влиза в стая в родилно отделение на болница в Чикаго при няколко родилки и бебетата им и казва на едната, госпожа Фронсак, че трябва да вземе бебето и Пол, родено предходния ден, за малко. Оттам следите на преоблечената сестра и бебето се губят - докато жените в стаята разберат, че никой от персонала не е вземал бебето, докато болницата си даде сметка, че по-добре да сигнализира полицията, макар и с риск да опетни доброто си име, са минали няколко часа.
Година и половина по-късно някъде съвсем другаде в Щатите пред магазин е зарязана количка с момче на година и нещо-две. Никой не го търси и след няколко месеца полицията се свързва с родителите на всички изчезнали деца на близка възраст. Започват да ги изключват един по един по съвместимост на кръвните групи и антропологични белези. Едното беше формата на нещо на ухото, който белег се наследява доминантно. С толкова разполага тогавашната наука. Остават неизключени само семейство Фронсак, които убедено заявяват, че това е тяхното дете. Дават им го и те си го отглеждат като Пол заедно с междувременно родения си втори син. Това момче не знае, растейки, че е герой в такава история - родителите не са му казали. Научава го случайно като вече по-голямо момче от някакъв стар вестник и естествено, у него се заражда съмнение дали наистина той е откраднатото бебе, или някой друг. Родителите казват, че им е все тая, той е тяхното дете, обаче него го гризе чуденето. Вече е и той мъж в зряла възраст, когато за пръв път има възможност да направи по желание ДНК-тест за произход с проба от букална лигавица. С триста зора успява някак да кандърдиса да дадат проба родителите, които продължават да казват, че не искат да знаят. Даже после се разколебават и му казват да не изпраща пробите (или да откаже изследването), той не се съгласява и те му се разсърдват за година напред. Поне когато пристига резултатът, разбира, че не е техен биологичен син. След като е ясно вече, човек си казва по снимките в клипа, че е очевидно - и той, и родителите са светлокоси и светлокожи, но той е в общи линии хубавец, а брат му, родителите и впоследствие откритото откраднато бебе са по-смотанки такива. Логично следват стъпките - търсим чий биологичен син съм и паралелно търсим откраднатото бебе. След време с помощта на натрупващите се бази данни за търсене на роднини той се свързва с осиновен мъж, който търси биологичните си родители, и данните от общите ДНК-маркери сочат, че двамата вероятно са макар и не много близки биологични роднини - втори братовчеди. След известно време другият мъж намира биологичния си баща, разбира, че е роден от кратка връзка на гимназисти и че бащата изобщо не знае за съществуването му до момента. Този осиновен мъж умира скоро след това, но се установява родство на нашия човек и с бащата и започват да отмятат кой от неговите братовчеди (с чиито ДНК-профили не разполагат) може да бъде негов родител. Така стесняват "разследването" до една вече починала семейна двойка, която живеела без много контакти с роднините, двамата били пияници, мъжът бил ветеран от корейската война с диагноза посттравматично стресово разстройство. Свързват се с техните три деца, по-големи от нашия герой, които - тук така и не разбрах какво и защо, но отказали контакт, не били много настроени за съдействие, явно не са дали и сведения какво е станало, но вероятно са дали ДНК-проба, защото се потвърждава, че човекът, израснал като Пол Фронсак, е роден като техен по-малък брат и е имал сестра близначка. За двамата близнаци има данни за раждане и повече няма. Момчето е било на две години, когато е изоставено пред магазина. Намира се свидетелка, която разказва, че е била наемана като детегледачка на семейството с уговорка да храни и гледа само по-големите деца, а малките две, бебета още, стояли сами затворени в кошарки на горния етаж без надзор, даже и се карали, когато разбрали, че е ходила при тях. Нищо не се знае и до днес за момичето близначка и се предполага, че е починало.
Години по-късно дъщерята на един мъж от някъде си на съвсем трето място в Щатите се включва в базите данни за търсене на роднини и така се разбира, че баща и е откраднатото бебе. Той е отгледан от самотна майка, която е починала и която по възраст и описание не отговаря на преоблечената медицинска сестра, а той е смятал, че е неин биологичен син. Той самият също е тежко болен към този момент и умира няколко месеца по-късно.
Синът на някаква сравнително известна измамничка (нещо като женски бай Илия, прототипът на героя от "Опасен чар") твърди, че майка му е жената, откраднала бебето, и че той помни как един ден тя се е появила у тях с бебе, което после е изчезнало. Тя самата отрича и нищо не се доказва, както и нищо повече не се установява.
Най-странното за мен е, търсих и никакви подробности не намерих, че биологичните братя и сестри на сегашния Пол не са разказали нищо, чудно ми е какво изообщо са казали, защо са отказали да контактуват с него.

Вчера исках да разкажа за втория случай, за който гледах клип преди десетина дни, но не ми се редактираше толкова дълъг пост.
Ставаше дума за 24-годишната Петра от тогавашната ФРГ, която изчезва безследно през 1984 г. Петра е студентка и живее на общежитие в друг град. Родителите и ще заминават на екскурзия из Италия и се уговарят с нея да се върне вкъщи, докато те отсъстват, за да наглежда брат си, ученик в гимназията.
Петра тръгва от общежитието в уречения ден, но не пристига с автобуса, с който се е очаквало да пътува. Няма никаква следа от нея. Брат и се обажда на родителите, те - на полицията, прекъсват екскурзията, започва търсене без резултат.
Месеци по-рано в близост до мястото, където Петра е трябвало да слезе от автобуса, е убито момиче в тийнейджърска възраст. Работи се по версия, че Петра е убита от същия извършител. Задържан е заподозрян за двете убийства - млад мъж с лека умствена изостаналост, в чийто дом са открити вещи на по-младото момиче. Той първоначално признава и двете убийства.
По-късно отрича за това на Петра, с което не го и свързват никакви други доказателства. Осъждат го само за убийството на другото момиче на осем (цифром: 8) години затвор. Неофициално се предполага, че той е убил и Петра, а нейното търсене от полицията се прекратява. Родителите и предприемат "частно" издирване, което също не довежда до нищо. Пет години по късно Петра е обявена за починала от съда (има такава процедура във всички държави за безследно изчезнали лица, за които след определен срок на безвестно отсъствие се очаква да не са живи).
През 2015 г. в друг град на Германия жена се обажда в полицията, за да съобщи, че в апартамента на съседката и госпожа Шнайдер е влязъл с взлом крадец. Полицията пристига, не заварва крадеца, госпожа Шнайдер завявява, че нищо ценно не липсва и няма претенции. Полицаите по някаква причина се заинатяват да установяват самоличността на госпожа Шнайдер, а тя не може да им представи никакви документи. В един момент г-жа Шнайдер отива в другата стая, носи паспорт от 80-те години на името на Петра Еди-коя си и заявява, че това е тя и други документи няма. Работи без документи - като чистачка и други подобни работи, където я наемат, получава пари на ръка, плаща наем на ръка, няма банкова сметка, не кара кола, не излиза извън страната, сменяла е на няколко пъти града и апартамента. Подготвила е бягството си през 1984, събирала е пари за целта, не желае да се вижда със семейството си - брат и все още жива майка. Съгласява се да ги види само за да потвърдят, че това наистина е тя. Връща си старата самоличност, по-късно в някакво интервю заявява, че по време на детството си е била подлагана на насилие, не обяснява повече.
Ендът е относително хепи, като на мен ми се струва, че въпросът не е до насилие, каквото не знам дали е имало, а до някакъв вид, де да знам, психическо отклонение.

https://fakti.bg/news/157524

https://jimfishertruecrime.blogspot.com/2015/09/german-police-fi … d-dead-woman.html

Според мен бащата на Петра ѝ е посягал сексуално...

Възможно е.
А майката се е правила на три и половина.

Но е възможно и насилието пък да не е от бащата. А от майката.
И бащата нищо да не е правил. Може да става въпрос само за бой, не за изнасилване. Тя не казва.
Определено са виновни, има нещо.
Така да бягаш без да се обадиш....

Може и да не е имало насилие.
Нормално реагиращ човек няма да избяга по този начин - тя е била на 24 и би следвало да и е било напълно ясно, че може да се махне, да живее по същия начин, но легално, и техните нищо не могат да и направят. Не е имало нужда от тези изпълнения. И така повече от 30 години.
Затова си мисля, че отговорът няма да е очевидният.

Може и да не е сексуално насилието. Ето, накарали я да иде да бави брат си за да идат на екскурзия в Италия. Може да са я карали да гледа малкото братче, да помага и затова да и е писнало.

Намиране на работа и жилища без документи не се вързва с тежка депресия или друго психично заболяване.

Според мене бащата я е насилвал щом се е съгласила да се види с майката и брата след смъртта му. Можела е да откаже.

И аз мисля, че отговорът не е толкова прост. Явно въпросната Петра е имала потенциал щом е била студентка. Можела е да завърши образованието си и да не работи като чистачка. Можела е да срещне подходящ човек и да се омъжи. Едва ли е много приятно да живееш по този начин, напълно инкогнито, съвсем сам, извън живота. Разбирам, че на млади години можеш да решиш да преживееш приключение като изчезнеш и скъсаш всякакви емоционални връзки със семейството си. Но да живееш цял живот по този начин!?!?! Не ми се струва много съблазнително. А и семейството все пак е държало на нея щом са я издирвали и самостоятелно. И аз мисля, че това е по-скоро някакво психическо състояние.