Криминални досиета

Аз изложих точните си критики към отразяването много конкретно, нямам какво повече да добавя, и за да не размивам темата няма да обяснявам повече какво съм имала предвид.

Аз не знам дали е доказано за новините да водят буквално до самоубийства или убийства (чела съм каква е историята за "Страданията на младия Вертер"), но определено лошите новини създават гадна, унила, демотивираща атмосфера в обществото по принцип - не една новина, а склонността да се набляга на такива. Не знам къде е балансът между жаждата към клюка и информираност, както и обвиненията, че се "крие", от една страна, и това, да не се скапва неволно, но поголовно волята, "настроението", решенията за самия живот дори, ако е вярно това за ефекта на Вертер, на цялото общество. Може би наистина отделни сайтове, но не знам как би се организирало и как би се разграничило коя новина закъде е.
Тая гадост с лошите новини е вече на 35 години традиция у нас. Щото, нали, да не се криело.

Особено младите и психически нестабилните хора, та и не само те, трябва да се запазят от неволно поддаване. Каквото ти наливат в главата, неминуемо това оставаш убеден, че представлява светът, до голяма степен.

Имала съм периоди въобще не съм чела никакви новини.
Ама абсолютно нищо. Занимах си се с моите неща, но абсолютно не отварях ни един сайт за новини, телевизия.
И честно казано си ми беше добре
Понякога се замислям дали  пак да не го направя.
Но не съм направила нещо защото са съобщили по новините че е направено.

Милото дете !

Медийната етика просто я няма... Ето един пример от днес:  в Бургас беше намерен един млад човек, обесен под един билборд и една бургаска медия побърза да изтипоса снимка на самоубиеца, все още несвален...

Отвратително, това сигурно е флагман. Помня преди все пускаха пресни снимки от катастрофи по слънчев бряг, те роднините още не знаят, ужас.

Същите.

Такива неща вече не трябва да има.
Даже трябва да им бъде забранено.
Такива кадри са чувствителни и не е нормално да се публикуват.

отвратително и нечовешко. Ясна е границата между сензацията (сеира) и информираността, жалко за подобията на журналисти, които я прекрачват.

Магдена, има проучване, което потвърждава най-вече статистически сигнификантно увеличение на самоубийствата най-вече след отразяване на самоубийства на известни личности, като колкото повече се романтизира и детайли се предават за начина и т.н. толкова по-изразена е тенденцията.

Иначе е наблюдавано, че отразяването именно на новини за хора хвърлили се пред влака на метрото увеличава случаите след това, съответно ги намалило когато спрели да оповестяват.

Така или иначе достатъчно сигурни са данните, за да се заложат в медийната етика по света. Има препоръки и на СЗО включващи насоки за това никога да не се споменава конкретния метод, никога да не се публикува графично съдържание и тн. Например да публикуваш снимка на обесен човек е най-лошото, което може да се направи, но не е ок да публикуваш терасите, от които е скочил някой и тн.

такъв copycat effect се наблюдава и при масовите убийства, но има известни предположения, че влияе и при случаи на family annihilation (като случая с бащите), но разбира се е трудно да се направят такива статистически заключения при малко и неясни данни.

Но си права и че начина, по който се отразява е отчайващ, и по принцип особено що се касае до такива случаи етично задължение на медиите е и да вдъхват надежда, да показват ситуации, които се разрешават, да насочват към горещи телефонни линии и т.н., а не просто да шокират и да оставят хората с шока.

За самоубийствата от години знам, че е журналистическа "добра практика" да не се отразяват, поне не и детайлно, заради мултипликационния ефект. Но в тази професия всякакви етични стандарти бяха зарязани още преди интернет ерата, а сега пък съвсем.