Криминални досиета

Преди всичко няма ясни доказателства, че е бутната, за да говорим за насилие.

Конкретно?

Смирена съм. Не съм сигурна,  че знаеш какво означава смирение!

Всеки ден живея в същия свят.
И като си извозвам децата, а покрай тях и други, виждам ако някой е пил, някой употребил...
Нормализира се пиенето, употребата,  това ли ще ви смири?
Смирението не изисква да си затворим очите пред грешките на родителите, институциите или обществото.
В това " смирете се", сте на една крачка от  "така е било писано".

Абе май не е само от етноса. В нашия квартал се сещам за 2 отделни деца на 6-7 години, които са оставени сами да играят навън, това от 4 докъм 22 ч. Посрещат ни и ни изпращат и остават още да играят. Понякога правят опасни неща. Техните родители аз досега не съм видяла наоколо, нито да им направят забележка, нито да ги извикат за нещо, нито дето се вика, да пуфтят цигари наоколо. Никой. Веднъж едното се беше ударило, потече кръв - аз ходих до аптеката да търся лепенки и кислородна вода, защото майката дори изобщо не разбра, докато един съсед, който се оказа, че я познава, не се усети да ѝ сигнализира. И тя накрая се появи! С бавна, спокойна крачка, с цигара в ръка. Да са цигани - не са. Нормални хора, бе...

Точно нормални, не са, така описани.

Иронично казано "нормални". Мисля, че стана ясно от контекста
Но да, децата на външен вид са чисти, добре облечени - не изглеждат неглижирани откъм визия.

Не, смирете се за мен означава да не мислим, че на нас не може да се случи. Пък дори и на 30 + да са децата ни. Ако те не употребяват, не може да сме сигурни, че този пред тях не употребява. Не помня кога беше, но един мъж, току-що станал баща, застреля приятеля си от глупост и пиянска изцепка. Но пияният е жив, а момчето, което го е уважило да отпразнуват раждането на детето, не е. Макар че никой не знае дали е бил пил или не.

Аз, макар и външно за съдебната система лице, забелязвам у нас една тенденция при смърт или произшествие някак оцелелият автоматично да става виновен поне в някаква степен.  Сбиват се двама например, единият е по-силен и нокаутира другия, който пък няма късмет, удря си главата и умира. Веднага виновен е оцелелият, даже и да не е започнал той. Може да му намерят смекчаващи обстоятелства, ама няма да го оправдаят.
При сгазен пешеходец на магистралата пак не оправдават напълно и безусловно шофьора, а го съдят, че ако бил карал по-бавно нямало да бутне пешеходеца.
Според мен и тук е така - един е оцелял и автоматично е виновен. Той може и да е, ама все пак трябва да се докаже. Сега чета, че бащата на момичето искал ексхумация. И не разбирам какво ще намерят? Той казваше, че по момичето имало следи от изтезания и побой, ама със сигурност синините вече ги няма.



Ха, знаеш ли, че описваш моето детство?
На тази възраст бяхме по цял ден на улицата без контрол. Катерихме се по огради и дървета, карахме колела по улици и по офроуд места, удряхме се и вечно бяхме с ожулени колене и потеклата кръв си беше ежедневие... Лятото на село ходехме сами по горите и чукарите...
Не знам дали днешната стерилност е за добро или за зло...

Ти как коригираш поведението си,  като се стремиш да избегнеш нещо?
Някакви примери, несвързани със ситуацията даваш...
Кое от мен написаното,  дава вид, че се мисля за недосегаема за злото?

Черна станция,даваш много добър пример- аз познавам случай, когато обществото уби невинен.

То възпитанието започва от ранна детска възраст.
В момента имам две малки деца и всеки път на площадките съм до тях, гледам какво правят, как играят, докато масата родители просто ги пускат в оградената част за игра, излизат и сядат на външните пейки, пиейки бира и пушейки, като изобщо не се интересуват какво прави детето….
Та, тази незаинтересованост се пренася и след това. Много пъти ми се е случвало аз да правя забележки на някое дете, заради неприемливо поведение, защото просто няма родител, който да е там или пък се правят, че не виждат.
Тук по казуса не само родителите имат вина, но и със сигурност са могли да упражнят повече контрол върху това, с кого дружат децата им.

Няма вярна формула за отглеждане и възпитание на дете.Много тънка е границата с контрола....като възрастен става зависим от това, да бъде контролиран от някой, възможността да се озлоби детето спрямо контролиращия родител е  също голяма.  Ако пък се потивопоставиш на децата, с които да поддържа контакт, това може да има обрат във взаимоотношенията с родителя и нишката се къса...Много, много сложни са взаимоотношенията дете-родител...

Няма училище за родителстване, факт.
Но, ценности се възпитават чрез контакт и непрекъснат пример.
Ако не присъства родителят, ако с лека ръка гледа на действия и бездейства, ако не гради авторитет,  ако лицемерства( примерно,  ти да не пиеш,  ако ще шофираш, но аз правя точно това, защото1 бира не е нищо), ако не дава пример... от най- ранна детска възраст... след определена възраст, ако няма установен диалог по проблемите,... трудно се намира средният път.
Освен това,  намери ли се, не е константа.
Узряването не става с пълнолетието.
Тук казват" еманципираш се ,след като си отгледал едно дърво".

Контрол можеш да имаш до един момент, така, както го разбират повечето пишещи тук.
При двама работещи родители, дете след 7ми клас, което има достатъчно време извън училище, а родителите са на работа, кое точно му контролирате?
Не може да се напие, надруса и т.н. за 2часа преди или след училище, докато родителите не са вкъщи ли?
Няма ваканции, в които вие също не сте 24ч. с него?
Доста илюзорни представи, че младежите ги вършат тези неща само вечер след 22ч., когато е и вечерният им час.

Оцелелият със сигурност е виновен (смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са друго нещо), но само ако действията му са в причинна връзка с резултата. Сбили се - можели са поне да не се удрят опасно. Ама можел и умрелият да убие другия - късмет, отговорността е за резултата. Разбира се, при взаимен бой смекчаващите обстоятелства ще са различни от едностранно агресивно нападение, при което нападнатият умира.
Но да, в случая с Александър и Ивана първо трябва да има доказателства, поне някакви данни, за съзнателно бутане. За обективните действия. Надрусан човек вероятно лесно може да бутне от балкона когото му скимне, но може и да тръгне да излиза през балкона. За сбилите се се знае, че са се били, тук трябва да има данни какво и как.
Искам да кажа, че да, има я тенденцията оцелелият да се обявява за виновен от обществото, но са малко различни боят и Ивана.
Нали, не говорим за случаи като онзи във Враца ли беше, където шофьор ударил пешеходец при кавга и пешеходецът починал, защото имал сърдечно заболяване и получил примерно инфаркт.

-----
Последна съм и допълвам.
При шофьорлъка имаш едно общо задължение за "предпазливост", така да го кажем - внимаваш, съобразяваш скоростта с мястото и времето, очакваш неочакваното не, но възможното. Ако ти изскочи човек на магистрала или Цариградско изневиделица - няма как да отговаряш, но ако си можел да го видиш и да спреш, а си се разсеял, не е същото. Като си знаем навиците на пешеходците, на много места без пешеходни пътеки трябва да се кара и със скорост под разрешената, ако няма видимост надалеч през тротоара. Това е съобразяването. Няма само един случай и само една причина.

Аз пък забелязвам, че у нас освен горното за оцелелия има и неразбиране на това, че определянето на съпричиняване не е оневиняване на прекия причинител, не е "не те ли е срам да обвиняваш жертвата, див Ганьо примат!". По тая причина аз внимавам да не говоря никога за пострадалия извън професионални среди и дори без казана дума тук очите ми видяха твърдение, че съм обвинявала Дебора, ама за мой късмет го изтрили (лъжА). Дотам се е стигнало с търсенето на виктим-блейминг под дърво и камък.

Затова впрочем в случая с майките в Шейново приеха съпричиняване на вредите от майката. Не, не е нужно да се е подписала някъде и не мисля, че е заради лошо справяне на адвоката и. Съпричиняването може да дойде и от житейски правила, не само от подписване. И шофьорът не се е подписал, че познава навика на тукашния пешеходец да се мята между колите, но по улица примерно с храсталаци и ограничена от тях видимост следва да кара по-бавно и внимателно, дори да няма формално ограничение. Разбира се, при шофьора има и записано в закона или правилника задължение да се съобразява с обстановката и да я следи, така че не е съвсем същото формално, но мисля, че идеята е ясна.

На магистралата има разрешена скорост и ако някой идиот ходи по нея трябва да го таксуват за самоубиец, а не да съдят шофьора. Той с колко да кара, с 50 ли? Ми нали тогава повече бели ще станат. Как ако влак сгази човек не съдят машиниста?  У нас нещата не само за това, а за всичко са някак извратени - прекалено леки присъди за истински престъпления (без сумиране), в същото време задължително се търси вина при случайни събития, даже и да са по вина на пострадалия... Да те оправдаят при самозащита е като да уцелиш от ТОТО-то - случва се, ама много рядко...

Е, нали т'ва казвам. На магистралата не се очаква изскочил пешеходец, по тая причина не се очаква и да караш с 50; но ако все пак видиш такъв навреме, е редно да направиш възможното да не го газиш. Ако не можеш и не си нарушил конкретно правило - вече да не е пресичал.
В града житейският опит учи, че се очаква бабички, младежи с тротинетки и обикновени граждани да изскачат от храстите. Нищо, че караш с максимално разрешените 50. Това е то съобразяване с пътната обстановка.

------
Ревете (общо обръщение) за сумиране - после заглавия "Сиромах лежи пет години за две луканки" (примерно откраднал две луканки при опасен рецидив, карал без книжка и счупил прозореца на общината). Утре ще има и "Сиромах лежи 138 години за сто кражби на по две луканки". Не е гот.