Криминални досиета

Такива хора страх нямат. По скоро силно раздразнение е имало, ярост че някои им се бърка, и им "мъти водата".

Ния е дъщеря на баща си.

Именно де, тя е израснала в среда, в която всичко може.
И сега - някои ги спъва...

На мен ми изглежда точно обратното като да е била неподготвена за това наследство и да е търсила "покровител" да и защити интересите,срещу щедър хонорар  ,но всички пирани да са се опитали да я изадат с парцалите ...

Нали баща ѝ имал общо три деца, другите двама нямат ли право на наследство също?

Едни спомени навява братовчеда Ради, Мата Хари, нощно шкафче... Накъдето и да се разрови, една фигура изскача.

Вчера се сетих за един трагичен случай, с един мой познат от детството. По време на Ковида, по причини, които сигурно никога няма да разберем, защото изгубихме връзка с тези хора, той изтрещява и убива баща си. Майка му сигурно пали свещи в църквата оттогава, защото за малко синът й да убие и нея. Та, той няколко години явно е бил в специализирано заведение, защото се оказа, че има психични отклонения. Е, определено не бих искала никога повече да го видя и слава богу, няма да ми се наложи вече никога. Въпреки сериозността на извършеното от него, все пак, чисто човешки, се надявам да е започнал да се лекува адекватно и някак да е успял да продължи живота си, ако изобщо е възможно, след като посегнеш на най-близкия си. Само мога да си представям дали и колко голяма вина чувства за стореното. Но, дори и закрепен психически, не бих искала да го срещна на улицата, камо ли да отидем на кафе или да отида у тях. Сега, нямам представа дали е психопат без съвест, не съм криминален психолог, и никога не сме били чак близки, но определено нещо не е наред с него. Мъчно ми е, че семейството им се разпадна, но след определени постъпки няма връщане назад. Дано си е намерил нещо, което да му придава смисъл на живота и да го отклонява от агресивни изблици и такива. Какво ли не ходи по хората. Но когато стане трагедия с хора, които си познавал, усещането е различно от това да четеш за убийци и престъпници. Когато убиецът е някой, с когото си играл в детството, дори да не сте станали първи приятели, става лично.
Извинявам се за фермана.

Eretz, преди 20 години, в квартала, ние с мъжа ми бяхме на по 24-5, и понеже мъжа ми се занимава с ремонти на коли, и чат пат си чопли пред блока, се завъртя едно хлапе. Тийн, на 16-17 тогава, ако беше в наши дни, щеше да се води "локал", баща му май беше леко криминален, и май жената с която беше, не беше биологична майка на детето...
 Както и да е, малкия кога ходил на училище, кога не ходил, говорехме си с него, иначе буден и енергичен младеж, в един момент изчезна от полезрението ни, и след няколко седмици разбрах, че е убил друг млад човек, и то за дребна сума.
 Беше ми много тъпо, защото все си мислех, че ако баща му е бил малко по читав, или е бил в друго семейство, може и да не се стигнало до такова нещо, и така да си съсипе живота.