Паническо разстройство - 37

Здравейте!
Видях темите за паническо разстройство и се поколебах къде да се включа, но в крайна сметка прецених да пусна собствена тема, което, ако не е уместно, моля за извинение и може да бъде преместено където счетат модераторите за редно.
На 34 г. съм, нямам деца, но имам доста натрупани здравословни проблеми вече... Паническото разстройство се е появявало периодично в живота ми, като последният път беше най-сериозно след един голям инцидент, който промени целия ми свят, такъв какъвто го познавах преди... е, не че е бил розов, просто нещастието някак се случваше на "другите"... този път реших да пия антидепресанти и благодарение на Золофта си върнах спокойствието, увереността, уравновесеността и станах нормален човек, живеех активно. По същото време, в което го започнах, при рутинно изследване разбрах, че съм заразена с Хепатит Б. Но тъй като се чувствах сравнително добре, с времето свикнах, че просто съм един носител и нищо повече - "здрав носител" ме наричаха. Хепатитът тогава ми подейства дори като катализатор да се осмеля да сбъдна неща, от които се страхувах, но исках - като например да стана активен шофьор, да напусна работа и да сменя сферата, да моделирам живота си по нов начин. И бях добре. Наваксвах си за годините, в които не излизах от вкъщи. Докато не започнаха оплакванията. Менструацията ми винаги е била тежка, но тя е няколко дни в месеца все пак, бях свикнала и просто в тези дни избутвах някак и толкова. Но започнах да кървя, да ми става лошо и т. н. и оттам тръгна всичко - болници, линейки, изследвания. Диагноза - ендометриоза. Стресът се покачи драстично (бях намалила много отдавна Золофт на половин, та дори и на четвърт таблетка и спокойно можех и без него с дни). Бях забравила какво е Валидол и ми беше смешно от какви глупости съм се страхувала и какви мисли съм имала в главата си... докато не се появиха здравословните проблеми, множеството манипулации, загуба на съзнание, от което винаги съм се ужасявала най-много, биопсия на черния дроб, хирургично отстраняване на полип на матката... пълна упойка, безпомощност, призляване... но от всичко най-много ме събори новината, че вече не съм здрав носител на вируса, а той е с милиони копия и имам фиброза втора степен на черния дроб, стеатоза и вихрещ се хепатит... ендометриозата остана на заден план, въпреки че продължаваше да расте и тя. После дойде най-страшният ми кошмар - лечението на хепатита. То разклати цялата ми сигурност, че вкъщи съм в безопасност, в болницата или сред близките си, или в колата си - никъде не бях в безопасност, защото щях да умра от реакцията, която направих!!! И нито някой знаеше какво става, нито как да ми помогне. Никога в живота ми не ми е било толкова лошо!!! Спрях го и отказах други експерименти. Така или иначе лечение за тази болест няма, а само потискане. Лекарствата имат много тежки странични реакции, докараха ми алергии и непоносимости, каквито никога не съм имала. Всичко това ме срути толкова сериозно, че почвата под краката ми изчезна и не мога да спра нито секунда да мисля за операции, болести, прилошавания - първо че никога не съм добре и второ, мрачните перспективи, които си чертая в главата и задънената улица, в която се вкарвам, ме демотивира и ми става още по-лошо вече и от страх.
Консултирах се и отново минах на една таблетка Золофт, въпреки лошите чернодробни показатели - реших, че без спокойствие няма да мога да премина през всичко, което тепърва ме очаква... страхувам се, че след толкова години прием може вече да няма предишния ефект, но не ми стиска да го сменя, предвид това, че не знам как ще ми понесе ново лекарство... Опитвам да си внуша, че ще стане каквото е писано, че лекарите си знаят работата, че ще излезе ново лечение за хепатита и че някой ден ще мога да бъда майка, че ендометриозата ми няма да се върне след лапароскопията... но вече не искам дори кръв да ми взимат, влизам в болницата със свито сърце. Стоенето вкъщи е заплаха за склоността ми към агорафобия, но милион  пъти бях навън в ситуация, в която съм зле и едва се прибирам и вечно съм в тревожно очакване, нямам си доверие, че ще стигна от точка А до точка Б.
Обикновено хората с ПР се опитват да си внушат, че "всичко е в главата им", но при мен не е така: То е и в черния ми дроб, и в кръвта ми, и в лигавиците ми, и в яйчниците ми, и вероятно в стомаха ми. Като резултат все от нещо се чувствам зле и няма чист период. Възхищавам се на неизлечимо болните с по-тежки от моите диагнози, които ходят по ресторанти, обикалят света, намират начин да не се страхуват от оплакванията си (поне не до степен да се инвалидизират като мен), познавам лично такива, не знам от какво са направени, но трябва някак да се отърва от това, което чувствам в момента (психически, физически знам, че не мога). Знам, че един паникьор може да ме разбере чудесно. Как да намеря спокойствието си отново?

Ето ме, жива!
Благодаря, момичета!

Ми нали ще съм им софторейста сега ме карат да мина през всичко. Сега съм в мандата. Днес не измъкнаха от компа да правя някакво сирене във форми. Ми нормално, с две леви ръце.

Трудно ми е, с работното време. В 4 излизам, в 16 се връщам.

Жабче, да му се не знае пак като работя си мисля за глупости!

Джери ,ти си наща гордост. Нищо че мислиш глупости, само първи ден е.
Аз вече съм освободена. Взех си документите. Сега ми е широко около врата, че ще си почина месец два, но като дойде да почвам другата работа.... Ох не ми се мисли. Но нали уж за добро го направих. Ще видим, времето ще покаже.  Джери , продължавай в същия дух , смело.
Бебче 84, здравей и добре дошла в темата. Нормално е да си стресирана от толкова медицински манипулации. Точно на човек като теб, преживял толкова много, незнам какъв съвет бих дала. И аз съм болна. Имам Базет и хипертония, но контролирам нещата с лекарства. Трябва някак си да успееш да намериш баланс между болестите и  страха и нормалния живот. Защото той, животът си тече и губим време. Пиши тук ако ти помага

Сали, добре ще ти се отрази почивката! Щом си го премислила всичко ще е чудесно!

Всъщност аз днес в 5 напуснах. Е, бах си наглостта. Работен ден не е от, както ме излъгаха, 5 до 14, а до 15.30. почивки две по 10 минути. Аз си бях за въвеждане и обработка на данни. Накараха ме да работя в производството. Тежко беше. Аз не се плаша от такива неща, че доста спортувам, но се бяхме разбрали за друго. А при голяма преумора ми удря здраво психиката.

Та много им здраве, дано някой ги осъди за 10,5 часов работен ден и работа в събота.

Аз да отморя малко, ден, и пак почвам да търся.

Джери , за жалост с годините ставаме по-претенциозни, по-рядко правим компромиси със себе си. Все пак не сме на 20 нито на 30 години. И така и трябва, учили сме все пак. Не всичко е на всяка цена. А работодателите използват че повечето хора нямат избор и злоупотребяват с работно време, със заплащане, с каквото се сетиш. Не инвестират в служителите си. После защо имало текучество. Ми ще има. Жалко. Дано намериш нещо , което да те устройва. Имай предвид обаче, че никъде няма лесно. Един дол дренки е навсякъде. Важното е поне колегите да са свястни.

Аз още не съм търсила работа, но яко ме тресе тревожността. В петък пак съм на психиатър във Варна. Този път ще посетя и ендокринолог, че изследванията ми май клонят към хашимото...
Предвидили сме две седмици почивка от 10 август, обаче аз започнах да се плаша. до сега почивките винаги са ми се отразявали добре, но за пръв път лятото съм с тревожност....Ех откъде ми дойде това до главата...

Джери,поне опита,мила.
Аз вече на моменти се хващам,че заради пустата тревожност не мога да почна работа,другото са си мой оправдания.
Сега съм пред дилема.
Дали да почна да си пия Есобела,който ми изписаха или да отида на пси.
Мисля,че ще пробвам първото. Че като разпитах,май няма читави псита в града.
Някой наясно ли е със стара рецепта дали ще ми дадат Есобела,преди няколко месеца ми е изписан?
Ако го бях почнала тогава,сигурно вече щях да съм се подобрила.
Решила съм другата седмица да изследвам б12 и вит.Д,ако всичко е наред там,почвам хаповете и дано да е за добро.

Здравейте,пия Ципр.лекс от 7 дни по една четвърт трябва да увелича на половин. От четвъртинката много ми се засили тревожносттса, безпокойството и страха да стоя сама дали като увелича на половин ЩЕ СЕ ЗАСИЛЯТ  още повече тези симптоми или ще си останат както с четвъртинката усещанията и ще се проявят ли още странични ефекти при увеличаване на дозата

Някой пил ли е ансиодеп. Препоръчаха ми го като билково лекарство срещу тревожност. Мен малко ме е страх от всяко лекарство да не ми вдигне кръвното или да имам сърцебиене. Някой да е пил ансиодеп. Аз само валидол взимам от време на време. Другото, което ми изписаха е Деанксит. За него какво знаете? Как влияе на кръвното?

За хапчетата си е най-добре да говорите с лекарите, които ги изписват. Звънете им, питайте.... не разчитайте на мнения във форума. Тук някой ще каже, че е ОК за кръвното и да не стане беля после.
И дайте да си помагаме със съвети за справяне с ПР, а не само тия или ония хапчета да се обсъждат...

Джери, ще се намери друга работа. То за нас не е ОК да стоим без работа, но пък още по-зле е да сме на неподходящата.
Али, много е топло това лято и май това доста ни усилва тревожността. Ако наистина си с Хашимото - взимай мерки, че доколкото съм чела симптомите са същите, Може пък това да се окаже при теб и да имаш подобрение. Стискам палци. (то вече стискам палци да се откриват неща при нас, та да си взимаме мерки, а не всеки да те неглижира и да казва "на психична основа е").
Сали, дай си сега заслужена почивка, но задължително излизай! Да не се застоиш вкъщи, ей!

Хора, вчера писах в една друга тема и там ме нападнаха на лична основа, че съм някъв хахо, щото съм писал в темата за паник атаки. Какво мислите - общественото мнение май бая се влияе от тея неща и трябва да ги крием нали? Ебаси тъпото е това.

Жабче, АД се пият няколко месеца и се взимат от аптеките с една и съща рецепта ако въобще ти я поискат. Никакъв проблем.
Дарче, така ми е добре сега. Жегата ме тормози много и мен, но си правя с приятелки вечерни разходки.
Бояне, ние тук всички крием от приятели и познати. Трудно се приемат наще състояния за нормални, каквито всъщност са. Но тук във форумите, какво ти пука. Кой те познава? Горе главата.

Сутринта пратих детето на градина. Събудих се тревожна. А дали не си беше даже ПА. Припотих се,треперене и най-вече ужасното сърцебиене.
Казах си ма@ната му,запретнах ръкави и почнах основно чистене,обаче в един момент вече адски ми призля,оказах се с 120 пулс. 

Пулс 120 при физическа активност е напълно нормален. При по-голяма физическа активност даже е нисък. Аз също ми призлява и го усещам и се плаша, но това се наричат палпилации - усещане за пулса и че нещо не е наред. Това обаче не значи, че нещо не е наред реално.

Аз го започнах (ципралекса) по 1/2 за седмица и после по цяло. Не е лесно в началото, но каквито и усещания да имаш може да са от самото ПР. Ако са страничен ефект , изтърпи малко. За 2-3 седмици ще отшумят. Щом си го започнала, бъди упорита и търпелива. И не се осланяй само на АД. Като те поотпусне почвай работа върху себе си. Де да ставаше , но не става като с магическа пръчка. Няма чудодейни хапчета за наще състояния.