Паническо разстройство - 37

Здравейте,
присъединявам се към групата със свито сърце... Вече цели 5 години се боря с паник атаки, хипохондрия, натрапчиви мисли, страх, депресия...  Не мога да се позная... Цялото ми съзнание и мисли са обзети от това постоянно да се съмнявам дали съм болна и какво ли ми е... Страхът от това, че няма да мога да си отгледам детето... Тази година навърших 30... не мога да повярвам, че пропилях един от най-хубавите си години в чудене, при кой лекар да отида и какви изледваня да си направя... Опитах да чета книги, да гледам филми, спорт... НЕ апатята ме обзема и до там...
В интерес на истината през тези години имаше прериоди, в който се справях и отминаваха лошите мисли, после отново се появяваха и то винаги лятото... един от любомите ми сезони някога... вече не го харесвам.
Дори в момента плача, когато пиша тези редове... Осъзнавам, че трябва да се стегна, както ми повтаря всеки запознат с проблемите ми, но как да обясня, че м....а му по-силно е от мен....
Имам дъщеря на 7 години... когато започнаха паник атаките тя беше в болница ... нищо сериозно, но за мен беше огромно притеснение и от тогава до сега аз живея в страх... за нея за мен... за родителите ми ...
Поста ми стана като разказ, но понякога когато чета такива аз самата се успокоявам... Казвам си "Я, не съм сама"... да но какво от това...
Потърсих помощ от психиатър, естествено изписаха ми хапчета, който трябваше да пия по схема, е не ги и купих даже... в главата ми се въртеше ... "Леле това е дъното, аз сама трябва да си помогна" ... и пак така до следващото лято...
Ето пак е лято и аз пак съм така... с нова диагноза ... поредната ... Треперят ми ръцете, излиза ми херпес, постоянно ми е свит корема, диария... всички както си му е реда...
Сега мисля, да се пробвам с психолог... и витамин Б12...

Поздрави,
МК

Добре дошла и се надявам да се чувстваш добре тук. Не си сама и можеш винаги да разчиташ на нас. Ще подадем ръка в трудните моменти.
Аз също много съжалявам, че си пропилях доста хубави години покрай това състояние, но пък не трябва да гледаме назад. Да се оправим, за да не пропиляваме такива  в бъдеще.
Ориентирай се към психотерапевт, не психолог. Мисля, че повече ще ти помогне.

А още нещо се сетих, психологът ми каза да си пея всеки ден. Много да не се задълбочавам в логическото мислене.

Моят психотерапевт също ми препоръча да си пея и да се усмихвам, като лудите, постоянно дори да е насила.😁

Здравей Sun_and_moon, може би все пак е трябвало да започнеш лечение с хапчетата. Щом за толкова време не си предприела нищо. Поне хапчета. Но ако имаш възможност, опитай с психотерапия. Действай, не чакай. Още си твърде млада, не съжалявай за отминалите години. Не са пропиляни. Старите хора казват "всяко зло за добро". Имало е причина. Сега гледай напред и се бори с това.

Мен преди малко ме споходи паник атака. Беше слаба и за около 10 минути. Но не бях получавала отдавна и ето че ми се случи пак ,а  пия АД. Вбесих се на себе си, уплаших се, като че ли се върнах месеци назад. Трябва да се стегна. Всичко е в мозъка, твърде много мисля.

Али, миличка, много съжалявам за майка ти. Ето това са истински сериозните неща в живота. Клише е, но ще ти го напиша : бъди силна. Прегръдки от мен.

Благодаря ви че ме разбирате и подкрепяте. 😘

Благодаря, мила Сали!

Salii, при теб в какво се изразява ПА?

Sun and Moon, ще си позволя да дам съвет.
Не стой с нелекувана/ некомпенсирана тревожност, защото с годините става все по-зле.
При мен започнаха нещата по подобен начин, когато бях на 32.
Повече повече от 10 години пробвах всевъзможни начини да се справям с ПА и тревожността- медитации, холотропно дишане, спорт...
2 години се Терапирах при психолог.... имаше частичен резултата, но след това се случиха събития в живота ми, които тотално ме смазаха и стигнах до положение да не мога изобщо да функционирам- за себе си, за тестето ми и работата...
Мога само да кажа, че когато преди 3 години започнах терапия с АД, започнах отново да живея и да се чувствам нормално.
Съжалявам, че не го направих много по- рано и изгубих толкова ценно време и хора от живота ми, докато се опитвах да се не приема, че имам проблем и този проблем се дължи на ниско ниво на серотонин.

То хубаво да се започне с АД, но ако искаш да имаш дете? Мисля онзи ден имаше коментари тук, че не искат да започват АД, защото искат да имат детенце.

Пиех анафранил, АД, преди забременяването. В момента, в който видях +тест го спрях от раз. Нито веднъж не съм имала ПА или тревожност по време на бремеността. Всичко се върна половин година след раждането.

Neji, написала съм АД, но по-конкретно май за бензотата ми беше мисълта. Там май не можеш от раз да спреш....
А имаш ли представа защо всичко се върна пак след раждането?
Аз си я имам тревожността, но е значително по-добре от преди. Все още се надявам, че така ще остане и няма да се върне каквото беше, но знам ли....

От преумора и стрес покрай раждането сш мисля, че се върна всичко

Аз питах за това с бременността. То беше от чисто любопитство. Нямам намерение скоро да забременявам, но исках да знам колко време се чисти организма от АД. Искам да съм сигурна, че няма да навреди по някакъв начин.

То аз точно по тази причина не започнах хапчетата.

И аз ден два се чувствам добре, днес пак ми е много тревожно, страшна апатия ме обзе... Вкъщи е разхвърлено, имам да пускам пералния, да готвя... ама не сега, плаче ми се! Не знам и аз какво искам вече... ММ е нощна смяна горкичкия, цяла нощ работи прибира се сутрин в 5:30. Събудихме се в 9. Сега пак легна да подремне, а аз съм се вкопчила за него, като удавник за сламка и не го оставям на мира...Не искам да съм зависима от никой и нищо, но защо не мога...!?
Не искам да пия АД, защото се опитваме да си имаме бебе. И за това се тревожа. Ма*ка му, много съм смотана 😕

Dara77 Благодаря за топлото посрещане и милите думи. Искрено се надявам, че тук ще си бъдем взаимно полезни.

Salii Преди 5 годни, когато започнаха ПА ми изписаха хапчета и тогава си казах, че това е дъното и ако сама не си помогна, няма кой дори и хапчетата.
Последва период, в който така и стана, ПА не се появяваха, до момента в който отново не започна този Ад и така до ден днешен ...

Villanelle  Мислиш ли, че изхода е наистина в АД? Това ме плаши...

Колко от вас използват услугите на психотерапевт и помагат ли при състояние на ПР?

Поздрави,
МК