Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Паническо разстройство - 37

  • 15 095
  • 742
# 720
Може да си вземете седатон.Една таблетка на обяд и при нужда една вечерта.Не съм лекар,давам само предложение.Задължително обсъдете със специалист.
Виж целия пост
# 721
Да, ще обсъдя задължително, не смея дори витамин С да пийна без лекаря ми да ми каже. Той е семеен приятел и е душичка, но някак смята, че нищо не бива да пия, а да се стегне, само че аз си знам какво ми беше преди.

Ще проверя Седатон, следят ме и да не отключа гестационен диабет по време на последните месеци и затова антидепресантите са много лоша идея.
Виж целия пост
# 722
Докато бях бременна вземах Седатиф. Попитай за него.
Виж целия пост
# 723
Седатиф ПС е леко хомеопатично успокоително. Смуче се. Обаче няма да повлияе тежка тревожност. Аз мисля че лекарят ти е прав като смята че не трябва да пиеш каквото и да било. В името на детето ще издържиш. Моята втора бременност беше много тежка. Бях ужасно тревожна и с леки ПА, които трудно удържах, но успях да се справя. След като родих всичко ми мина. Сякаш заживях нов живот. Бях спокойна и щастлива.
Виж целия пост
# 724
Cvetunia здравей. Имаш късмет с такъв съпруг до теб. На правилния път си , щом имаш такова голямо подобрение ще се оправиш напълно. Но трябва да внимаваме всички ние с ПР, че то никога не си отива напълно. Стои стаено някъде в нас и ако успеем да го разпознаем навреме няма да изпадаме в толкова дълбоки дупки, от които се излиза трудно и продължително.


Как така не си отива напълно. С този песимизъм не се стига далеч.
Виж целия пост
# 725
Така паническото разстройство не е съдба. Вие сами трябва да решите, че трябва да промените живота си и да излезете от дупката, която сте попаднали. Аз съм от години с тази диагноза. Самосъжелявах се, обвинявах си и нищо ама нищо не постигнах. Пих една шепа хапчета и? Пак нищо. От около 6 месеца посещавам психотерапевт. И който ви е казал че ПР е нелечимо ви е излъгал жестоко. Лечение има и то се крие само и единствено в самите нас. Сама си създавам ситуация и си предизвиквам ПА. Много ми е дискомфортно, сърцето ми бие, стомаха ми се свива, но аз оставам и я наблудавам тази моя неканена гостенка и знаете ли какво? Ми тя си отива и всеки път е по слаба. Не умрях. Страшни са симптомите но колко ще ми се вие свят? Та някой умрял ли е от ПА. Май не!  Докато бягате, па ще ви настигна с още по-страшна сила. И така се въртите в един кръг на стабилна гоненица.Изправяне в лице в лице със страха.1-1. Това е лечението.Колкото и хапчета да изгълтате нямаа ама нямаа да ви помогнат казвам го от личен и богат опит с това. Медитация, четене на книги, стабилен психотерапевт и воля , но много воля за борба. Не можех да пътувам, не можех да ям, не исках да се виждам с хора.Бях повече зле от 5 -ма от вас. Създавайте си ситуации нарочно на тревожност, предизвиквайте си па и резултата няма да закъснее - НО НЕ БЯГАЙТЕ правите си лоша услуга.
Виж целия пост
# 726
Как така не си отива напълно. С този песимизъм не се стига далеч.
Сали е напълно права и нямаше предвид, че е нелечимо.
Винаги ще се появява тук-таме по някой "симптом" - я ще вдигнем кръвното или пулса, я ще се замаем от жегата или ще сме тревожни в стресова ситуация. Това са напълно нормални ежедневни ситуации, които ще продължават да ни се случват и след като се оправим.  А то тези неща си ги имат и всички останали "здрави" хора. Просто ние веднага ги свързваме с ПР.
Виж целия пост
# 727
Точно. Мисля че е въпрос на характер, душевност, вътрешно светоусещане. Просто някои хора като нас са по-чувствителни към всичко случващо се, към агресията, несправедливостта, простащината ако щете, също към красивото, любовта, нежността. В този ред на мисли смятам че сме по-интелигентни, по-извисени духовно и много по-силни, колкото и да си мислим обратното. Противоречието между нашето светоусещане и реалния заобикалящ ни свят често ни довежда до вътрешна борба, защото повечето пъти не можем да повлияем на случващото се. Затова и изпадаме в депресивни състояния. Изпитваме
неудовлетвореност и тялото ни реагира с ПА. Иначе у мен няма никакъв песимизъм. Не смятам че съм болна или ненормална защото имам ПР. Просто си знам че макар сега да съм добре, винаги може при стресова ситуация тялото ми да реагира с някакъв симптом, така е Дарче, с прилошавания, та дори и с ПА. Това мисля аз, вие какво мислите? Оставям темата отворена... ,☺️
Виж целия пост
# 728
Точно така... вдъхновявате ме! Наистина важно е да знаем, че сме добре и че и да се появи някой симптом не е края на света... в крайна сметка всеки човек страда от нещо или му се случва нещо здравословно. Просто въпроса според мен е как ги приемаме тези неща. Аз напоследък много се боря точно с това - да приемам, че тялото ми не е съвършенно и ще се случват неща. Напредък имам малък... но лека по лека... иска ми се веднага да се оправя, но... продължаваме напред!
Виж целия пост
# 729
Аз скоро не съм писала, нямам с какво да помогна на никого от темата Sad
Моята хипохондрия и тревожност взеха върхове и днес бях с детето на детска консултация....преди нас излязоха родители, научили тежко заболяване на детето им....естествено, педиатърката не ми каза какво, защото и тя ме знае каква съм луда. Е, не се стърпях и отидох за направление за психиатър вече, то щях да умра от тревога за болестта и страх, и ужас ...надявам се нещо да се промени, защото сама не се справям. За първи път личната ми не се пъна за направление, а веднага го изпринти. Почувствах се засрамена- един вид- ше се сетиш за къде си ти...
Обаче, сега чета тема как от такива хапчета човек започнал да не се чувства на себе си....и не искам да съм някакъв парцал и да изпитвам куп симптоми....пила съм ад- ципралекс и клонарекс. Докато бях на двете- не ми беше добре, даже нямам спомени конкретни, автопилот. Сега имам бебе вече и ме е страх как ще се оправям...
Виж целия пост
# 730
Здравейте!
Джери,как е работата?

Ива,въпреки,че много хора отричат АД(включително и аз в това число дълго време),сега съжалявам,че не започнах да ги пия по-рано.
Е,имам пак критични моменти,но кой ги няма,дори хора без нашите екстри имат и лоши дни.
 При мен страничните ефекти бяха около 10-14 дни.
Виж целия пост
# 731
Жабче, колко време горе долу ще пиеш АД? Какво ти каза доктора?
Виж целия пост
# 732
Каза ми 3 месеца. Но поне от това,което прочетох в листовката,пише 6 месеца след изчезване на симптомите.
Дори и по-дълго да го пия не ме притеснява,поне се чувствам що годе добре.
Но и инджекциите б12 дадоха отражение.
Определено имам повече енергия,8 часа сън ми идват добре.  Преди и с 12 часа сън се събуждах като парцал.
Сега се събуждам свежа.
Е,днес пак съм с главоболие,но най-вероятно е заради цикъла. Просто всеки месец около цикъла съм с главоболие.
Виж целия пост
# 733
Аз нямам нищо общо с това, което бях преди 3 месеца. Първо, смених средата - по-спокойна среда, заобградена от любящи хора. Второ, започнах приема на АД - няма го това напрежение и паника, ускорен пулс и завишено кръвно. Единствено се надявам като ги спра да си остане така. Трето - правя йога и започнах приема на витамин B12 (бях писала в преден пост, че пия от 1000 мкг, но не ми се отрази добре, намалих ги на 500 мкг и всичко е наред).
И не на последно място, се научавам да бъда непукист. Много хора започват да се ядосват, премислят и тревожат за неща, които не могат да променят. От там идва ненужния стрес. Запомнете, че едно нещо което не зависи от вас, не може да промените или сте направили каквото трябва, но не се е получило, няма повече място в главата ви. Изтривате го и спирате да се тревожите. Стреса винаги ще го има, но гледайте да я карате една идея по-спокойно, живота и без това е кратък.
Виж целия пост
# 734
Аз и преди съм си споделяла тези мисли в групата. Simple Smile
Като се върна назад и мисля за нещата, за които толкова се тревожех - май беше по-добре да се бяха случили... а не с години да минавам през ада на ПР.  

Но пък и хубави неща ми донесе това ПР - тук в групата се "запознах" с хора, които споделят моите ценности и съм благодарна, че се "срещнахме". Това май е единствената тема във форума (от темите, в които съм), в която наистина си помагаме, не се нападаме, не се обиждаме и не се опитваме да се докажем кой е по-по-най. Simple Smile


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия