Цитат
Интервю с Къванч 2006 г.
С Къванч Татлъту се срещнахме в ранното утро на снимачната площадка. Вниманието ми беше привлечено от това, че той е много по-светъл (по-рус), отколкото на екрана. Седнахме в креслата и започнахме да говорим. Той наистина е много красив човек, както външно, така и "вътрешно". Само за час и половина можеш да се сприятелиш с този човек, да си споделиш и разкажеш за проблемите си. Толкова е искрен, веднага създава приятелска атмосфера около себе си. Но непрекъснато повтаря: " Все още не мога да свикна с Истанбул, с това общество." Говорихме си за Адана.
Как живеехте там?
- Дойдох в Истанбул през 1998 година. Все още не мога да свикна. В Адана почти всички се познават. Хората там са много благородни, смели. Казвам това не защото съм от там, но много бих искал да живея с хора като от Адана. Но, разбира се, Истанбул е центърът на всичко.
Ясно е, че сте имали своя собствена среда в Адана. Вашето семейство произлиза от средната класа или е било по-буржоазно?
- Да кажем над средната класа. Имахме собствени стандарти. Но семейството ми винаги ме е подкрепяло.
По това време сте играл баскетбол ?
- Да, преди да стана актьор, професионално играех 10 години баскетбол. В Адана започнах, в Чукурова. След пристигането ни в Истанбул, играх в Улкер, Фенербахче, Бешикташ. Но след травмата ми се наложи да оставя баскетбола.
В противен случай Вие бихте продължили да играете баскетбол?
- Разбира се, с удоволствие бих продължил. Това беше нещото, което правех с удоволствие. По 7-8 часа на ден играех баскетбол. След травмата аз бях наранен и обиден на живота.
След травмата ли отидохте в моделния бизнес ?
- Съвсем не. Това съвсем не беше така. От детството още навсякъде съм привличал внимание. Имах необичайна външност. Като турчин не бях черноок, черновежд, заради това винаги ми обръщаха внимание. Но голямото внимание не ме разглези. Никога не съм бил нарцис. Но аз разбирах какво мога да постигна с това.
Търсили сте някой, използвайки външните си данни?
- Не. Искам хората просто да обичат мен, а не защото съм Къванч Татлъту. Харесва ми да се доверявам на хората, да си споделям с тях. Но през последните години не се получават доверчиви, искрени отношения с хората. Това общество е неискрено. Всеки има маска на лицето. Това е невъзможно да се промени.
Вие тревожите ли се, мислейки си какво, ако и аз някога стана такъв ?
- Не. Какъвто съм бил, такъв и ще си остана. Културата и възпитанието, които получих в семейството си, очевидно. Славата, парите, известността за мен са на второ място. Моята житейска философия е ясна.
Каква е тя ?
- Аз съм много вярващ човек. Привързан съм към вярата си и към семейството си. Членовете на моето семейство са истински, най-истинските хора в живота ми. Тази истина.
Истината е толкова важна за вас?
- Да. Не понасям лъжата, много се разстройвам.
Никога ли не сте лъгали ? Дори за добро?
- Лъгал съм. Ако някой казва, че никога не е лъгал - това вече ще бъде лъжа.
Да кажем, докато живеете в една връзка, изведнъж почувствате, че чувствата Ви вече са преминали, ще продължите ли тази връзка или ще си признаете за това ?
- Ще си призная. Ако всичко е отминало, значи всичко е свършило. Дори ако това е човек, с когото сме били дълго време заедно. Ще си призная, но това не означава, че не можем да останем приятели. Ценя приятелството.
Всеки човек има и добри и лоши страни. Вие имате ли, знаете ли своята лоша страна?
- Разбира се, и аз също имам. Аз не съм емоционален, но съм малко труден (строг).
Напротив, изглеждате емоционален. И какво имате предвид под труден ?
- Имам малко твърдо житейско кредо. Все още не съм успял да го пречупя. Има я и емоционалната страна. Всъщност искам и това да поправя.
Защо трябва да го пречупите?
- Може би не да го пречупя, но трябва да се смекчи.
Може би хората говорят: " Ех, че консервативен Къванч " ?
- Не е консервативен, не това имах предвид, когато говорех за твърдост.
А какво ?
- Не умея да прощавам.
Но това не е лошо ...
- Не умея да давам втори шанс на хората. За мен всичко си има граница. Ако преминете тази граница, значи за мен всичко свършва. В това моето решение е твърдо.
Има ли нещо друго, което бихте искали да промените в себе си?
- Не. Като цяло ме обичат. С приятелите сме постоянно във връзка. Който има проблеми, някои преживявания, често ми се обажда. Аз съм като стена, за да изслушвам страданията.
А вашите приятели завиждаха ли ви за красотата, ревнуваха ли от вас ?
- Да, случвало се е. Веднъж дори поспорихме заради това, че в компанията са ми отделяли повече внимание, оказа се, че приятелят ми завижда. Бях много изненадан.
Да кажем, че нещо се случи с лицето ви ... Как ще продължите след това живота си ?
- Дори не искам да мисля за това. Това може да го обясни само човек, който го е преживял. Да не дава Бог на никого. Особено на видно място, мисля, че да се живее с това е много тежко.
Жените изпитват удивителен интерес към вас. Как реагирате на това?
- Някои постоянно звънят. Вече станахме приятели. Мисля, че не искат да ме безпокоят. Казват, че за мотивация им стига само да чуят гласа ми, а аз говоря малко, после изключвам телефона.
Имали ли сте случаи, когато след като е набрала смелост, някоя почитателка ви е казвала: " Искам да преспя с вас "?
- Не. Такава смелост още никой не е проявил.
А защо? Не сте дали повод ?
Да. Но ако аз бих искал това, бих го казал директно. Аз съм много откровен. Но съм против подобни отношения.
Защо? Например, това се случва много често в нощния живот.
- Да, случва се, но не съм давал повод.
Такива отношения ви безпокоят заради секса ?
- Не, не заради секса, просто връзка за една нощ не е за мен. Мисля, че това се получава като животински инстинкт, а ние сме хора, затова съм противник на връзките за една нощ. Освен това аз трябва да чувствам нещо, да получавам някакъв вид електричество, иначе не мога да бъда с някого. И още, ако съм свободен, мога да погледна към някого, но ако имам връзка с някого, не виждам други, не гледам настрана.
Гледали ли сте филма " Широко затворени очи " с Том Круз и Никол Кидман?
- Да, гледал съм го.
Във филма една жена казва на партньора си как се е любила с друг в съня си. Представете си, че вашата партньорка , също като героинята на Никол Кидман ви разказва как в съня си се е любила с друг. Трябва ли да бъде толкова откровена?
- Не. Това е твърде много.
Това навярно би наранило човек?
- Човекът с когото съм , трябва да бъде с мен с цялата си същност и да бъде напълно мой, иначе има различни пътища, който където иска, там да отива. Човек дори мислено може да измени. Ако съм в отношения с някого, но мисля за друга, това също е измяна. И още - не мога да бъда заедно с някоя от съжаление. Мога да помогна с нещо, но не повече.
Предпочитате ли романтични романи от някакъв период?
70-те ми харесват. Филцовите шапки, красивите шалове, стилът на 70-те. В онези времена връзките не са били на показ, не са ги афиширали, любовта е била невинна.
Вие спокоен човек ли сте? Например, може ли просто да седнете и да плачете ?
- Разбира се, че плача. Казват, че мъжете не плачат, няма такова нещо. Плачът е естествено чувство, точно като смеха. Аз съм чувствителен.
А как е с депресията?
- Да, и това го имаше, имах период с проблеми. Всеки го има. Бързо се справих, защото семейното ми възпитание е добро. Няма такова нещо като винаги да си щастлив.
От каква литература се интересувате?
- Харесвам полицейските романи. Не обичам любовни романи, твърде сладникави ми се виждат.
Бихте ли искали да играете в секс комедии ?
- Добър въпрос. Гледам що за проект е. Не бих играл ...
С приятелите говорите ли си за секс ?
- Това, което преживявам си остава между четирите стени. Мога да говоря за неприлични любовни връзки, но за личности не говоря.
Коя част от Вашето тяло ви харесва най- много ?
- Очите. Но още мисля, че и много точните параметри на физическите ми данни.
Извън леглото, най-необичайното място, където сте правили любов ?
- Не говоря за такива неща - това е много лично.
Може би ще дадете малко подсказки ?
Извън къщи, на много интересно място.
В парка?
- Не. Като казах извън къщи, това не означава на открито. Аз също правя секс както всички останали. Това е много лично, не мога да разкажа.
С Къванч Татлъту се срещнахме в ранното утро на снимачната площадка. Вниманието ми беше привлечено от това, че той е много по-светъл (по-рус), отколкото на екрана. Седнахме в креслата и започнахме да говорим. Той наистина е много красив човек, както външно, така и "вътрешно". Само за час и половина можеш да се сприятелиш с този човек, да си споделиш и разкажеш за проблемите си. Толкова е искрен, веднага създава приятелска атмосфера около себе си. Но непрекъснато повтаря: " Все още не мога да свикна с Истанбул, с това общество." Говорихме си за Адана.
Как живеехте там?
- Дойдох в Истанбул през 1998 година. Все още не мога да свикна. В Адана почти всички се познават. Хората там са много благородни, смели. Казвам това не защото съм от там, но много бих искал да живея с хора като от Адана. Но, разбира се, Истанбул е центърът на всичко.
Ясно е, че сте имали своя собствена среда в Адана. Вашето семейство произлиза от средната класа или е било по-буржоазно?
- Да кажем над средната класа. Имахме собствени стандарти. Но семейството ми винаги ме е подкрепяло.
По това време сте играл баскетбол ?
- Да, преди да стана актьор, професионално играех 10 години баскетбол. В Адана започнах, в Чукурова. След пристигането ни в Истанбул, играх в Улкер, Фенербахче, Бешикташ. Но след травмата ми се наложи да оставя баскетбола.
В противен случай Вие бихте продължили да играете баскетбол?
- Разбира се, с удоволствие бих продължил. Това беше нещото, което правех с удоволствие. По 7-8 часа на ден играех баскетбол. След травмата аз бях наранен и обиден на живота.
След травмата ли отидохте в моделния бизнес ?
- Съвсем не. Това съвсем не беше така. От детството още навсякъде съм привличал внимание. Имах необичайна външност. Като турчин не бях черноок, черновежд, заради това винаги ми обръщаха внимание. Но голямото внимание не ме разглези. Никога не съм бил нарцис. Но аз разбирах какво мога да постигна с това.
Търсили сте някой, използвайки външните си данни?
- Не. Искам хората просто да обичат мен, а не защото съм Къванч Татлъту. Харесва ми да се доверявам на хората, да си споделям с тях. Но през последните години не се получават доверчиви, искрени отношения с хората. Това общество е неискрено. Всеки има маска на лицето. Това е невъзможно да се промени.
Вие тревожите ли се, мислейки си какво, ако и аз някога стана такъв ?
- Не. Какъвто съм бил, такъв и ще си остана. Културата и възпитанието, които получих в семейството си, очевидно. Славата, парите, известността за мен са на второ място. Моята житейска философия е ясна.
Каква е тя ?
- Аз съм много вярващ човек. Привързан съм към вярата си и към семейството си. Членовете на моето семейство са истински, най-истинските хора в живота ми. Тази истина.
Истината е толкова важна за вас?
- Да. Не понасям лъжата, много се разстройвам.
Никога ли не сте лъгали ? Дори за добро?
- Лъгал съм. Ако някой казва, че никога не е лъгал - това вече ще бъде лъжа.
Да кажем, докато живеете в една връзка, изведнъж почувствате, че чувствата Ви вече са преминали, ще продължите ли тази връзка или ще си признаете за това ?
- Ще си призная. Ако всичко е отминало, значи всичко е свършило. Дори ако това е човек, с когото сме били дълго време заедно. Ще си призная, но това не означава, че не можем да останем приятели. Ценя приятелството.
Всеки човек има и добри и лоши страни. Вие имате ли, знаете ли своята лоша страна?
- Разбира се, и аз също имам. Аз не съм емоционален, но съм малко труден (строг).
Напротив, изглеждате емоционален. И какво имате предвид под труден ?
- Имам малко твърдо житейско кредо. Все още не съм успял да го пречупя. Има я и емоционалната страна. Всъщност искам и това да поправя.
Защо трябва да го пречупите?
- Може би не да го пречупя, но трябва да се смекчи.
Може би хората говорят: " Ех, че консервативен Къванч " ?
- Не е консервативен, не това имах предвид, когато говорех за твърдост.
А какво ?
- Не умея да прощавам.
Но това не е лошо ...
- Не умея да давам втори шанс на хората. За мен всичко си има граница. Ако преминете тази граница, значи за мен всичко свършва. В това моето решение е твърдо.
Има ли нещо друго, което бихте искали да промените в себе си?
- Не. Като цяло ме обичат. С приятелите сме постоянно във връзка. Който има проблеми, някои преживявания, често ми се обажда. Аз съм като стена, за да изслушвам страданията.
А вашите приятели завиждаха ли ви за красотата, ревнуваха ли от вас ?
- Да, случвало се е. Веднъж дори поспорихме заради това, че в компанията са ми отделяли повече внимание, оказа се, че приятелят ми завижда. Бях много изненадан.
Да кажем, че нещо се случи с лицето ви ... Как ще продължите след това живота си ?
- Дори не искам да мисля за това. Това може да го обясни само човек, който го е преживял. Да не дава Бог на никого. Особено на видно място, мисля, че да се живее с това е много тежко.
Жените изпитват удивителен интерес към вас. Как реагирате на това?
- Някои постоянно звънят. Вече станахме приятели. Мисля, че не искат да ме безпокоят. Казват, че за мотивация им стига само да чуят гласа ми, а аз говоря малко, после изключвам телефона.
Имали ли сте случаи, когато след като е набрала смелост, някоя почитателка ви е казвала: " Искам да преспя с вас "?
- Не. Такава смелост още никой не е проявил.
А защо? Не сте дали повод ?
Да. Но ако аз бих искал това, бих го казал директно. Аз съм много откровен. Но съм против подобни отношения.
Защо? Например, това се случва много често в нощния живот.
- Да, случва се, но не съм давал повод.
Такива отношения ви безпокоят заради секса ?
- Не, не заради секса, просто връзка за една нощ не е за мен. Мисля, че това се получава като животински инстинкт, а ние сме хора, затова съм противник на връзките за една нощ. Освен това аз трябва да чувствам нещо, да получавам някакъв вид електричество, иначе не мога да бъда с някого. И още, ако съм свободен, мога да погледна към някого, но ако имам връзка с някого, не виждам други, не гледам настрана.
Гледали ли сте филма " Широко затворени очи " с Том Круз и Никол Кидман?
- Да, гледал съм го.
Във филма една жена казва на партньора си как се е любила с друг в съня си. Представете си, че вашата партньорка , също като героинята на Никол Кидман ви разказва как в съня си се е любила с друг. Трябва ли да бъде толкова откровена?
- Не. Това е твърде много.
Това навярно би наранило човек?
- Човекът с когото съм , трябва да бъде с мен с цялата си същност и да бъде напълно мой, иначе има различни пътища, който където иска, там да отива. Човек дори мислено може да измени. Ако съм в отношения с някого, но мисля за друга, това също е измяна. И още - не мога да бъда заедно с някоя от съжаление. Мога да помогна с нещо, но не повече.
Предпочитате ли романтични романи от някакъв период?
70-те ми харесват. Филцовите шапки, красивите шалове, стилът на 70-те. В онези времена връзките не са били на показ, не са ги афиширали, любовта е била невинна.
Вие спокоен човек ли сте? Например, може ли просто да седнете и да плачете ?
- Разбира се, че плача. Казват, че мъжете не плачат, няма такова нещо. Плачът е естествено чувство, точно като смеха. Аз съм чувствителен.
А как е с депресията?
- Да, и това го имаше, имах период с проблеми. Всеки го има. Бързо се справих, защото семейното ми възпитание е добро. Няма такова нещо като винаги да си щастлив.
От каква литература се интересувате?
- Харесвам полицейските романи. Не обичам любовни романи, твърде сладникави ми се виждат.
Бихте ли искали да играете в секс комедии ?
- Добър въпрос. Гледам що за проект е. Не бих играл ...
С приятелите говорите ли си за секс ?
- Това, което преживявам си остава между четирите стени. Мога да говоря за неприлични любовни връзки, но за личности не говоря.
Коя част от Вашето тяло ви харесва най- много ?
- Очите. Но още мисля, че и много точните параметри на физическите ми данни.
Извън леглото, най-необичайното място, където сте правили любов ?
- Не говоря за такива неща - това е много лично.
Може би ще дадете малко подсказки ?
Извън къщи, на много интересно място.
В парка?
- Не. Като казах извън къщи, това не означава на открито. Аз също правя секс както всички останали. Това е много лично, не мога да разкажа.
Брей, само какви въпроси са му задавали на времето
Диве
Аз съм споделяла, че съм чела романа на Халид Зия Ушаклъгил. Може да е бил бестселър, но на мен лично сериала ми хареса много повече, което не ми се случва често 
Може би защото е доста осъвременен и по-близък до нас 
То и Сто години самота на Маркес е световно признат за класика, но аз едва го изчетох на инат, изобщо не ми хареса 
Себи
Айре Лекинка!
Добро утро!
Хубава събота!
Споделяла съм как най-случайно мернах Киво на екрана 
Порази ме невероятната му златиста красота, усмивката му и се заинтересувах от него. Защото това е единствения мъж, който ме грабна от пръв поглед, с тези изваяни черти няма как да не му обърне внимание човек 
Заслужи си го, даже малко му беше, такъв плазмодий и лъжец е този човек, но много нагъл и самоуверен 
, много е скорпионско 
