А английски няма ли да учим? - 3

Здравейте, да споделя и аз от опит какво е проработило при мен. Уча английски от училище, но не съм имала възможност да го използвам активно в ежедневна работа или в чужбина ( с изключение на едно шест месечно пътуване преди много години). Ходила съм на частни уроци, на курсове и съм го изучавала самостоятелно. Много е трудно когато не си в англоговоряща среда. Трябва да се полагат много усилия и постоянство. Първо много е важна основата, след това може да се надгражда с обогатяване на речника, слушане с разбиране и говорене. Първоначално е добре да се започне с четене на адаптирани книги, след това на статии на езика в интернет, на теми според собствените интереси, които биха поддържали желанието за четене. След това се включват и видеа или подкасти. Първоначално ще е трудно, може да не се схваща смисъла, но с постоянство и упоритост чудото се случва. Най-важното според мен е да се чете или слуша на теми според индивидуалните интереси. В интернет и ютуб има всичко и всеки може да намери неща които го интерисуват според собствените предпочитания. По този начин освен, че ще учи и развива езика ще научава и неща които го вълнуват. За говоренето поне според мен е най-трудно. Да превъзмогнеш несигурността и неудобството, да говориш дори и да правиш грешки, без да се притесняваш как звучиш в ушите на другите, да си изложиш мислите гладко и да си структорираш изреченията е голямо предизвикателство. Курс би свършил работа на момента, но ако не се практикува се забравя. Има групи в интернет където се организират говорими срещи с цел практикуване, но пак трябва постоянство. Надявам се да съм била полезна. Аз също ежедневно се опитвам да практикувам и подобрявам английския си.

Надявам се въпросът ми да не е в разрез с темата, но бих искала съвет относно изучаването на английски от сина ми. На 16 г. и е учил основно в училище, където са в големи групи и макар да го учат от 2 клас, не съм сигурна, че има много знания. В началото ходи 2 години в училище Европа, но там също бяха по 20 и няколко деца и обучението не се различаваше по нищо с ученето в училище, освен че ми струваше доста. Спрях го в 4 клас може би, после нямахме възможности, а и той не искаше да ходи, защото не виждаше смисъл. Сега отново реших, че ако трябва, ще се лишаваме, но ще се опитаме в последните години, преди да завърши, да му осигурим допълнителни уроци. Записах го при учител, като работят в група с 2-3 деца. Ами ходи около месец и ми казва - Мамо, не си давай парите, така нищо няма да науча. Има предвид, че се преподава по начина, по който в училище. Предават граматика, упражнения, а той казва, че ако му е интересно, ако се говори за нещо, което му е интересно, ако е в среда, ще го научи, но така не може. Аз не държа да стига някакво ниво С, но да може да говори, да се разбира с хората. И сега се чудя какво да правя - да продължавам ли да упорствам, за да не се чувствам гузна след време, че не съм осигурила възможност да научи езика, или да го послушам и да престана да наливам пари в пустото? За съжаление, в нашият град няма обучение по по-разчупени методи, а той няма и мотивацията да учи сам, чрез клипове в интернет и гледане на филми или четене на книги.
Ще съм благодарна за всякакви съвети!

Джинa младежа просто го мързи. Ако ти се настоява настоявай да ходи, факт е че от всякъде ни заливат с английски и под съзнателно трупаме пасивен речник. Ходенето на уроци и когато не му е интересно винаги има + трупа пасивен речник, но това само ако си прави упражненията.
Има доста онлайн обучения с неитив учител, може да пробвате това 30-40 минути ти говорят на английски има различни програми може и да не задълбават чак толкова граматиката. Ако в града нямате онлайн нямаш ограничения, може и уроците да са от друг град че и държава.
Един ден когато му потрябва Анг.език сам ще седне да учи и ще иска да посещава уроци. Ако не му е толкова важен в момента тинейджърска му работа малко пари на вятъра. Седнете поговорете и ще решите заедно. Късмет!

Как разбрахте, че момчето го мързи, без да го познавате?
Самостоятелната работа по език е много трудна и дава резултати след много време, особено ако се започва от ниско ниво. Момчето има нужда от подкрепа, за да потръгнат нещата. Предлагам три варианта:
1. Виждам, че сте от Плевен. Там има университет с чужденци, нали? Залепете една обява някъде в сградата на университета, че търсите човек с добър английски само за разговори. Може да излизат да се разхождат из някой парк и да си говорят само, без писане и упражнения. Имате и езикова гимназия, нали? Потърсете някоя готина девойка от 12 клас да се вижда с него и да си общуват. Може и младеж, ако ще му е по-комфортно така.
2. Ако не сте доволни от местните школи, запишете го на онлайн уроци някъде. В Берлиц например уроците са 100% онлайн и може да се включва отвсякъде. Предимство в тяхната методика е, че в часовете предимно се говори, а не се правят упражнения, както и че не се използва български изобщо.
3. Записва се в сайта Global Penfriends - създава си профил, описва какви са му интересите и може да си пише с хора на същата възраст с подобни интереси. Може и по имейл, може и с реални писма.

Здравейте! Реших да споделя едно упражнение за разширяване на лексиката, може пък някой да се вдъхнови.

Завършила съм английска филология в СУ. В първи курс в университета имахме едно упражнение по практически английски, наречено "семантични полета". Например, преподавателят ни дава семантично поле "move/движа се" и задачата е да намерим в речника възможно най-много глаголи, които са синоними на move - всички видове ходене, тичане, пълзене, скачане и т.н. Използвахме онлайн тълковен речник за по-бързо търсене. Втора стъпка от упражнението беше да препишем в тетрадка всички синоними + основното им значение. Ако сред тях имахме непознати думи, трябваше да ги пишем по 10 пъти (само думата, не значението), като в първи клас. Това упражнение буквално е четене и преписване на речника. Беше невероятно досадно, но гарантирано работи. За няколко месеца се вдига много пасивната лексика.

През втория семестър всеки си избираше по 2 книги на английски, които са му интересни, и задачата беше, четейки, да изваждаме думи от книгата и да ги групираме по смисъл. Тук вече се работи с думите в контекст. Ние трябваше да ползваме художествена литература, но методът работи с книга на всякаква тематика. От готварска книга, да кажем, могат да се извадят семантични полета за зеленчуци, плодове, вкусове, мерителни единици, глаголи, означаващи различни видове рязане, техники на готвене (варене, печене) и т.н.

Идеята на семантичните полета е, че винаги се почва от някаква много базова дума - walk, run, eat, smile, pretty, smart, tasty, т.е. думи, които общо взето всеки научава още в първия урок по английски. Важно е да се работи с английски тълковен речник обаче, ние ползвахме Лонгман. Като цяло превеждането на думи на български, освен за съвсем начинаещи може би, доста пречи на усвояването на лексика.

За речника подкрепям, много. Ние на български на всичко казваме речник, но когато се цели научаване на думи, има огромна разлика в ползата от нормален речник и такъв с дефиниции на същия език.

Абсолютно има огромна разлика! Ползването само на английско-български речници приучава хората да разчитат на българския, за да научат, а после и като говорят на английски. Има смисъл да се ползва, докато се изгради базов набор от лексика, но след това доста ограничава. В работата ми непрекъснато срещам хора, които уж имат прилична лексика, в смисъл разбират някой като им говори и могат да четат, граматиката им бива, обаче се оплакват, че им е много трудно да се изразяват писмено и устно. Обикновено проблемът е, че се опитват да си превеждат българските мисли на английски. И не се сещат коя дума как беше. То как да стане, като години наред са се опитвали да зазубрят лексика. Ученето на думите директно на английски е най-естественият начин за учене - на какъвто и да е език всъщност. Като деца като сме се учили да говорим на български, като не знаеш някоя дума, родителите ти обясняват значението й с базовите думи, които знаеш. Ползването на английски тълковен речник имитира този метод.

Четене на книги помага, последните години гледам художествената литература да ми е само на английски. Помага много за речника, но също така и повече се свиква със самия език - начинът по който се построяват изречения, фрази в които се включва една или друга дума, с все контекст и прочие. В момента говоря езика свободно дори и по мнението на хора, на които им е роден език. Това не винаги е било така, разбира се, но всъщност тогава книгите ми помогнаха най-много.
Говоря изрично за художествена литература понеже в техническата/научната структурата на текста и на изреченията е друга, пак е полезно но не за всеки.

Абсолютно, четенето е много по-лесно от това да четеш речници, били те и английския тълковен, а и помага да научиш значението на думата в контекст, не просто сравнена с дума на български, има огромна разлика. На бъргарски често имаме само една дума, а в английския са няколко и тогава изборът става  труден и направо случаен. Тези тестове за нива са базирани точно на това да намериш думата според контекста, както и да знаеш изрази, а след като знаеш изрази за определени ситуации вече по-лесно става говоренето. В учебниците ги има тези неща, но са само по едно изречение тук-там и се забравя. А ако четеш книга ще срещнеш същия израз многократно и ще го запомниш по-лесно.

Четенето на книги помага много, разбира се, а и е далеч по-приятно от четенето на речници. Упражнението с ваденето на синонимни групи от речника го споделих просто като техника за сравнително бързо научаване на лексика, подходяща дори за хора с минимален речников запас. В университета го правихме само първия семестър, мисля, значи 15 седмици. Следващия семестър вадихме същите тези синоними от книги, точно за да видим как думите се държат в реален текст.

Иначе четенето на неадаптирани книги, ако човек е на ниво A2-B1 да кажем, е малко мъка, особено ако случи на книга, написана на по-старовремски или дори академичен стил, засукана, с богат език. Аз лично се изнервям и обезкуражавам, ако трябва на всеки две изречения да проверявам някоя дума какво означава. Факт, позапомнят се думите, полезно е за граматиката, просто е трудоемко и отнема адски много време, ако си по-начинаещ. При адаптираните книги пък няма много разнообразие и опитът ми е, че са безинтересни на хора, свикнали да четат сериозни книги. Т.е. ефектът е малко като да четеш речника, чете се за научаване на думи, не защото те грабва историята.

Доста време преподавах английски в школа след университета и съм имала групи на всички нива от А1 до C1. Наблюденията ми са, че повечето хора учат английски с някаква конкретна цел - за работа, учене, пътуване, преместване в друга държава, някакви други лични причини, примерно дъщерята се оженила за чужденец, които имат някакъв срок във времето и трябва за половин-една година да напреднат. Едновременно с това работят, гледат деца, имат хобита и куп други задължения. Ако трудно намираш време за книги на български, или дори малко четеш по принцип, колкото и да е обогатяващо четенето на литература на английски, не е универсално решение. Ако човек учи просто за кеф и лично удовлетворение без да е притиснат от срок - да, книгите определено са the way to go. С уговорката, че непознатите думи се търсят в английски тълковен речник

Бих добавила, че четенето на списания от типа на Atlantic или New Yorker също е много полезно. Написани са на сравнително неутрален журналистически стил с художествен уклон, не сухо като обикновените новинарски сайтове, доста по-разговорно. Обогатяват лексиката, че и знанията, по актуални теми и събития, съответно новонаучени думи и фрази могат бързо да се вкарат в употреба и затвърдят в разговор с колеги, примерно. Една статия отнема много по-малко време отколкото цял роман.

И извинявайте, че се разливам в такива дълги постове. I mean well

Така си е, книгите тегаво вървят докато нивото е по-скромно, минах и през това. Отначало го правех защото определени книги не можех да ги намеря на български а пък исках да ги прочета и си се напъвах като съм наумила. И за времето дето отнема е така, при мен беше просто замяна на четене на български с четене на английски, аз книги всякак ще чета и без да е заради езика. Също аудиокниги, телевизия, всичко помага, човек трябва да се сблъсква с езика постоянно. Телевизията/филмите пък помагат донякъде с акцентите, че те са толкова много и различни в английския...

Много важен е подборът на книги. Агата Кристи например е просто брилянтно четиво за учащи. Има и много модерни книги с проста и лесна лексика, макар да не са адаптирани. Никой не кара изучаващ езика да чете Марк Твен например (скоро четох за янки в двора на крал Артур).

Би било полезно да споделите конкретни  книги ( адаптирани или не), подходящи за  учебно четене.Уж в интернет има изобилие, но тръгвайки да търсиш и избираш има  по-подходящи  и нетолкова подходящи за целта  според лексика, степен на трудност, обем и т.н...

Писах за Агата Кристи.
Нещо по-модерно на много лесен език (не е връхта, ама е поносимо интересно) е ето това:
https://toppsta.com/books/series/36051/harley-merlin

Агата Кристи и всякакви подобни кримки са супер.

Сидни Шелдън е доста лесен за четене, семпъл стил, незатормозяващи диалози, достатъчно описания.

Любовните романи също са подходящи, пълни са с описания на хора и места, лексика за емоции и чувства, диалози на тривиални теми. Джаки Колинс примерно, The Notebook, такива.

Young Adult романи от типа на Джон Грийн също стават.

Независимо от книгата, бих препоръчала да е писана поне след 80-та година, за да е по-съвременен езикът, не че пречи и да е от по-рано, но се срещат повече остарели изрази, които вече не се ползват.