Може ли някоя страшна история вече. Стига с тия кокошки. Едва ли някой зъл дух ще ги отвлича и обезглавява.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XX
- Публикувана: 12 юни 2019, 13:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2019, 19:09 ч.
# 360
13 авг. 2019, 12:03 ч.
# 361
13 авг. 2019, 12:08 ч.
По-напред се обсъждаше сънната парализа и преживяванията по време на нея. Много интересна тема. Ако някой има преживявания по време на ОИТ, нека сподели. Струва ми се, обаче, че много хора спряха да пишат тук. Чела съм старите теми, поне една част от тях и имаше доста интересни случки.
Между другото защо тази тема е в Клюкарника, а не в Паранормалното?
Виж целия пост
Между другото защо тази тема е в Клюкарника, а не в Паранормалното?
# 362
13 авг. 2019, 12:20 ч.
Както се каза и по назад- тези неща не се случват постоянно и затова в темата се пише по рядко. Повечето пишеха в старите теми и явно не искат да се повтарят. Пък и 'странно' за всеки е различно понятие и много често почват заяждания, сигурно за това и много не смеят да пишат.
На мен най ми беше интересно когато назад (тема 9-12 някъде) говорехме за съществата от българския фолклор- самодиви и т.н. Ако някой има да каже нещо по темата бих го прочела с най голямо удоволствие, дори да го е писал назад
Виж целия пост
На мен най ми беше интересно когато назад (тема 9-12 някъде) говорехме за съществата от българския фолклор- самодиви и т.н. Ако някой има да каже нещо по темата бих го прочела с най голямо удоволствие, дори да го е писал назад
# 363
13 авг. 2019, 13:04 ч.
Имаше една книга за същества от българския фолклор, за вили и самовили и тн. Не мога да се сетя обаче името на книгата - моля, ако някой се сети да каже заглавието 
По повода самодиви, има едно село Шишенци, Видинско за което има предавания даже. Интересно е, но съм ходила и нищо не чух и видях. Освен запустелите къщи ...
Виж целия пост
По повода самодиви, има едно село Шишенци, Видинско за което има предавания даже. Интересно е, но съм ходила и нищо не чух и видях. Освен запустелите къщи ...
# 364
13 авг. 2019, 14:21 ч.
Ходила съм в Шишенци. Най-странното бяха сините очи на хората (всички, които видяхме бяха синеоки) и по пътя до мястото всички храсти бяха покрити с големи паяжини.
Виж целия пост
# 365
13 авг. 2019, 16:06 ч.
Като заговорихте за Опитност извън тялото (ОИТ), някоя от вас дали го е преживяла случайно или пък нарочно? Точно в момента чета една от трите книги на Робърт Монро. Там той описва подробно какво се е случвало по време на излизанията му извън тялото. Джек Лондон също има една книга, в която се говори за това изцяло. Казва се "Скитникът между звездите". Моите преживявавания извън тялото се ограничават до това, че при раждането на сина ми изпаднах в безсъзнание. Излязох извън тялото си, вдигнах се нагоре под тавана на реанимацията, преминах през стената по дългия коридор и в следващото помещение витаейки над главите над анестезиолога и мъжа ми чух следния разговор:
"Направихме всичко възможно да я спасим, преливаме кръв непрекъснато, но тя изтича отдолу и не може да се задържи. 48 часа никой от колегите не си е ходил вкъщи. Нищо повече не можем да направим."
Мъжа ми гледаше и мълчеше. На мен ми стана леко смешно и осъзнавах, че тоя живот долу не е реален, а там където съм е истинския живот. Не ми се връщаше, но си помислих за новороденото ми дете и реших, че трябва да се върна, но не исках много. Беше ме обзело супер спокойствие и ми беше много хубаво. След този разговор аз се върнах в тялото си и се събудих. Оправих се адски бързо все едно нищо ми е нямало и на другия ден вече ме преместиха извън реанимацията. Не съм виждала тунел и светлина. Може би не съм умирала наистина, а съм си излязла извън тялото просто. Не знам. Точно това не мога да си обясня.
Виж целия пост
"Направихме всичко възможно да я спасим, преливаме кръв непрекъснато, но тя изтича отдолу и не може да се задържи. 48 часа никой от колегите не си е ходил вкъщи. Нищо повече не можем да направим."
Мъжа ми гледаше и мълчеше. На мен ми стана леко смешно и осъзнавах, че тоя живот долу не е реален, а там където съм е истинския живот. Не ми се връщаше, но си помислих за новороденото ми дете и реших, че трябва да се върна, но не исках много. Беше ме обзело супер спокойствие и ми беше много хубаво. След този разговор аз се върнах в тялото си и се събудих. Оправих се адски бързо все едно нищо ми е нямало и на другия ден вече ме преместиха извън реанимацията. Не съм виждала тунел и светлина. Може би не съм умирала наистина, а съм си излязла извън тялото просто. Не знам. Точно това не мога да си обясня.
# 366
13 авг. 2019, 16:14 ч.
Преди години, когато на майка ми са й правили някаква операция, не помня вече за какво. Ми е разказвала, как е започнала да пада в много черен тунел, с адски силна скорост надолу и на края му е видяла много ярка бяла светлина и точно тогава е чула как лекарите казват "Бързо, бързо, губим я" и изведнъж се е събудила на операционната маса 
Виж целия пост
# 367
13 авг. 2019, 16:18 ч.
И аз съм чувала за много такива истории, в които хората "виждат светлината" и след това си спомнят за случилото се
Виж целия пост
# 368
13 авг. 2019, 16:22 ч.
Preslava, майка ти е умирала щом е пътувала през тунела. Не ѝ е било времето и затова се е върнала. А тя казвала ли ти е дали се е върнала по собствено желание или не са ѝ позволили да премине? Дали помни? Третия вариант е молбите на близките на човека да го издърпат обратно, независимо той дали иска. Този вариант при вас не е бил, защото не сте знаели на момента, че тя се бори за живота си. Не сте били в операционната.
Виж целия пост
# 369
13 авг. 2019, 16:26 ч.
Не знам, това се е случвало още преди аз да се родя. Казва, че щом е видяла светлина, изведнъж е започнала да чува гласовете и се е събудила. Или не помни какво точно е чувствала и мислила или не иска да ми казва, като знае каква съм пъзла 
Виж целия пост
# 370
13 авг. 2019, 16:32 ч.
2003 та ми махнаха бучка от крака. Болката беше толкова силна след като дойдох в съзнание, че изпих един течен аналгин и два на таблетки. По принцип съм с ниско кръвно, а тогава особено и заради анемията. Заспала съм и се събуждам от шум. От силни, груби вибрации около цялото ми тяло и се виждам до прозореца, във въздуха хоризонтално. И прозореца стана един такъв еластичен и аз тръгнах да преминавам през него, и в този момент осъзнах, че умирам. Не можех да помръдна нищо, ни ръце, ни крака. Само ужасът от смъртта ме върна в съзнание.
Виж целия пост
# 371
13 авг. 2019, 16:47 ч.
Как 48 часа са те спасявала, а само няколко минути си видяла отгоре, през останалото време какво е било?
Виж целия пост
Като заговорихте за Опитност извън тялото (ОИТ), някоя от вас дали го е преживяла случайно или пък нарочно? Точно в момента чета една от трите книги на Робърт Монро. Там той описва подробно какво се е случвало по време на излизанията му извън тялото. Джек Лондон също има една книга, в която се говори за това изцяло. Казва се "Скитникът между звездите". Моите преживявавания извън тялото се ограничават до това, че при раждането на сина ми изпаднах в безсъзнание. Излязох извън тялото си, вдигнах се нагоре под тавана на реанимацията, преминах през стената по дългия коридор и в следващото помещение витаейки над главите над анестезиолога и мъжа ми чух следния разговор:
"Направихме всичко възможно да я спасим, преливаме кръв непрекъснато, но тя изтича отдолу и не може да се задържи. 48 часа никой от колегите не си е ходил вкъщи. Нищо повече не можем да направим."
Мъжа ми гледаше и мълчеше. На мен ми стана леко смешно и осъзнавах, че тоя живот долу не е реален, а там където съм е истинския живот. Не ми се връщаше, но си помислих за новороденото ми дете и реших, че трябва да се върна, но не исках много. Беше ме обзело супер спокойствие и ми беше много хубаво. След този разговор аз се върнах в тялото си и се събудих. Оправих се адски бързо все едно нищо ми е нямало и на другия ден вече ме преместиха извън реанимацията. Не съм виждала тунел и светлина. Може би не съм умирала наистина, а съм си излязла извън тялото просто. Не знам. Точно това не мога да си обясня.
"Направихме всичко възможно да я спасим, преливаме кръв непрекъснато, но тя изтича отдолу и не може да се задържи. 48 часа никой от колегите не си е ходил вкъщи. Нищо повече не можем да направим."
Мъжа ми гледаше и мълчеше. На мен ми стана леко смешно и осъзнавах, че тоя живот долу не е реален, а там където съм е истинския живот. Не ми се връщаше, но си помислих за новороденото ми дете и реших, че трябва да се върна, но не исках много. Беше ме обзело супер спокойствие и ми беше много хубаво. След този разговор аз се върнах в тялото си и се събудих. Оправих се адски бързо все едно нищо ми е нямало и на другия ден вече ме преместиха извън реанимацията. Не съм виждала тунел и светлина. Може би не съм умирала наистина, а съм си излязла извън тялото просто. Не знам. Точно това не мога да си обясня.
Как 48 часа са те спасявала, а само няколко минути си видяла отгоре, през останалото време какво е било?
# 372
13 авг. 2019, 16:55 ч.
Не знам. Когато преживяваш опитност извън тялото, земното време и това, в което се намираш нямат нищо общо. Била съм в безсъзнание. Да не кажа кома, че не съм много наясно кога е едното и кога другото. Не помня нищо друго. То може и нищо друго да е нямало. Никой не е казал, че като си 48 часа в кома или нещо подобно, все си някъде и нещо правиш, че и помниш. Дано съм успяла да обясня добре.
Виж целия пост
# 373
13 авг. 2019, 21:14 ч.
Да да, и аз това си помислих за времето, както когато сънува човек цял филм, а всъщност е 10 минути
Виж целия пост
# 374
14 авг. 2019, 10:55 ч.
Много интересно! Съпругът ти потвърди ли после дали наистина я е имало тази ситуация и този разговор с лекарите?
Виж целия пост
Не знам. Когато преживяваш опитност извън тялото, земното време и това, в което се намираш нямат нищо общо. Била съм в безсъзнание. Да не кажа кома, че не съм много наясно кога е едното и кога другото. Не помня нищо друго. То може и нищо друго да е нямало. Никой не е казал, че като си 48 часа в кома или нещо подобно, все си някъде и нещо правиш, че и помниш. Дано съм успяла да обясня добре.
Много интересно! Съпругът ти потвърди ли после дали наистина я е имало тази ситуация и този разговор с лекарите?
Препоръчани теми