Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.