Моля, помогнете да спася детето си!

Грешно съм написала аутизъм. За Пандас ставаше въпрос.

След бактериална инфекция при Джони и мен, след две седмици борба с грип А при него (себе си не съм проверявала), аха да си отдъхна и да ваксинирам цялата фамилия и... Лили се събуди в петък с плач и халюцинации, никакви други симптоми. Оставих я вкъщи, а баща ѝ наритах да я заведе в клиниката долу. Резултат нула. В неделя сутринта я заведох при нашият педиатър. Той само ме погледна и зачака какво искам. ПКК, гърлен, носен, обяснявам симптоми и че максималната температура е била 37.4. Слава Богу, той отдавна не спори с мен. Всички тестове са предписани, както и лекарства за грип и бактериална инфекция. "Деси, ти си знаеш какво да правиш, когато получиш резултатите".

Грип Б.


Сестрата на педиатъра: Е, може ли все да сте болни?!

И аз това питам, явно или грешно, или грешните хора.


Аз съм силно за да следваме предписанията на професионалистите и да не си играем на доктори ние, но все по-трудно ми се получава като ми върнат някое дете вкъщи с парацетамол и диагноза "ще му мине". То всичко минава, така или иначе. Интересно тогава защо и как последните години се оказа че има "long COVID", че и последствията не са заклеймявани като спорни и измислени, а диагнози, отдавна известни в практиката, независимо от вирусен или бактериален характер, са набедени че няма начин да имат дълготрайни последствия.

От положителната страна на нещата, усеща се че почнахме имуноглобулина отново - започна отново да произнася по-ясно думите Джони, пак яде любимите си сандвичи, а в неделя вечерта се възхищава на фойерверките през десетина минути и само повтаря: Happy New Year! Fireworks 🎇

(Естествено, че причината за фойерверките бе друга, но пък е приятно, че нито се стряска от тях, а направо ги свързва с нещо конкретно и празник.)