Моля, помогнете да спася детето си!

  • 487 456
  • 3 077
# 3 075
Грешно съм написала аутизъм. За Пандас ставаше въпрос.
Виж целия пост
# 3 076
След бактериална инфекция при Джони и мен, след две седмици борба с грип А при него (себе си не съм проверявала), аха да си отдъхна и да ваксинирам цялата фамилия и... Лили се събуди в петък с плач и халюцинации, никакви други симптоми. Оставих я вкъщи, а баща ѝ наритах да я заведе в клиниката долу. Резултат нула. В неделя сутринта я заведох при нашият педиатър. Той само ме погледна и зачака какво искам. ПКК, гърлен, носен, обяснявам симптоми и че максималната температура е била 37.4. Слава Богу, той отдавна не спори с мен. Всички тестове са предписани, както и лекарства за грип и бактериална инфекция. "Деси, ти си знаеш какво да правиш, когато получиш резултатите".

Грип Б.


Сестрата на педиатъра: Е, може ли все да сте болни?!

И аз това питам, явно или грешно, или грешните хора.


Аз съм силно за да следваме предписанията на професионалистите и да не си играем на доктори ние, но все по-трудно ми се получава като ми върнат някое дете вкъщи с парацетамол и диагноза "ще му мине". То всичко минава, така или иначе. Интересно тогава защо и как последните години се оказа че има "long COVID", че и последствията не са заклеймявани като спорни и измислени, а диагнози, отдавна известни в практиката, независимо от вирусен или бактериален характер, са набедени че няма начин да имат дълготрайни последствия.

От положителната страна на нещата, усеща се че почнахме имуноглобулина отново - започна отново да произнася по-ясно думите Джони, пак яде любимите си сандвичи, а в неделя вечерта се възхищава на фойерверките през десетина минути и само повтаря: Happy New Year! Fireworks 🎇

(Естествено, че причината за фойерверките бе друга, но пък е приятно, че нито се стряска от тях, а направо ги свързва с нещо конкретно и празник.)
Виж целия пост
# 3 077
Симптомите при не толкова тежко болните от ПАНДАС/ПАНС деца при настъпването на поредното заболяване (и обикновено съпътстващата криза) са съвсем различни от тежко болните и "нормалните". Мои изводи и наблюдения, естествено.
Вчера по обяд отивам при дребната в спалнята и казвам: ето ти дрехи, след като обядваш, изкъпи се, ако още нещо ти трябва, просто ми кажи.
Към 5 следобед тя пристига при мен цялата в сълзи и сополи, от хълцане почти не мога да разбера какво говори: аз докога ще чакам да ми дадеш дрехи, стана късно, няма да има кога да се изкъпя и да ми изсъхне косата...
WTF
Кротко ѝ показах дрехите точно до нея и това само предизвика още по-голяма истерия.
Мина.
Изкъпа се.

Днес в колата:
Лили, ти гледала ли си Междузвездни войни?
(При други обстоятелства, щях да знам, а най-вече да съм се погрижила да се е случило, но...)
Не.
Значи не знаеш кой е Дарт Вейдър?
А, знам. От тикток. (Смее се) Знам и защо питаш.
Супер. Значи утре ще те пусна на училище, но ако се върнеш отново като роднина на споменатия, право при педиатъра. И догодина, противогрипните август месец.
Коментарите ми явно я забавляват и въпреки затрудненото дишане и страстната тоналност на гласа ѝ, не спира да ми разказва някакви нейни драми по целият път към вкъщи.

***

Джони идва и ме моли за шоколад.
Аз съм заредила миниатюрни шоколадови вафлички, колкото бонбон, хем да получи, хем да не го обръщаме на основно ястие.
Аз го поглеждам предизвикателно и казвам: ок, прочети какво пише на тениската ми.
Джони с ужасна артикулация и видимо четящ непознат текст, някак успява.
Надписът е "mentally somewhere else".
Аз гордо му подавам две парчета, докато вътре в мен нещо умира за пореден път, че "майката каза" ще е, дето никой никога не го е учил да чете. Всъщност и на една буква не сме го учили.

***

Джони слуша едни малоумни видеа с цифри повтарящи се звуци, на макс, когато е зле. Баща му крещи да намали, Лили долита от другата стая и просто решава проблема, а когато излизаме двете с нея до зъболекарят ѝ, аз се опитвам да обясня за възпалението в мозъка и тн, с прости думи. Тя ме прекъсва и казва: stimming, дори "нормалните" хора го правят, нищо странно, успокояващо е, аз имам мои си начини.
Отново срам за много възрастни и още повече професионалисти.

***

Това горното всъщност се случва, защото регулярно се опитвам да дам почивка по няколко дни от болкоуспокояващите на Джони. Е, наложи се да му дам преди малко, защото стана неудържимо положението: трябва да седя залепена за него, всичко е повод за истерия и тн. Половин час след нурофенът, Лили дойде при нас, бута ме и аз питам какво иска. "Нищо. 20 минути минаха. Можеш да станеш, да ми изгладиш униформата и да си легнеш в твоето легло. Той вече е добре."
Докато аз гладя, тя ми оправя леглото.


Не ми се пише повече, макар да мога.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия