Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 57

Да, но появата при напрежение е много по-вероятно да е глобус хистерикус, а не ЩЖ.

Депресията и тревожността са си симптоми на хипофункцията за съжаление.

освен това са много характерни при дефицит на витамин Д, хубаво е да го изследвате.

Забелязвам, че хората, които сме с Хашимото, дори и да кихнем, казваме, че е от жлезата. 😃 Ами не, не е от жлезата. От червата е или по-точно от храната. Там е и лечението. Другото с хормоните е компенсаторно. Хора, които са с генетично увредена жлеза и наистина е от жлезата изначално, са съвсем малко. Но да не развалям правилата на темата, че очаквам нахокване. 😉

На мен пък промяната в хранителния режим никога не ми е помагала - нито сега, нито в миналото. Така че не при всички е от храната. Да не говорим, че най-щастлива, непотисната и енергична се чувствам, точно когато си ям "боклуците".

Лекарката ми всеки път ми пипа гушата и пита усещам ли стягане и трудно преглъщане, кара ме да преглъщам, докато ми опипва гръкляна. И все ме гледа с недоверие като отричам да имам затруднения. Явно имам дефект там и имам проблем, ама като не помня какво е нормално преглъщане си мисля, че моето си е наред.

Никога не съм чувала за случай, където храната не влияе и даже не си го представям как е възможно - нали храната ни е източник на Е, нея вграждаме в телата си. А иначе е най-нормалното нещо да си щастлива от боклучавата храна, и аз съм така - тя е пълна с мозъчни стимуланти, вкусови дразнители и усилватели. 😉 Ако трябва да правя аналогия - те и наркоманите са най-щастливи като се надрусат. Проблемът е в дългосрочните последици от това. 😦

И аз съм на мнение, че няма как да не спомогне хранителният режим. Просто трябва да се намери правилният за всеки организъм и да се прави дълго време, за да се видят резултати. Препоръчително е да се спазва цял живот- поне храните, които не се усвояват лесно от тялото. Забелязала съм, че имам непоносимост към дадени храни и ги избягвам. Най-вече млечните. Глутен хапвам от време на време, но и там трябва пълно премахване. Когато бях на АИП година и половина се чувствах великолепно. В началото, когато започна изчистването на токсини, беше много мъчително- минах през инфекции и какво ли не, но всичко си заслужаваше. Трябва да е в комбинация с добавки. Абе сложно е, но храната е спасението, това е истината. Но е ангажиращо. Иска се стимул, борбеност и промени в дневния график, защото си е трудоемко. Всичко това за една храна...

Храната, че е много важна, е много важна.
Но ако беше само тя, то тогава трябваше едва ли не всичко да се оправя като я оправим и нея.
Комплексни са нещата, не е само едно нещо, да го побутнеш и да се оправи.

Точно това става като оправим храната, да. Но това оправяне не е никак лесно при всеки. При майка ми наместване на хормони и антитела става за по-малко от месец, колкото и да са й разлюляни показателите, тя е със здрав СЧТ. Но при мен - не, имам вродени слабости, да не ги изброявам. Да се определят храните, пропорциите и т.н. си е цяла наука и много експериментиране. Аз реагирам много различно на режимът, който е перфектен за нея.

Иначе важно е и каква хигиена на живот има човек - сън, движение, как преработва стреса и т.н.

То е ясно, че не е само храната, но тя е най-важна. При всяко едно заболяване. Стресът също. Но там нещата не зависят много от нас. И куп други неща.

Смятам, че е вероятно лошата храна да уврежда организма с времето, даже е почти сигурно, но изобщо не мисля, че хубавата храна лекува, особено при вече отключени хронични заболявания.
Както казват, храната е горивото на тялото - това е все едно да очакваш, че като налееш премиум бензин на някоя трошка, тя ще стане толкова бърза, колкото най-нов модел кола. Ами, не, остава си същата трошка, защото капацитетът ѝ е ограничен. Така и нашите организми никога няма как да бъдат като "нормалните", колкото и полезни храни да приемаме, колкото и да си нагласяме дозата на хормона, колкото и да се пазим от стреса. Но тази мисъл по никакъв начин не ми причинява дискомфорт, защото съм я приела.

Иначе, аз се чувствам по един и същ начин, консумирайки "боклуци" и здравословни храни. Даже не само това - чувствам се еднакво и като слаба, и като много дебела; и без хормон, и със. Абе, изобщо, на мен никое от тези неща не ми влияе позитивно. Но аз си знам откъде произтичат всичките ми болести, проблеми, депресии и т.н. - за съжаление, това е нещо, което нямам нито времето, нито ресурса да променя.

Сигурно и аз нямаше да вярвам колко съществена роля има храната, и не само за Хашимото, ако не бях видяла с очите си. Понякога е твърде късно, да - атрофирали органи, изрязани органи и т.н. - разбира се, че е необратимо. Но така или иначе това е най-доброто, което може да се направи. Дори онкологично заболяване обърна смененият начин на хранене, след като нищо друго не помогна, онкологът каза, че очевидно това работи, но няма право открито да го признава и предписва, тъй като е против системата, от която той е част. Много е хубаво, че вече всеки има достъп до информация и може да си направи избор за себе си. А за лесно - изобщо не е, нито пък е ясно в детайли.

С храната си иска доста наблюдение за всеки индивидуално. Например аз, на 48 г. съм, учудих алерголог, че на моите години отидох да се изследвам за някои храни дали нямам алергия. Оказа се, че имам и като ги спрях или само в редки случаи да ям по малко, си пооправих доста от кожните проблеми.
Но... не мога без хляб, каквото и да ям, а гледам в последно време повече плодове и зеленчуци, ако е без хляб, поне няколко хапки преди ядене на плодове, малко след плодовете, които иначе не ми причиняват киселини, но на гладно, без хляб, малко след яденето им започва киселини, оригване и зверски глад. Чак като хапна хляб и си взема за киселини и започва да се успокоява.
С Хашимото съм, преди няколко дни ми казаха и Жилбер, отделно си имам и по малко хроничен Епщайн Бар, който е много коварен вирус, масово го имаме в нас, обаче при отминал период, ако е доста над стойностите си е направо дремещо хронично чудовище, което постепенно уврежда стави, прави и др. проблеми.
А лекарите масово не обръщат внимание на това прикрито вирусно чудовище, само се чува - нищо ти няма, това не е от него, то е само, ако е остра форма и... подобни. Тук-там има само бегли споменавания, че да - коварно е, но има само изопринозин, а и с изопринозин-а почти няма лекар, който да каже как да се взима - имало различни начини при различни неща. Е, добре, че попаднах на гастроентеролог - жена, която вече ми каза за мен начин - така си оправих билирубина - общ и директен, който ми се беше вдигнал, като знаеше, че съм и с Хашимото и хипофункция.
Но наблягам повече на билки - и на чай и на капсули, като чета и си експериментирам доста върху себе си.
Така намерих, че при Епщайн Бар от билките е жълтия кантарион, но той като се пие, не трябва да се стои на силно слънце, и трябва да се носи постоянно шапка.

хадзапи, кое е гастрото?