Здравейте!
Първо искам да кажа, че съм на 15 и знам, че това е форум главно за родители (по-скоро майки), но просто ми трябва мнението точно на такива. Малко предистория - живеем в Чужбина от 6-7 години аз, майка ми, нейния приятел от скоро и сестра ми. От както съм дошла тук искам да си тръгна, не исках да идвам изобщо, но се налагаше тъй като живях с баба ми до 3-ти клас, но тя се разболя и нямаше възможност да ме гледа. През годините така и не успях да си намеря приятели, защото когато дойдох тук не знаех езика и ми беше доста трудно да науча каквото и да е. Преди да дойда бях доста отворен човек, имах си доста приятели, постоянно пусках шеги и като цяло бях весел и усмихнат човек. Както може би се подразбира сега нямам приятели, затворен и тих човек съм и съм по цял ден на компютъра с виртуалните ми приятели. Та до скоро бях изправена пред избор - да се прибера ли в България при баща ми и брат ми, където ще ми е наистина доста по-добре и може би отново ще стана човека, който бях преди или да остана тук, като тук са майка ми и малката ми сестра. Реших най-накрая да се прибера, така го говорехме с майка ми от началото на годината по принцип. Та реших се и тя най-нагло ми заяви, че ако се прибера, повече да не се интересувам от нея и от сестра ми, което е невъзможно. Тоест тя ми каза да избера и като избрах после ми каза това. Плаках доста, не можах доста време да реша какво искам, но накрая осъзнах, че ако не спра да мисля винаги за другите преди мене, аз няма да съм добре. В момента просто искам да се прибера и да си подредя живота. Просто усещам как съм букванло пред депресията. Обаче не искам да стане така, че майка ми да не иска да ме вижда и да не мога да виждам сестра ми, която е само на 3. Предложих и да се върне и тя, но не спря да говори за това, че там нямало пари, което е така, но има много хора там, които се справят и плюс това тя няма да е сама. Въпроса ми към всички майки, които четат. Вие бихте ли постъпили така с детето си? Да поставите своите нужди пред неговите, да го гледате как е нещастно на мястото което е и единственото нещо което за сега може да му помогне е връщането в България, но въпреки това да го спирате. И как мога да направя така, че да се сдобрим в бъдещето според вас, защото въобще вече няма да имаме същите отношение, страшно съм и обидена, както и тя на мен. Благодаря много предварително за отговорите.
Виж целия пост
Първо искам да кажа, че съм на 15 и знам, че това е форум главно за родители (по-скоро майки), но просто ми трябва мнението точно на такива. Малко предистория - живеем в Чужбина от 6-7 години аз, майка ми, нейния приятел от скоро и сестра ми. От както съм дошла тук искам да си тръгна, не исках да идвам изобщо, но се налагаше тъй като живях с баба ми до 3-ти клас, но тя се разболя и нямаше възможност да ме гледа. През годините така и не успях да си намеря приятели, защото когато дойдох тук не знаех езика и ми беше доста трудно да науча каквото и да е. Преди да дойда бях доста отворен човек, имах си доста приятели, постоянно пусках шеги и като цяло бях весел и усмихнат човек. Както може би се подразбира сега нямам приятели, затворен и тих човек съм и съм по цял ден на компютъра с виртуалните ми приятели. Та до скоро бях изправена пред избор - да се прибера ли в България при баща ми и брат ми, където ще ми е наистина доста по-добре и може би отново ще стана човека, който бях преди или да остана тук, като тук са майка ми и малката ми сестра. Реших най-накрая да се прибера, така го говорехме с майка ми от началото на годината по принцип. Та реших се и тя най-нагло ми заяви, че ако се прибера, повече да не се интересувам от нея и от сестра ми, което е невъзможно. Тоест тя ми каза да избера и като избрах после ми каза това. Плаках доста, не можах доста време да реша какво искам, но накрая осъзнах, че ако не спра да мисля винаги за другите преди мене, аз няма да съм добре. В момента просто искам да се прибера и да си подредя живота. Просто усещам как съм букванло пред депресията. Обаче не искам да стане така, че майка ми да не иска да ме вижда и да не мога да виждам сестра ми, която е само на 3. Предложих и да се върне и тя, но не спря да говори за това, че там нямало пари, което е така, но има много хора там, които се справят и плюс това тя няма да е сама. Въпроса ми към всички майки, които четат. Вие бихте ли постъпили така с детето си? Да поставите своите нужди пред неговите, да го гледате как е нещастно на мястото което е и единственото нещо което за сега може да му помогне е връщането в България, но въпреки това да го спирате. И как мога да направя така, че да се сдобрим в бъдещето според вас, защото въобще вече няма да имаме същите отношение, страшно съм и обидена, както и тя на мен. Благодаря много предварително за отговорите.
