„Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение.“ Това откриваме в тълковния речник при думата „отговорност“. Тази дума обаче се оказва доста благодатна почва за конотативно нюансиране – „отговорен“ за различните хора се свързва с различни действия.

Всеки родител иска детето му да е отговорна личност. Да си пише домашните, да си подрежда стаята, да следва инструкции, да помага в домакинството и т.н. Всичко това може да е налице, но същевременно детето да взима безотговорни решения.

Отговорността на детето е пряко зависима от родителската отговорност, от родителския модел и от реакциите на родителя. Чувството за отговорност у децата започва да се формира от отношението и умението на родителя. Отношението е желанието да позволим на децата си да чувстват това, което чувстват. Умението е способността да демонстрираме на децата си приемливите начини за справяне с тези чувства.

Как връзката между бурните детски емоции и начина, по който родителят реагира на тях, се отразява върху личността и чувството за отговорност? Как трябва да се отнасяме към бурните детски емоции? Какви реплики да ползваме, за да валидираме детските емоции? Как да окажем първа помощ, когато раната е емоционална? Отговори на тези и други въпроси, както и примери ще откриете в лекцията на Петя Йорданова:



Петя Йорданова е завършила социология и психология в Германия, Университета във Вюрцбург. Специализира Психология на развитието пак там. През 2007 г. започва работа с деца и младежи от аутистичния спектър в единствения специализиран за това общински център в София. Професионалните й интереси винаги са били в областта на ранното детско развитие, нарушенията и превенцията. Обучава се за психодрама терапевт. През 2014 г. се ражда нейният син, а с него и Център за детско развитие „Ние, децата“, където Петя работи с деца и родители.

Виж целия пост