Секцио и спинална упойка

  • 6 956
  • 53
# 30
Защото съм родена мн малка и съм била в кувьоз от там нататък мн проблеми с очите и до към 10 год. Възраст все бях болна от най-малкото. Доста ме водеха по болници и още си спомням как ме държаха по няколко човека за да ми бият инжекций. От тогава до ден днешен въпреки, че вече съм голям човек немога да се преборя и при болка или кръв припадам и изпитвам ужас! Но вече малкото човече е по-важно от мен и ще направя вс възможно за нея!
Виж целия пост
# 31
Кажи за тези притеснения на гинеколога, който ще изражда бебето. Ще ти сложат успокоително преди упойката.
Виж целия пост
# 32
А това успокоително не действа ли и на бебето?
Виж целия пост
# 33
Правени са ми два пъти секцио със спинална упойка. Като ми слагаха упойката изобщо нищо не усетих, много е важно анестезиологът да е добър. От там нататък, екипът си работи, ти няма да виждаш какво правят, съсредоточаваш се върху това как след малко ще видиш бебчето и докато се усетиш всичко ще е приключило. Аз толкова много се вълнувах и се радвах, че ще си видя детето, че всичко ми минаваше като на филм. Болка има при раздвижването вече, но това няма как да се избегне.
Виж целия пост
# 34
Правени са ми два пъти секцио със спинална упойка. Като ми слагаха упойката изобщо нищо не усетих, много е важно анестезиологът да е добър. От там нататък, екипът си работи, ти няма да виждаш какво правят, съсредоточаваш се върху това как след малко ще видиш бебчето и
 докато се усетиш всичко ще е приключило. Аз толкова много се вълнувах и се радвах, че ще си видя детето, че всичко ми минаваше като на филм. Болка има при раздвижването вече, но това няма как да се избегне.

Здравей,при един и същи доктор ли правихте секциото и двата пъти?
Виж целия пост
# 35
Не
Виж целия пост
# 36
Таня, страхът ти е много по—голям отколкото си заслужава. Имам две раждания секцио, а след няколко месеца ми предстои трето. Свързвам моментите в болницата с толкова приятни спомени, наистина! Усещанията около секцио бих ги определила като неприятни , но в никакъв случай някакви големи болки и ужас. При поставянето на упойката ме накараха да седна на операционната маса и да се наведа напред, като една много мила акушерка ме придържаше за да не мърдам. Анестезиологът започна да обезболява. Усещах сякаш ме трие с някаква ледена кърпа, незнам точно какво е било 😊 След това усетих иглата. Едва след няколко секунди ме позаболя и тъкмо изохках и то свърши. Казаха ми «лягай бързо». След това усетих някакво затопляне по краката, накараха ме да вдигна крак, естествено не можех и започнаха. Болка — никаква. Болка усетих точно преди да извадят бебка заради самото натискане. Усещах как ме притискат силно под гърдите, но не болка като рязане или нещо подобно. Тъкмо казах, че ме боли и ми казаха, че са готови и извадиха най—дребното бебе, което някога съм виждала. Бях в 36+4, а бебка тежеше 2.370 кг. Беше обаче абсолютно здрава (9 точки по теста Апгар), а аз бях качила около 18 кг та не съм била недохранена. Не е била нито ден в кувьоз. Втората ми дъщеря пък се роди 3.400 кг, 16 дни преди термин, а аз бях качила 12 кг. Да се върна на секциото...От изваждането на дъщеря ми до края, докато ме шиеха не усетих абсолютно нищо.След това ме преместиха в реанимация под наблюдение (мериха ми кръвното) за час—два. Беше много странно как не си усещах краката изобщо. Имах и треперене, което незнам на какво се дължеше.Слад няколко часа постепенно ги раздвижих. Болка докато лежах нямаше никаква. При ставането вече болеше. Два—три дни ходех приведена. Общо взето няколко дни ходех по—бавно от обикновено. При мен два дни беше по—голямата болка и после още няколко до пълно възстановяване.

Второто секцио мина без абсолютно никаква болка. Нито при поставянето на анестезия а усетих, нито при ваденетона бебето, нито ме тресеше след това. Възстановяването беше много по—бързо. Може би причината беше това, че вече имах и друго дете, за което да се грижа и ми се налагаше да се движа много. Като времетраене и двата пъти секциото продължи около 40 минути като бебетата ги извадиха сигурно след първите петнайсетина минути. Желая ти едно безпроблемно секцио, такова каквито бяха моите. Преди години в период на силен стрес изпитах панически атаки, така че знам за какво неприятно чувство става въпрос. Както знаеш обаче, това е нещо, което твоя мозък и страх причинява, а не някаква реална опасност. Приготви се за преживявания, които ще ти бъдат едни от най—милите спомени, въпреки някои физически неразположения. Успех! И после да разкажеш как е минало.


Виж целия пост
# 37
Благодаря ти много Анастасия наистина много изчерпателен отговор! Надявам се всичко да мине и при мен така леко. Разбира се, че ще разкажа след това. Сигурна съм, че няма по мило чувство на света от това когато видиш за първи път малкото човече живяло толкова време в теб и което от една " точица " вече е станало малко човече!
Виж целия пост
# 38
А това успокоително не действа ли и на бебето?
Не, доколкото знам го слагат малко преди упойката и вадят веднага бебето. Колкото упойката "действа" на бебето, толкова и успокоителното. На момичето преди мен слагаха, защото се беше шашнала яко.

Tania , довери се на докторите. Те ще преценят какво да ти сложат и кога. Не се навивай предварително и не преживявай прекалено драматично всяка една промяна в ситуацията. Аз така се бях пренавила за естествено раждане и после дълго преживявах, че се наложи секцио, че и с пълна упойка. Хич не му мисли. Важното е ти и бебето да сте добре.
Виж целия пост
# 39
Раждала съм веднъж секцио с пълна упойка и три пъти със спинална. След това с пълната упойка бях мега зле, хем беше първо секцио. Раздвижиха ме късно, всичко беше отврат. Спиналната е 100 пъти по-добра. Четвъртото ми секцио беше с много усложнения, големи миоми и други, но никой не е и помислил за пълна упойка. Изглежда в днешни дни не се препоръчва наистина. Всичко ще е наред Simple Smile
Виж целия пост
# 40
Преди имаше малко специалисти, които поставяха спинална упойка, затова се практикуваше пълната. Сега, слава Богу, нещата стоят по друг начин.
Виж целия пост
# 41
Аз ще раждам в Кипър не в България в държавна болница, не в частна! Не намирам за нужно да дам 5000 евро за частна клиника при положение, че тук разликата не е от земята до небето както в бг. За съжаление и аз имам голяма миома 7см на 4 см , но доктора ми каза че при секцио няма как да я махнат, защото матката е силно кръвоснабдена и е мн рисковано и че чак след възстановяването ми би могло да се предприеме нещо.
Виж целия пост
# 42
Няма да ти я махнат безплатно, това е сложна процедура и абсурд да го направят ей така, без пари. Или си плати сега, или ще трябва после. Съжалявам, това е реалността.... Миомектомията е по-сложна от секцио.

Моята беше по=голяма, но ми я махнаха по време на секциото (платено, иначе нямаше)
Виж целия пост
# 43
Ами попитах категорично ми отказа да я пипат сега било опасно може би има значение къде се намира нямам идея иначе не е за парите. Ако имаше възможност с един коршум два заека за мвн щеше да е по-добре да знам, че вече я няма и край! Но засега трябва да се съглася с лекаря щом така е предценил....
Виж целия пост
# 44
Естествено, че е за парите Simple Smile Моля те, не бъди наивна. И да, може да е на опасно място, но и моята беше а такова, а я махнаха. Обаче имах огромен екип хора, събран за мен, готови банки кръв за преливане и т.н. Платих си на най-добрия специалист по миоми и бременност у нас. Това е тежка операция, никой няма да ти я направи ей така, понеже имаш секцио.

Разбира се, може и твоята да е съвсем недостижима! Но залагам 99%, че е заради пари.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия