💥Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги💥тема 20

Легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж.
Лъжата поздравила истината казвайки и „хубав ден днес“. Истината се огледала наоколо, погледнала и небето и наистина денят бил хубав.

Вървели известно време заедно, докато не пристигнали до голям кладенец с вода. Лъжата потопила ръката си във водата и се обърнала към истината.

– Хубава и топла вода- казала тя, ако искате да поплуваме заедно ?

Истината отново била подозрителна. Потопила ръката си във водата и водата наистина била приятна и двете влезли да плуват известно време, когато изведнъж лъжата излязла от кладенеца, носеща дрехите на истината и изчезнала.

Истината ядосана излязла гола, бягайки навсякъде, търсейки лъжата, за да си вземе дрехите.
 Светът, който я видял гола, обърнал погледа си встрани от срам или гняв. Горката истина, засрамена, се обърнала към кладенеца и пропълзяла там завинаги.

От тогава лъжата обикаля по света, облечена като истина, като задоволява световните нужди и по никакъв начин не иска да види голата истина.

А думите на Ийт към Иджлал ме разтърсиха: „Ти си част от живота ми, Иджлял! Ти си неразделна част от моето детство и от младостта ми, част си от живота ми! Ти си майка на най-скъпото ми същество! Преживяхме заедно много неща, много! Имахме и хубави и лоши дни! Имаше и време, когато не ти вярвах, не можех да ти вярвам! Задавал съм ти въпроси, чиито отговори знаех и не съм ти задавал въпроси, чиито отговори се страхувах да чуя! Сега отново те питам, Иджлял, за последно, този път наистина те питам за последно! Ти ще ми отговориш, а аз, аз ще  повярвам на отговора ти, без да питам повече! Ще повярвам, каквото и да ми кажеш! Знаеш ли защо? Защото нямам друг избор, нямам никакъв друг избор, освен да повярвам на отговора, който ще ми дадеш ти, майката на детето ми! Погледни ме! Има ли нещо между вас с онзи мъж?“
    Всяка дума крие толкова истина и дълбок смисъл. Точно този монолог ми нарисува истинския Ийт. Горд, но и състрадателен; надценяващ себе си, но и оценяващ качествата на другите. Гневен, избухлив, но и признателен, невероятно реална и точна преценка за хората, с които съдбата го е събрала. Не търпящ възражения, но даващ шанс на другите.  Признателен и честен, прощаващ!
    И точно тези думи: „Задавал съм ти въпроси, чиито отговори знаех и не съм ти задавал въпроси, чиито отговори се страхувах да чуя!“ ме убедиха, че Ийт знае всичко за мръсните игрички на Иджлял, но го е скътал и заключил  дълбоко в сърцето си, за да не нарани околните, за да не навреди на Мерт, разкривайки, че майка му е „убийца“. Така, както години наред криеше дълбоко в сърцето си раните от загубеното детство и  преживения ужас от това да бъдеш свидетел на убийството на родната си майка. Дори Джахид не знаеше как кърви сърцето му при този спомен. И единственият човек, пред когото Ийт изплака болката си беше Нур, защото имаше доверие и вярваше единствено и само на нея.
    Колко болка имаше в гласа му „Ще повярвам, каквото и да ми кажеш! Знаеш ли защо? Защото нямам друг избор, нямам никакъв друг избор, освен да повярвам на отговора, който ще ми дадеш ти, майката на детето ми! Погледни ме! Има ли нещо между вас с онзи мъж?“ и тук не мога да кажа, че това е от ревност.  И тук става въпрос за нещо много по-дълбоко. Ийт не е забравил нощта на изневярата и бременността на Иджлял. Фактът, че Нур му прости нещо, което сам той не може да си прости и след това се изпусна и каза: „Дори и аз съм свидетел колко Фърат обича Иджлял, дори аз!“ не остана незабелязан от Ийт, притежаващ аналитичен ум и бърза мисъл.
    Наблюдателният Ийт направи  и тази аналогия. И при разговора изобщо не прозира желанието му или нежелание, забрана Иджлял да обича или да бъде обичана! Напротив усеща се, бие на очи много по-дълбокия смисъл: „Има ли нещо между вас с онзи мъж?“
     И ако в първичната му реакция срещу Фърат се усещаше гневът на нараненото му достойнство и потъпкана чест, на предателството,  без значение дали става въпрос за съпруга или бивша съпруга, тук изплува на повърхността много по-дълбокото съмнение за „нещо между тях“. 
     Ийт  се чувстваше предаден, беше  в безизходица - от една страна Нур, която скри истината и го нарани несъзнателно и от друга страна Айтюл, която съзнателно доведе Ийт до това положение. Оставаше Иджлял:
     "Защото нямам друг избор, нямам никакъв друг избор, освен да повярвам на отговора, който ще ми дадеш ти, майката на детето ми!" Майката, която е свещена за всички, майката, чийто ласки Ийт не е усетил, но няма да позволи Мерт да бъде лишен от тях. Майката - Иджлял, която пък за съжаление не притежава никакви майчини чувства, но ... е  майка!
    „Добре! Зададох ти въпрос и получих отговора. Повярвах ти! Повярвах, повярвах в отговора, който ми даде!“
     Това повторение на „повярвах ти“ доказа за пореден път колко не вярва Ийт на думите на Иджлял, но трябва, трябва отново да скъта и този горчив спомен и тази лъжа, трябва да го загърби, трябва да забрави ... в името на Мерт и заради Мерт!
     Отново адмирации за Ийт Козан и аплодисменти за Толгахан и сценаристките! И десет пъти да гледам сериала все ще го разнищвам дума по дума и ще продължавам да се наслаждавам на този образ, толкова противоречив, но и толкова истински, толкова земен!