Аз ли съм много старомодна, че не ги схващам тези модни тенденции?!

И аз съм в списъка на старомодните. Но си викам каквото искат това да правят децата си, само се питам дали бих опазила мойто от някой съвременни модни тенденции. 

Не си правя илюзии, че като порасне, ще ходи, както на мен ми харесва. Колкото майка ми ме опази от татуировките, толкова и аз ще я опазя от бъдещите моди.. Но сега поне имам думата.

А и темата май беше за малките дечица и вкусовете и разбиранията на родителите им.

Ами в този шарен свят явно всичко е нормално. Но мога да кажа какво АЗ няма да направя, а ако това е критерий за старомодност, то тогава съм старомодна. Понеже имам момиченце /засега/ не бих й изрусила за нищо на света косата /отделно, че и тя си е руса / и въобще не бий я боядисвала. Колкото за обеци - засега съм на мнение, че няма да й пробивам ушите - като порасне и осъзнава ако иска- ще й ги пробием. В случай, че имам момченце  важи същото

Аз ги приемам нормално такива неща. Не бих сложила обици на сина ми, но не ми пречи, ако другите го правят  За изрусяването на кичури пък ми се струва още по-разбираемо

Ама и аз каква майка съм!? Как може да отказвам на 3-годишния си син обица на ухото и златна гривничка с името му (като на кученце ), дето ще я загуби още първия ден на пясъчника!?

На мен това с боядисването всъщност ми се струва по- ненормално от това с обиците Хич не ми дреме кой как си г леда децата, но проблема много рязко става и мой в момента, в който щерка ми види 5 такива дечица в училище и почне да ми пили по нервите

Старомодна или не и аз се дразня от такива неща. Чудя се само след някоя друга година как ще се развият нещата при нас:

       
     

И аз не я разбирам тази работа,ама хора всякакви.Но за съжаление и децата страдат заради  маниите на родителите си

Чета, чета- момичета, вие сигурни ли сте, че не сте попрехвърлили петдесетака? Майка ми, която мога да твърдя, че ме е възпитавала доста строго, разсъждава по-трезво от вас.  Честно казано, от повечето изказвания останах с впечатлението, че авторките толкова държат да докажат колко разумно, стилно, с вкус към облекло и визия възпитават щерките си. Е, аз имам мома на 3г. 8 месеца. Двете заедно се лакираме- страшно ни е приятно да "споделяме" емоцията- тя се изживява като малка дама, аз пък съм щастлива, че я виждам толкова доволна от себе си. Дрехите сама си ги избира- ако ще и да се облече като маймуна/което се е случвало само веднъж-дваж/, избора си е неин. Самочувствието също. Последното, което бих направила е и сега, и след десет години, е да й забраня да облича това или онова. Ако сега научи, че има избор, едва ли в пубертета ще ми играе контра- просто няма да има за какво. Ушите  й са пробити от три години, не съм забелязала да страда от тоя факт или пък да изглежда грозно. Има си детски гримове, в началото се маскираше като клоун, сега само червилото си използва- задоволи си любопитството и вече не я блазнят като преди. Изобщо, какво общо има облеклото и грима с манталитета? Познавам семейство, което подстригват 4 годишното си момченце като затворник, държат го изкъсо по отношение на игри, разходки и прочее, "съвременните" дрешки са табу, а в същото време /имат малко ресторантче/, като се съберат с приятели на софра, го карат да се качва по масите и с пешкир в панталона да хвърля гьобеци.

Я успокойте топката- адно време бабите ви са изпадали в истерия, като са ви виждали с дрехи, различни от приетите от тях за нормални.
По-добре петгодишно момченце с обица на ухото, отколкото майка-консерва, неодобртелно цъкаща с език при гледката на такова.

Нямам ни една татуировка, ушите ми са с по една дупка и определено не нося тигрови блузлета с ламе. Но не защото някога майка ми ми е забранявала да се обличам така.


Чак пък страдания, айде сега.

Малее, това с пешкира ме уби. Нямам коментар.

Дъщеря ми е на 5 и половина. Имаме пълен набор гримове, лакове, обувки с токчета, прашки, повече бижута от мен и т.н. Не съм и пробивала ушите и не съм и изрусявала косата.
Добра майка ли съм?

Това че имаме тези неща, не означава, че те се използват в ежедневието. Разрешавала съм и всичко, което поиска, защото смятам, че забраната ще и обостри интереса. Може би някой път, когато сме излизали с токчетата, зад гърба ми са цъкали с език и са ми лепяли етикет на лоша майка.

Сигурна съм, че не съм минала петдесетака/ и трийсетака е в бъдещето/. Просто не ме кефи дъщеря ми да изглежда като клоун.

...меко казано!

Мислила ли си, ако сега споделяте такива емоции, какви ще ги споделяте на 7? Ами на 12? Какво ще и трябва тогава, за да се почувства привлекателна малка дама?
Още се намират емоции, които да споделям с децата си, дано не опра до лакирането