Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Не се шашкаме. Наясно сме, че подобно съжителство е в името на някакъв компромис, който сме направили и който няма да сме щастливи, ако направят дъщерите ни.

Тя си търси битката. Истината е, че такива хора често успяват. Ако не е в този случай, в следващия ще е. Но Само, ако се научи за контрола и как да го пуска. Нещата стават доста по-лесно така, Даскалке. И аз го научих по трудния начин. Просто пускай, пускай, пускай.

Уиш, нашите дъщери няма да направят Този компромис, но ще направят други. Които не сме успели да предвидим.

В особено настроение съм и станах, след като прочетох Невениния пост. Ще цитирам само великия музикант: All you need is love.

Аз този въпрос не го задавам. Не е длъжна до го обича, особено в ситуацията, в която са попаднали. За мен това дете, плюс всичко друго, е много яко манипулирано от роднините си и това до голяма степен обяснява поведението му спрямо авторката. Била съм свидетел на това как даже възрастни и уж разумни хора се оставят да бъдат "обработени" от уж добронамерени близки и се държат по безумен начин, а какво остава за малко дете.
Парадоксът в случая е, че близките на детето, които би трябвало да го обичат, не се грижат за него, а прехвърлят това на една всъщност чужда за него жена.
Можеш да се грижиш за някого, без да го обичаш, но няма как да обичаш истински, без да си загрижен.

те не искат чуждата жена да го обича. Това е проблемът.
Искат да си тънат в собствен сос с инцести, лудости и интриги, а Даскалка да изгонят, за да не им пречи. Явно така наречената майка има за цел ползване на детето си като инструмент, когато изцуца от английския мъж необходимото, да прелети обратно към даскаловия мъж.
Съвсем си е планирано и съзнателно. Много подобни хора-животинки си живеят и "творят" отношения точно по този начин.

Авторке, разбирам защо не искаш да се откажеш. Всичко разбирам. Упоритостта е положителна черта на характера, така или иначе. За съжаление, от нея не само печелиш. Много ще спечелиш и много ще загубиш. От постоянството също, виждам, че и това качество притежаваш.
Човек обаче, освен тези черти на характера, трябва да може и да си избира битките. Да знае в кое да постоянства и да упорства и в кое не. Знам, разбирам колко ти е трудно да прецениш. Аз съм същата. Знам, че надеждата умира последна. Разбирам всичко. Разбирам, че си опитала да се справиш с детето. Разбирам, че опитваш майката да се справи с детето. Опитваш всичко. По принцип е печеливша позиция това. Знам, че го знаеш.

Време е да спреш обаче и да се запиташ - накъде отивам? Когато дете има проблем, специалистите насочват възрастните да работят по собствените си проблеми. Отново с терапевт. Крайно време е ти самата да се обърнеш към такъв. 90 страници тема си навъртяла, щекотлива, трудни неща, касаещи за съжаление все повече и повече хора. Разводи и раздели са навсякъде. Бащи, взимащи децата си, също. Поставяш сериозни социални проблеми и затова толкова хора сме се накачулили в темата. Всеки търси за себе си своите отговори. Всеки се вижда като някакво, в някаква степен, действащо лице в такава, подобна, или коренно различна драма, но общото между всички нас са всички онези деца, растящи без един или дори и без двама родители. Баби, отглеждащи. Всички сме в кюпа и въпросът е ужасно наболял. Децата стават все по-неуправляеми и агресивни, ние възрастните - все по-самоуверени, считайки, както и ти, че сме направили ВСИЧКО по силите си. И недоумяващи какво по дяволите се случва с тези деца. Липсващи - според теб майки, според мен - бащи, общото е - липси. Никой не може да накара НЕУЧАСТВАЩИТЕ, неангажираните, липсващите - да започнат да присъстват. Случват се и нещастни случаи. Безброй семейства с липси. Затова сме тук при теб, всички имаме своите проблеми и боли.

Решение няма. Не можеш да принудиш Друг да свърши работата. Отговорът, както винаги, е в нас самите. Вътре, вътре в нас.

Пускала съм теми, и аз. И една след друга, като теб. Постигнах - доста. Понастоящем бащата на сина ми виси с него в болницата. Не съм си мръднала пръста да го принудя. Сети се сам, когато реши да се сети. Понякога, само понякога, нищо не можем да направим. Ни-щи-чко. Човекът трябва да израсте. Но! Има едно голямо НО! Дали ще израсте, зависи и от теб. И нищо не става бързо. Явно ти ще си лидера, от теб ще зависят нещата. Лидерът обаче е Добронамерен. Само тогава е Лидер и само тогава го следват. Не става веднага, но става.
БНД реши да си гледа детето и отчасти от ревност. Синът му сам реши да казва на друг мъж Татко. Първоначално срещу обикновеното внимание и динозавър. Динозавър, какъвто той имаше. Но първият динозавър не беше получил от баща си. Получи го от другия мъж.
Няма да ти правя разбор на случката и да ти казвам как да я приложиш към собствената си ситуация. Само ще ти кажа - с добро. Към единия, към другия, към третия. Останалите забравяш, те не са важни.

Базила, Те нямат значение. Ама никакво. Има значение тя и нейния партньор. Който очевидно иска детето му да живее с него и  - нея. Избрал я е за втора майка, смята я за достатъчно компетентна. Всъщност - прекалено. Крайно време е топката да се върне там, където е била, а именно в него - Тя очевидно Не е Достатъчно Компетентна. И сега какво? Мъж е, да се оправя, викам аз! Ай стига сме ги жалили, м? Да се издърпа от лайната, в които сам се е вкарал, че и нея е вкарал.

Уиш, не те разбирам в тая тема, а се опитвам!
Кой би горял от любов към това същество, само защото е дете?
Бабите му- не, не го и искат.
Майка му също- взима го за 2 месеца и го наритва обратно.
Баща му не го поглежда, оставяйки всичко на Даскалка.

И ти я питаш тази жена- чуждата, след всичките изпълнения, които ѝ спретва дали го обича!?
Защо?

Ако го обичаше, щеше да търси други решения, не- днес ми се играе на семейство, утре- аз съм си у дома, махайте се.

Между днес и утре има едно четири години.
Наситени с доста усилия на даскалка, саботирани дружно от тълпа шаманки, хулиганки и един безценен никаквец.

Тя не е обещавала на никого да си играе на семейство с детето му, което в момента на заживяването заедно, по решение на родителите е гледано от бабата.
И както виждам, тя не гони мъжа си, а търси решение, защото с неуправляемо дете не се живее.

Заради което още в първите теми я посъветваха да се махне от тази пасмина

Е, това е дежурния съвет, който ССФ дава на всяка жена, решила да не го играе жертва, а да се бори за нещото, което иска.

Аз бих попитала и нещо друго - ако даскалка капитулира в някой момент, нарита мъж и хлапе, какво ще стане с детето ? Иначе- тя, че е най-голямата кобра в тази пасторална картина от персонажи, то е ясно.
Ще я "блъскаме" , ще я убеждаваме да бяга с двеста и тя, в края на краищата , но по собствено убеждение, вземе, че  узрее. Детето ? М?

А защо мислите, че тези, които не вярват на думите на Даскалка и виждат нещо гнило и у нея, непременно примират от любов към детето? То е проблемно, нещата, които върши, НЕ са нормални, но това не пречи и самата авторка да е гнила като характер и намерения. Казусът отдавна не е даскалка vs детето. И двамата са проблемни за мен.

Не дали го обича сега след спретнатите изпълнения, а дали е изпитвала любов поне в началото. Питам, защото мисля, че при липсата на любов в подобни отношения животът на всички участници става ад. Какъвто междувпрочем е станал и животът и на детето, и на Даскалката.

Четох и двете теми и симпатизирам (или по-скоро симпатизирах) на авторката от всички участници.

С последните ѝ мнения обаче ми изкристализира следния образ: тя е от хората, които не могат и не обичат да губят и не приемат НЕ за отговор... Наумят ли си нещо, рано или късно го постигат. Тя е водещата фигура във връзката, а мъжът ѝ е по скоро мъж под чехъл... Навява ми асоциации на психопат, който хладнокръвно си играе с жертвите и предвижда всеки един техен ход, знае кой, кога и как ще реагира, но тогава тя вече е готова със следващото си действие... Примерът с фейбука на детето е показателен - още отсега си е решила, че това няма да го бъде, наясно е как ще реагира детето на забраната и знае какви лостове ще използва, за да постигне целта си.

Даже почнах да си мисля, че нарочно подхожда с толкова забрани и забележки, за да се обтегне ситацията и хулиганът да иде, ако не при майка си, то при някоя от бабите. А мъжът й явно има много за губене и няма да му е лесно да загърби печелившия бизнес, хубавата къща и в един момент ще клекне и се примири, че момчето няма да живее с тях. Понеже алтернативата е да се изнесе на квартира и да плаща наем или да се върне и той при мама. Просто авторката е чудесен манипулатор и знае къде да удари

Колкото до детето, с или без Даскалка, то най-вероятно ще стане от онези хора, с които не бих искала да имам взимане-даване. Представям си го как би реагирало на забележка да не си хвърля боклука на земята, примерно...