Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Лично аз споделих подробно, стъпка по стъпка, как съм справила с нарочното, ежедневно опикаване на легло. Едно от децата ми беше доста активно като малко - слагане на столове по маси и люлеене от полилей, хвърляне на тежки предмети. Справихме се, но не мисля, че опитът ми би бил полезен или приложим при дете на 9г (моето беше на 2-5). И двете ми деца са скачали през балкона от първия етаж у майка ми като 7-8 годишни и не съм отворила тема. Някои пакости просто се израстват.

Справянето с такова поведение изисква самообладание, търпение, подкрепа от другите в семейството, понякога липса на реакция, самочувствие. И много любов. И да, нужна е и смяна на посоката на поведение на родителя. Все пак при нея опитаното досега не работи.

Търсеше съвет как да изгониш само детето без мъжа, но не получи такъв съвет и май ще трябва да му го кажеш в прав текст. Колкото и да не искаш (защото знаеш какво ще последва), но пък имаш минимален шанс да получиш това, което искаш ...

Да, Хепи, защото се скъсваше да реве за баща си всеки път като се чуваха и на половинката му беше тежко. Чакахме майката да го вземе, поне с баща си да бъде тази година на чакане пълноценно.

То вярно няма ненаказано добро.

Базила, няма да заключвам, нека се вихрят. Ще пиша пак след следващата среща с психолога.

Ирис, това са грозни работи. Все пак ми е мъж. Говорено е и съм му дала варианти, от него си зависи вече какво и що. Понеже малкият се радваше, че ще е с майка си след като му каза, че вече остава там май месец беше започнал да се примирява, само и само да е щастливо детето. Какво сътвориха с момата англичанка междувременно не знам, а и, честно казано, вече не ме интересува, повече оверлог няма да правят с мен.

Уиш, "нашият" в моя изказ ще стане тогава, когато отсреща има съответното отношение. Човек, който зад гърба на мъжа/жена си решава някакви неща очевидно се чувства у дома си, а не на гости, не го жали.

Невена, това нашето не е пакост, съвсем целенасочено е. Три пъти слага напикани дрехи между чистите на всеки един от четирите рафта в гардероба, което автоматично води до пране на целия гардероб, както можеш да предположиш, защото не остава нищо невонящо на урина. Първият път и аз не казах нищо. Но той си е така, в училище също. Учителката каза при едното ни викане там, че е като китайска капка. Избира си едно дете и почва методично да го дразни, всеки ден, докато на детето му писне и в един момент реагира. При което нашият вече ревва, правейки се на жертва. Същото го върти и тук. Дразни и чака да предизвика от мен реакция, за да може да ме клепа на баща си как го тормозя.

Заз, това едно дете да живее с майка си не е изгонване, колкото и да го въртите в тази посока

Аз не го жаля. Никак даже. На теб ти обръщам внимание да се замислиш как изглежда твоето "семейство" отстрани. Като прибавим и определението, което даде за мъжа си- "женски полов орган", картинката не е особено радостна. Не мисля, че изпитваш и грам уважение към него. Аз не бих изпитвала на твое място. И логично идва въпросът защо си се запецнала като магаре на мост при мъж, когото не уважаваш и дете, което не понасяш? При тази нагласа няма как да излезе нещо добро от цялата тази работа. И сама виждаш, до момента резултатите са плачевни.

Казала е директно, че е п**** ли?! :O
Това съм го пропуснала.

Мързи ме да ровя за цитат, но думите ѝ бяха "женски полов орган".

Даскалка май мрази всички и се опитва да ги купува, но дори рецидивистите и магьосниците не искат да ѝ играят по свирката.

И аз не прочетох нищо за любов досега. Само кинти, покриви и интереси.

Е, как да няма любов?
Това нещастно дете, дето всички го ожалиха, всъщност се къпе в любов. Мама го обича в мъгливия Албион, ама не може да го вземе при нея. Таткото също много го обича, ама няма време да се занимава със сина си, нито пък средства, за да го изведе от дома на омразната мащеха и да си грижи сам за него. Бабата и тя го обича, ама иска по 600 лв, за да го гледа. Въобще където и да погледнеш - море от любов.
Само авторката е лоша и не го обича, само дето го гледа толкова години...

Ох, за напиканите дрехи (при нас пижама, пъхната под възглавница), при познати скрита в чекмедже или гардероб съм вече написала как съм се справила и системата работи. Ако имаш интерес може да ми прочетеш поста.

Майката, та майката. Майката го е родила, откърмила, захранила, повивала, държала да прохожда, носила. След изтичане на бебешкия период присъствието и не е незаменимо. През двата месеца лятна ваканция детето е при нея. Купува му и дрехи, но и други подаръци и детето ходи при нея с удоволствие. Много самотни родители нямат два месеца без детето, а Мунчо да. Без да съм самотен родител съм прекарала точно 3 месеца без дете с мене откакто е роден големия (почти 18г).

Още не съм видяла тема от разведена с дете, в която да се жалва, че БНД не участвува в отглеждането и не го взема и за уикенд в града, камо ли лятна ваканция в Лондон.

Защо на 9г да не го гледа бащата? Имаше идеи авторката да иде в София за месец през учебната година. Тя не реагира.

Добре де, какво се шашкате? Да не мислите, че всички семейства ги крепи любов?! Удивително много са тези, които теглят заедно хомота заради пари, имоти и интереси. Нищо необичайно.

И да, в този случай специално, аз също бих казала МОЯ покрив, защото отсрещния не заслужава да виждам дома като НАШ. Като си натежи на мястото, като си поеме отговорностите и задълженията, а не да ги прехвърля на друг, тогава може и да кажа, че домът е наш. Казвам го като човек, който еднолично притежава жилището, в което живеем с благоверния.

Чудесна си, Невена. Искрено ти се възхищавам на мисълта -бръснач и дар-словото. Адмирации. Нямаше как да го кажа по-точно.
А за благотворителността, която започва от себе си - без думи съм.

Хайче  - абсолютно съгласна съм с последния ти пост. Само че е тъжен. Много,  много тъжен.

Невена анализира и не драматизира.  Импонира ми, мисля, че това е правилния светоглед. Повече мисъл и анализ, по-малко емоционално овъртолване. Затова и в някаква степен харесвам даскалката.

Това че го гледа не значи че го обича. Всъщност, Даскалка може да ни отговори най-точно. Даскалка, обичаш ли това дете?

Чудят се, защото дисфункционално семейство, и то в такава степен, от самото начало е рядкост. Повечето двойки стигат до там след дълги години, но поне в началото е имало любов, доверие, разбирателство.
Такива напрегнати съквартирантски отношения от самото начало - това е голяма рядкост, и си е за чудене защо човек би си причинил такова нещо. Понеже не всеки би стоял в такава токсична връзка заради пари.

Даскалка, грозно е да заплашваш мъжа си, наистина, но също така е грозно и да вземеш мъж с дете и да се опитваш да го направиш такъв без. Просто ако детето по някаква причина не живее с майка си, редно е бащата да поеме грижите за него. Не може втория партньор да дойде и да реши, че детето трябва да изчезне от дома, дори и под предлог, че иска да го прати на майка му. Ти просто не разбираш, че щом си взела мъж с дете, това си върви с ангажимента. Дори да живее с майка си, винаги може с нея да се случи нещо и да се наложи бащата да го вземе. За всеки, който се събира с човек с дете е така. Разбирам, че на вашата възраст, както казваш, е рядкост мъж без деца, но ти сама си избрала това положение. Имай предвид,, че каквото и да се разберат мъжът ти майката на детето, то винаги може да подлежи на промяна и може да решат друго. Може да се колебаят, да се отмятат, да променят и решават в крачка според както се случи. Поставила си се в положение животът ти да зависи от други хора и техните решения.

Какво и защо прави детето е обект на разискване с психолога. Той ще ви даде насоки, ако решиште да работите за преодоляване на проблемното поведение. Но у детето липсва мотивация, тъй като то не желае да живее с тебе, не те харесва, а очевидно и никой от другите роднини не те иска  и няма да му повлияе в посока да не приеме.
Дори и да стане на твоята, да имаш дете и мъжът ти да остане с тебе, как ще живееш с човек, който винаги може да се обърне и да каже - ти изгони сина ми?

Премисли си хубаво нещата, не е нужно всичко да става с толкова битки и разправии, нто за тебе е добре, нито за тия хора. Човек трябва пък да умее и да сложи край,  вредно е за здравето да живее в стрес.