Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Защото майката иска да го оставя при своята майка, онази, която искала 600 лв. И за мен това е най-добрият вариант.

Случва се съвсем кротко и дори любезно да попитам ММ как да реагирам в някоя ситуация. Като не му изнася, запецва като мъжът на авторката, губи дар слово и накрая въздъхва: "Ох, не знам, ама по-тихо..."
Хората ще ни чуят, остави другото  

А бащата не може ли да я сложи на място тая изтрещяла бабка? Тя майката хубаво иска, ама като е оставила детето за отглеждане на баща му ще го остави и той да преценява някои неща.
То ясно, че той явно не прави нищо де, разсъждавам си просто как би било нормално да се случи.

Най-простата причина - не му се занимава, не иска натоварващи емоции. Той е лудият учен, а за тях битовизмите са нещо пренебрежимо.

Даскалка, а какъв е мотива на майката на мъжа ти да ти прави магии, според тебе? Нали той, уж, е щастлив, живее в хубава къща, има пари, пътува? Майка съм на син и ако синът ми остане сам с дете и някоя го прибере, че и успешен бизнес завъртят, бих почерпила. Какъв е нейният мотив да ви разделя?

Питаш за кусурите на нашите Мунчовци. Някои кусури се виждат от самото начало и връзката може лесно да се прекъсне. Появата на дете е сериозно изпитание за всяка двойка, даже и вашата. Познавам себе си и зная с какъв човек мога да живея и с какъв не. За мене не е проблем мъжът да си похожда, да пийва отвреме навреме, да пуши, да ходи където си иска, но за други жени това е огромен проблем и съответно не бива да се обвързват с такива мъже. Аз не бих приела болнав, затворен и не космополитен, леплив, изискваш много интимност и заедност, живеещ у родители, С мъж с дете от предишна възраст не бих се обвързала никога. Дотук добре. Не всичко може да се предвиди. Мъжете действат преди нещо да се е случило. В нашия случай мъжът ми разбра за българка, която отвлече детето в България и не искаше да ходим там, дори с него. На всичкото отгоре един арабин си отвлече детето и станаааа.......

Не можах да се справя със страховете му никак. Психолог не помогна (то и на кого ли е помогнал). От раждането на дъщеря ми не бях ходила в България 3 години. Казваше ми да ида сама. Това не го бях предвидила. Добре, че България влезе в ЕО през 2007, та отидохме там всички заедно и после вече нямаше нищо против да си ходя с децата.

След появата на първото дете ММ стана татко-квачка. Не го очакеах, нито близките ми. Такъв е до сега. Няма да се промени. И твоят мъж няма да се промени.

Единствените търкания, които имаме са точно около възпитанието на децата. Научих се да отстъпвам и винаги да сверявам часовника.

Вълкът козината си мени, нрава не. Характер не може да се променя, нито от психолог, нито от самия човек.

Не ти ли писна да крещиш?
Какъв е тоя глад за внимание,не знам,не ме и вълнува,но говори за много липси..
Ама инак сме възмУтени от Даскалката..Цирк.

И моята спалня се заключва,нр с пръстов отпечатък,но има ключ.
По-лесно е така и за мен и за сина ми,когато идват негови приятелчета у дома.Щом аз не съм там,никой няма работа в стаята ми.

Защото те самите нищо не могат, и защото при тях не е прието жената да води. Не е чудо невиждано хората да мразят благодетелите си и да ги възприемат така "Акъл не ми давай, пари ми дай".
Друга причина - че бабата не е приемала хобито на сина си, а новата му жена не само го е поощрила, но и го е превърнала в бизнес.

След последния пост на Даскалката аз пак ще попитам с какъв акъл стои още в тоя враждебен дом? Един дол дренки са всички в това семейство. Роди му едно дете на тоя безценен мъж, давай.

Нали мъжът е прекратил отношения с тях. Може затова да правят магиите, от злоба и завист. Т.е.ако става дума за тази баба де, вече позагубих нишката.

Няма значение коя, те са цял клан магьосници.

Ахам, точно така е, Хепи.

Сетих се кога беше писала в другата тема - за магиите и т.н. Аз такива постове не чета, затова съм в неведение.

Cuckoo, не съм писала, че авторката е никоя, а че е никоя е съзнанието на детето и никога няма да в почувства близка, камо ли авторитет.

"My friends’ who had parents who were divorced said they hated all their stepparents, even if they were nice, because at the end of the day they were stopping their parents from getting back together – which is the dream for any child. A stepparent is seen as the nail in the coffin of their parent’s relationship and they’ll also resent you for taking time and attention away from them. It’s a no win situation.”

"Приятелите ми с разведени родители казваха, че мразят пастроците и мащехите дори когато са приятни, защото, в края на краищата, те спират родителите им да се съберат - мечтата на всяко дете. Мащеха или пастрок са пирона на ковчега на връзката на родителите и също ви мразят за това, че отнемат време и внимание на родител. Няма печаливши е ситуацията"

Цялата статия си заслужава да се прочете:

https://www.google.com/amp/s/www.thesun.co.uk/fabulous/9047475/w … -single-dads/amp/

Даскалка писа, че детето щяло да развали нечие семейство и че тя не иска това да е нейното. Според мене, тя бърка понятията брак и семейство. За нея семейството и е с брачния партньор, а за детето семейството е мама, тати и то. На детето не му пука, не нейният брак с баща му ще бъде разтрогнат. Той не е важен и за него е източник на мизерии, несгоди, неприятности, самота, кавги и загуби. Все пак половината бракове се разтрогват и какво толкова. И така мислят повечето деца на разведени на тази възраст. В пубертета вече се мисли по друг начин и новите партньори може даже да са желани, защото отърват от родител и освобождават време, място и терен за други, по-интересни хора.

Намразеният в ранно детство пастрок или мащеха никога не могат да бъдат заобичани или дори само приети на по-късна възраст.

А всъщност има толкова много житейски истории, които сочат точно обратното.

Каквото е могло да бъде създадено като санитарен пояс, е направено вече.

Първо, живеем самостоятелно. Свекърва ми не съм я виждала откакто излязох от дома й. Свекъра съм виждала два пъти на публични места, където се държахме и двамата културно, нали се сещате, че няма как пред хората да ме подмине като улична лампа.

Мъжът ми не разговаря с бившата си тъща откакто детето е при нас. Аз съм я виждала и говорила с нея веднъж (случайно се засякохме), есента на първи клас, когато още се надяваше, изглежда, детето да й бъде върнато, и спретна брутален скандал, след това никакъв контакт.

Не можем да забраним на майката да го води при майка си, тя обитава така дискутирания апартамент и когато майката се прибира, съвсем естествено, живее там.

И прочее.

Няма как да изолираме детето от старите, все намират начин да се доберат до него. Мъжът ми не иска да има контакт с тях, за да не го настройват. Недейте мисли, че не му говорят и против баща му. Просто аз съм по-удобния враг. 

Невена, иска/не иска детето да ме приеме, ще му се наложи. Аз съм реалност също толкова, колкото и пастрокът му. Ако не бях аз, щеше да е някоя друга, и пак нямаше да си е сам с баща си, както му се ще. В един момент всякакво разбиране и компромис заради обстоятелствата започват да излизат от срок на годност, защото в крайна сметка той е малък, но не толкова малък, че да не осъзнава някои неща и да избира как да се държи.

Извинявайте, но не може да скачате автоматично в негова защита, само защото е дете. Вместо да си гледа детството, той просто не се спря. Търпиш, търпиш, и накрая втвърдяваш курса, докато му просветне кой какъв е и докъде му стигат правата, не фантазно в главата му, а фактически.

Но това не става от въздуха, а с дългогодишна екипна работа на възрастните. Не е лесно или... често срещано. Уви

Изобщо не ме топли, че евентуално в бъдещето ще му дойде акълът и ще оцени какво съм правила за него, при положение, че прави настоящето ми ад.