Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Н каква възраст са поставени на детето тези диагнози и къде е станало това?

Повтарям за стотен път, че конкретното дете няма RAD. RAD се проявява в много ранна възраст и (почти задължително) има малтретиране на детето, не просто неглект и липса на внимание. Друга причина е някакво заболяване, което в бебешка възраст е изисквало обездвижване с минимален контакт, намалено количество храна - NEC при недоносени, примерно. Третата причина е институции но отглеждане в дом, не приемно семейство, при момче, пак в бебешка възраст.

"Extreme reluctance to initiate or accept comfort and affection, even from familiar adults, especially when distressed." - крайно назлъндисване (неохота, съмнение)  да започне или да приеме ласка и галене, дори от близки възрастни, особено когато е разстроен.

Това е едно от задължителните условия за RAD, а това дете е привързано към майка и баща. То търси ласка, но го гонят от стаята. Нормално е да не иска ласка от мащехата, тя не е близък възрастен и е цербер.


Никъде и на никаква възраст. Други диагнози има в случая.

Психиатърът, поставил диагнозите, май се казва Даскалка. Ако все пак те са факт, дори в Интернет може да се прочете, че ключов фактор е positive parenting - трябва да има ясни правила и последствия, но и много търпение, награди и поощрения за всяка позитивна промяна, показване на обич и подкрепа, физически контакт, гушкане за успокояване на изблиците, изясняване на ситуацията спокойно след преминаване на гнева, измисляне на кодови думи заместващи НЕ и СПРИ, защото сами по себе си тези думи предизвикват още гняв. Всички тези препоръки идеално пасват с ключалки с пръстов отпечатък, демонстративно излизане от кухнята, защото детето мляска, забраняване на фейсбук, щото не е на 12 и т.н.
Principessa - страхотен пост ❤ ! Ето илюстрация на отношението и колко е важно да го има, за да може наистина да говорим за ново семейство.

Струва ми се, че Даскалка лежерно хвърля диагнози, които сама е поставила (не прочетох детето да е диагностицирано от психиатър) не защото е загрижена как да се справят с разбойника, а само и единствено за да ги използва като претекст да вдигне ръце и да го прати на майка му по бързата процедура. Щото тати, нали, нефелен идва да се справи.
Даскалке, мъжа ти защо вече не е казал на сина си, че ще живее с вас още поне 5 години и няма да е постоянно при майка си? При всичките ти страховити ултиматум, не е ли редно да почнат да го подготвят какво го чака в Бг още от сега? Тъкмо и майката да има малко негатив за обиране. Нали си говорят по телефона редовно с мъжа ти, защо не му е казано още?

принчипесата и ТафТаф, много хубави неща сте написали. Жалко, че няма кой да ги чете.

При едното ми дете имаше повишено изискване за внимание, силна активност и липса на концентрация. На 2.5-2.5г вървеше по бордюра на реката, с част от стъпалото извън бордюра, пускаше се и изтупваше към улицата, качваше се на играчките с пружина в парка право и скачаше по тях, че и без да падне. Искаше да седи на въртележките (електрическите) по 2-3 часа и прав върху кон, магаренце. Тръшкаше се. Съседи, познати ни споменаваха ADHD, но специалисти решиха, че няма такова нещо. Не се бърза с диагнози.

Положителното родителство е много важно, дори за всяко дете, но Даскалка го отхвърля настървено. Аз така се справих с ODDто. Помогна ми стратегията на смяна на ролите - питам детето мисли ли, че мога да пресеча улицата, разрешава ли ми да се приберем и ей такива. След месец ми каза " Омръзна ми да мисля. Сега решавай ти!"  В случая с конкретното дете и стаята може да се пита всяка вечер дали разрешава баща му да яде чипс, да гледа телевизия, да пише поезия. Важно е да е бомбардиран с питания и да се почувства в ролята на решаващ. Но тогава другият инфантил, Даскалката, ще се депресира още повече.

На моите деца нищо в момента не им е забранено. Обяснила съм, че са свободни да идат където искат. Резултат - синът ми е излязъл 3 пъти от Коледа с приятели. Дъщеря ми излиза, но казва къде, с кого, до кога и ако има проблем се обажда.

ТафТаф, не са ходили при психиатър. Бащата даже не подписва детето да бъде занимавано за дискалкулията е училище заради "какво шЪ кажЪт хората". Зная какво е RAD, но ако психиатри му сложат тази диагноза съм готова да си отрежа ръката, че и главата. ODD се поставя като диагноза, когато поведенческите интервенции като положително родителство не проработят и когато детето проявява ODD към учители, не само родители. При нас не се стигна до диагноза. ADHD и ADD са друга бира и там не знам какво се прави.

Хора, спрете да подмятате диагнози, статии и странни термини, понятни само за специалисти. Това се отнася както за авторката, така и останалите. Моля ви. И не започвайте сега да се хапете кой пръв е започнал.

Авторке, ти също взе да циклиш в една писта, повтаряш едни и същи неща без спирка. Разбрахме, че в дома ти има правила, твоите правила и искаш те да се спазват. Ок, с това мисля сме съгласни всички. Едва ли някоя тук живее в състояние на пълна слободия. Хубаво е, че си коректна, точна, принципна, че слагаш всичко на масата и искаш да се изясните, както и че след това си готова да спазваш уговорките. Лошото е, че не осъзнаваш една проста истина - срещу себе си нямаш съответните коректни, точни и принципни хора. Имаш едно объркано дете и един плужек, извини ме за израза. Те не са свикнали като теб. Те са свикнали да вървят по течението, да си правят каквото искат и ако може, някой друг да обира негативите. Дете бунтар и мъж хлъзгава змиорка. Уговорки с такива хора трудно се правят и още по-трудно се спазват. Сблъсъкът е неминуем.

Сега още нещо. При следващия разговор на "бащата" с "майката" и детето, настоявай тя сега, веднага да му каже в прав текст, че то няма да остане там. Ако тя не ще, както сигурно ще стане, натисни мъжа си да му го каже. В крайна сметка на него никой не му е сложил катинар на устата, а и по телефона без друго няма как да стане това. Нека детето е наясно отрано, нека има още някоя и друга седмица там с пълното съзнание, че другия месец се връща за постоянно. Това ще е полезно за всички ви. Друго не знам какво да те посъветвам.

Принцеса, ако вие имате нужда да "изправяте" света и да си съсипете всичко заради дете, което не сте създали, няма проблем, свят широк, хора разни. Аз съм от хората, които радуват за персоналната отговорност. Не съм родила досега точно защото не съм искала дете като малкия - родено от бедни, ненаживели се хора, създали го поради кой знае каква причина, всичко друго но не и от любов и грижа за него. И отказвам да ми се вменяват чужди грешки и техния резултат. Първо, проблемите му са още от времето, когато родителите са си били още семейство. Второ, когато аз, учители, треньори им обърнахме внимание, че с детето има проблеми се донесе от триста кладенеца вода да се обяснява как това са момчешки работи и всички ние нямаме подход. Трето, това дете има двама живи, здрави и прави родители, юридически аз нямам никакви права върху него, и да искам не мога да направя някои неща.

Можем цял ден да дискутираме и RAD, и ODD, и невъзможността някои патии да се диагностицират преди определена възраст, няма проблем. Но пак има една съществена малка подробност, вие четете в нета, аз живея с това дете. Мантри за любов, внимание и гушкане пейте колкото си искате, щом мислите, че това помага. Ако живеете с него ще запеете съвсем друга песен, защото ще наблюдавате още много, ненаписани тук неща, наживо. Аз не се изживявам като велик специалист и разбирач по темите на хората да давам акъл, пиша за конкретен случай, за дете, с което живея и обгрижвам, с което е пробвано и две, и двеста. Оценявам приноса на всички, не е нужно всеки да е съгласен с мен или да одобрява какво правя, но си спестете категоричността, просто наистина не знаете за какво иде реч.

HighSpeed, прогнозата ми е, че ще се пробват за пореден път да се скатаят. Ако, обаче, врътнат нещо в последния момент, на детето ще му кажа и покажа лично аз. Съветът ти, че трябва да разбере е правилен, но като чувам как си говори, и снощи дори, все още не знае какво са сътворили не само зад моя, но и зад неговия гръб. Имаше преди пак опити да се сяда и говори с нея покрай предаванията и всеки път в последния момент се изнизва като мокра връв. Така че не съм оптимист доколко казването ще се случи. По принцип даже би трябвало да стане още като се приберат, планирано е да остане няколко дни тук, за да може да си поемат тя и мъжа ми вълната от кризата първите дни, но ...

Аз тези хора, честно казано, не мога да ги разбера. Навремето пак не са му казали веднага за раздялата, сума ти време въртяха, че "мама е отишла да работи", защото "бил малък и не разбирал". Да, ама като разбра не беше красива картинката. Всичко се влачи и отлага, дано се размине и някой друг да свърши тяхната мръсна работа, сега се съмнявам да е по-различно. Просто вече няма да посрещам ударната вълна.

Баш ти ще я посрещнеш. Ето с това:


Бъди сигурна. Затова ти предлагам да изпревариш събитията. Всяка вечер си говорят, така ли? Настоявай мъжа ти довечера да му каже.

Гугълче, преди два дни съфорумка пусна линк към миналогодишна тема на Даскалка, в която тя пак се оплакваше от детето, майката, бабата. В тази тема Даскалка нарече детето "необходимото зло", с което щяло да ѝ се наложи да се примири или да се справи. Цитирала съм този нейн бисер вече. Та, ти как мислиш? Дали не ѝ е писнало вече дотолкова, че единствената ѝ мисъл е не как да го оправи, а как да го разкара?

Wish, постът, който цитира вчера, ясно показва, че тя е видяла отдавна накъде духа вятъра и че детето най-вероятно няма да заминава за Англия. Но тук се представи друга версия.

Ето тук много грешиш. С Уишмастъров НИЕ СМЕ си у дома. Не аз или той. Основен проблем при теб е тоталното неразбиране на значението на думата "гъвкавост". На сребърен поднос с гарнитура да ти я поднесат, няма да я разпознаеш. Много важно, че правилата били такива и онакива и трябвало едикаквоси. До къде стигна с тях? До пълен провал. Не се прави така, ама ти не стопляш и продължаваш да се въртолиш в едни и същи грешки.
Мдам. Хайде и аз да попитам кой диагностицира детето.


TafTaf, аз затова се изумих как ѝ се вързаха дори разумни хора като АбсурТ, Гугълчето и Tays. С АбсурТ най-често сме на различни мнения по повечето въпроси, но точно здравият ѝ разум ми е коректив за много неща. А тук тя налапа въдицата и най-емоционално се бухна.

АбсурТ, извинявай, че те обсъждам. Не е злонамерено.

Аз друго продължавам да се чудя, колко трябва да съм закъсала, че да изтърпя всички тия простотии, че и вечер да си се гушкам със съответния мухъл. Не бих могла да обичам и желая подобен човек.

Даскалка, Според мен най-разумно е на детето още сега, без отлагане, докато е в Англия при майка си, да му се каже в прав текст и много ясно, че няма да остава с нея, че ще се прибере при баща си и при теб, за следващите 5 години. Така, първата ударна вълна гняв, ще си я поеме самата майка там.

Именно.

Уиш, аз гледам на казуса ситуационно, а не- психологически. Може би оттук идват двете крайни позиции в темата.
Даскалка си е такава, каквато е. Но тук се демонизира нейното участие в живота на детето, което смятам за грешна основа за дебат. Изначално започнаха да се търсят нейните грешки и те да се заклеймяват, без да се дава сметка за предисторията, враждебните взаимодействия на другите участници, с цел нейното елиминиране. Тя е поставена в ситуация да търпи чужди негативи, а освен всичко друго, и да действа правомерно. И то във враждебна среда. Да не говорим колко е била заблудена, че детето отива при майка си. При отглеждане на дете, което е само временно при нея, е едно. За постоянно- вече става друго. Аз смятам, че и тя е жертва, както и детето , на някакви безумни неясни уговорки, а последиците са за нея и детето.
Ами не може да обича чуждото дете. Не може, дори да иска. А тя и не иска. И не  е длъжна.
Но да се внушава в темата, че тя ще го съсипе, е нелепо. Нали бащата му дава цялата си любов. Майката - и тя го обича. И бабите - и те. Това дете не е лишено нито от любов, нито от грижа. Липсват му възпитание и граници. И именно тук е ролята на Даскалка, да формира представата за действителността, ама без лъжи, лавиране и кухи надежди, у това дете. Да го научи на отговорност. Защото няма кой друг.
Вие се втурнахте да обяснявате как тя няма да успее. А кой ? Не се дадоха алтернативи как да се ситуират нещата в бъдеще, ама така, че детето да стане човек / накратко казано/.
„Аз затова смятам, че даскалка е единствения шанс за това дете. Не мога нито да я съдя, нито да я саботирам. Честно, много ми е мъчно за нея, защото тя е поставена в абсурдна ситуация, враждебна среда и съвсем реална заплаха за живота и. Затова насърчавам опитите и да се справи.
ТафТаф, благодаря за статията- открих личната ми майка тук- там.

 Иска ми се  в тази тема да има по- малко критика и повече градивни идеи, жената наистина няма свои деца, поела е едно вече тотално повредено дете по никое време от живота му, лъгано, заблуждавано, насъсквано. предстоят и още пет години / според мен и не само, защото милата му майчица може и да си дойде междувременно, а след осми клас детето само  ще решава/ . Даскалка тепърва ще има въпроси, ще търси решения. Защо е този сарказъм в темата и това отношение към нея. Може малко по- приятелски, малко по- оптимистично. Не знам. Аз продължавам да смятам, че даскалка е единственият шанс от това дете да стане що - годе нещо.
Но да, ето сега е моментът да се каже на детето в прав текст , че идва при баща си . От онази лъжла там, дето го глезури . Защото тя е източникът на всички беди. Тя е отговорна и нека тя застане пред детето си и да го информира. Предвиждам, че ще се издокара отново, че би го взела, ама бащата не го дава. Аман от прости хора, честно.