Всички дружно на море, а после тук с чертички две - Бебеправим -Тема 355

Уау, никъде не съм написала УПРЕК, всъщност аз единствено написах някакви (баси ужасът видиш ли) положителни неща, на фона на тежката атмосфера, които явно дразнят. Честно защо, не разбирам!? Моля ви недейте да коментирате по стадото, четете малко с разбиране.
Нека само да напомня, че всички развявате клишето, как темата е за добро и за лошо, обаче за някои хора темата беше само за лошото. Това усложливо се забравя. Не всички тичаха да ни зарадват с + тест. И пак ще напомня колко момичета спряха да пишат именно заради това.
Значи направо е така като се почне всеки да каже какво мисли и слагате на човек въжето на шията. Решава се, че сега ще се страда и всеки не склонил глава става някакъв неподкрепящ изрод и друга гледна точка няма. Ами има, има едно бременно момиче в риск, което сега чете колко много аборти стават и описания в дейтал, хистологии на ембрион и надеждата й се изпарява. Нека споделяме ама и една идея да мислим за тия дето четат. Нека се подкрепяме, но не с цената да пренебрегваме чуствата на ответната страна. Аз изказах съжаление за загубата на засегнатите и окуражих останалите. Това е всичко. 
Сега понеже съм много оптимистична, ведра и дразнеща, просто ще оставя готините хора и нека другите си живеят в драмата(разбирайте подкрепата), щом тя е ценното.
Много ясно, че живота не е само рози, ало, добър ден, ама някои имате ебаси негативната нагласа за живота честно. Е тва от 6 месеца ми се събира и който ме разбрал разбрал. Както казва Божинката, който ме познава ме знае.

И аз много пъти писах и трих написаното. От скоро съм в темата и не смея да се включа. Момичета, спрете да се нападате през реплика. Всички сме тук с една цел. Истината е, че заобикалящият ни свят е суров и всеки ден чуваме ужасяващи новини. Няма как да се затворим за лошото. Можем и трябва да си споделяме и да се подкрепяме, както и да приемаме подкрепа, когато ние имаме нужда. Това тук не е само писане. Ставаме си близки, вълнуваме се, няма да почувстваме същото, когато влязем в тема с напълно непознати, за да излеем там душата си, а и тези непознати няма да почувстват по този начин споделеното. Преди години този форум ме събра с момичета, с които сме си близки до днес и децата ни растат заедно.
Факт е, че много бременности приключват още в самото начало. Докторите казват, че тялото изхвърля негодния плод, този,който няма да се пребори с всички фази на развитие и няма да оформи здраво бебе. В този случай наистина е по-добре това да се случи възможно най-рано, колкото и да е тежко. Кураж, бъдете силни и отворете сърцето и мечтите си за хубавото, което предстои

Борнче, какъв номер ни скрои

JLo когато започнах да чета темата, но не смеех да се включа, все още правехте опити. Мислех си как имаме общо откъм години, деца и мечтата за трето. Много се развълнувах, като сподели твоята радост. Желая ти прекрасна бременност и честито синичко

Да се разпиша и в темата, която по-рано коментирахте - за скандалите и щракането. Ние с ММ сме заедно от 19 години, имали сме моменти на бурни скандали, с цупене и мълчание, когато щракането е било абсурд. С годините явно се напаснахме и все по-малко се караме, по-бързо ни минава и изобщо не ни пречи на щракането. А ММ е винаги готов, само да дам сигнал

Опитах се да си структурирам мисълта, да видим как ще излезе тук.. дано нещо не забравя да напиша.
Значи, тук сме се събрали 50 момичета с различи възгледи, разбирания, философия, някои със силни характери, други прекалено чувствителни (горе-долу така е и в работата ми) и няма как винаги да са розови нещата. Всички знаем за Ин и Ян, черното и бялото, доброто и лошото. Няма как да е само едното, ще имаме и щастливи, и не толкова щастливи моменти заедно. Това, което ни обединява, е общата ни цел. Мисля, че не трябва да се заяждаме къде какво да се пише. Това е отворен форум и всяка е свободна да пише, каквото й е на сърце. Подкрреяме се, радваме се, тъжим заедно, прощаваме си, защото няма безгрешни, даваме си сила по този начин. Смятам, че имаме нужда една от друга и не е редно да си тръгвате от този форум, момичета. Аз лично благодаря на групата, защото много лесно минах след загубата благодарение на вас. Навън хората не ме разбираха, докато тук се чувствах у дома си. Меги правилно е написала, че тук е семейството. И искам да добавя, че когато щастието се сподели тук, то става десетки пъти по-голямо, а когато се сподели някакво нещастие, то става десетки пъти по-малко, сякаш така си помагаме като социална група. Една колежка, много добра психоложка ми го беше казвала това и аз го споделям тук. Това е животът - ту сме горе, ту сме долу. Важното е да намерим сили да се справим и да си помагаме чрез споделяне. Дано да бъда ясно разбрана. Мисля, че темата има нужда от всяка една, която се е записала тук.

tickles
Дано скоро ви сполети и вас щастието. С моя сме същите, от също толкова години заедно
вече трудно скандал ще се разрази между нас понякога искам да се скараме, нервно ми е, но не поддава
Колко са ви големи децата? Моите са тийн и разликата им с бебока ме плаши малко, ама аз съм си виновна, че все не беше дошъл момента, все работата ми беше важна....
Мулан, много хубав пост, страхотно написано

Попи, ти къде се изгуби? Дано сте добре!:hugs:

Йо, ако четеш, мини кажи как е при теб?
Борн добре ни преметна

джейче, бях си взела почивка за кратко. Добре сме, благодаря
ив,нищо лично, но тези които не се смеят на шегите ти и са ти черни, сори.
За да бъдат черногледи някои от нас, змисляла ли си се, че има причина и, че всички полагат усилия за да се преборят и да излязат от дупката, в която са.
Спирам, няма нужда от спорове.
Но за мен групата също е много скъпа и винаги ще ме жегва какво се случва тук.

А сега никоя не се кара на бременните, че си пишат в тази тема и че си има други теми за тях Всичко си мълчи. Джей, Попи, винаги сте добре дошли тук, знаете. Наминавайте често да споделяте как е при вас. Всеки е добре дошъл в темата и пак ще напиша: свободен е да пише, каквото му е на сърце.
Да си допиша към горния коментар, че сега ми се е отдал момент (че следмалко ще гледаме филм) - няма как да бъдем в еднакво настроение в една и съща минута всички ние 50 човека, и то женки. На една ще й е тъжно, друга ще бъде щастлива, трета ще е неутрална....от тези силни емоции идват и недоразуменията, както стана вчера и днес също.  Нека си помагаме и да си прощаваме
П.с. Меги, добре го направи това разведряване

JLo, моите са на 11 и 7, момиче и момче и също ме притеснява голямата разлика. На мен докторите категорично ми забраниха трето и с мъка бях затворила тази страница, но скоро имаше малка светлинка в тунела, към която тръгнах. Ще видим

Ами нека пишат бременните! Те да напомнят, че след месеци или години борба или след загуби идват хубавите моменти.

Mulan, в последните ти постове сякаш пишеш точно каквото и аз си мисля

По темата за бебеправенето.. аз не посмях да започна този месец. Лятото пътуваме доста, имаме и планирано море, което децата очакват с нетърпение, а в моята ситуация, ако забременея, първите няколко седмици ще бъда нон стоп под наблюдение. Никак не ми се чака, но ми се струва най-разумно

 

Дано правилно да съм се изразила и да сте ме разбрали. Тук не сме с пропуск някакъв специален, нито имаме парола, която само отбрани да знаят и само те да пишат. Всеки е свободен да пише, защото това е форум. Всяка е добре дошла тук - бременна, с аборт, няма значение. Заедно сме, нужно е да се подкрепяме както в добри, така и в не толкова добри моменти. Сами сме направили избора си да влезем в тази група, да споделяме, да коментираме, да сме съпричастни към другите. Понякога обаче е по-добре да си замълчим, за да избегнем ненужно никому напрежение.

Ех стискам се тука, ама не мога да не изкажа мнение, нали си ме знаете каква съм сладкодумна... Пък и получих тука пак аритмия и трябва да си изкажа мнението 🤷‍♀️🤣
Да започнем от там, че темата е бебеправене.. Не бременност с кървене, не кюретаж, не спонтанен аборт. Наистина тука сме си някои отдавна, стари кучовци и си знаем и долните гащи. Много е важно да споделяме и да се подкрепяме. Естествено както хубавото, така и лошото! Спор няма! Но е много важен и начина на споделяне и включване, особено от бременните! За мен ние, за сега още съм в това число, трябва да ви даваме надежда и сила да се борите, не да ви сдухваме и обясняваме как кървим, как ни е паднал плода и колко са пълни отделенията със загубили бебета мами! Факт, много бременности не изкарват много(при мен за сега 2🤷‍♀️), но и много повече бебчета се раждат всекидневно в този прекрасен свят и докато сме на него той наистина е прекрасен! Джейче(честити сини гащи❤), като ме питаш и аз си кървя, както останалите мацки, ама си трая, защото не мисля, че така бих дала надежда на борещите се отдавна да забременеят момичета тук 🤷‍♀️ Гледам да не чета из темите за тези неща, ама за жалост не ножах да избягам и сега съм сдух и се моля да не съм и аз тези дни в това число. Но живот и здраве дори и пак да се запиша към кюретажите, бих влязла тактично, просто споменавайки ,че с надежда и сила се надявам скоро да се включа в списъчето и борбата започне отначало, примерно. Дай боже не ми се налага де! А който иска винаги може да пита за подробности на лични... Да не говорим, че някои момичета още не са влизали да кажат каквото и да било, въпреки кошмара, който преживяха! Не е защото не им пука, а за да ви пазят от лошотиите и да не го мислите после и вие.. И това е много правилно! Не после всяка тука като си забременее да се шашка при всяка болчица или леко цапане, защото пак казвам, повечето бременности завършват с пухкави бебоци, инъче отдавна да няма човечество!
 Съжалявам за дългия пост! Живи и здрави всички, аз не мисля, независимо какво следва, да се предавам, не се предавайте и плашете и вие! Живота е прекрасен, нали знаете! 😊❤

Joanaa, браво...

Ох, тука вече станахте егати съдниците. Ако се хвали човек, защо ви го навира в очите, ако се оплаква, защо всява ужас, ми дайте да напишем на първа страница кои са позволените реплики, та да се знае. Пфу, как се ядосах.

Момичета, загубили бебчетата си, безкрайно ви съчувствам, аз не чух пулс, но бях също в шеста седмица като ми се случи и знам колко е ужасно. Прегръщам ви силно.

В тема с много жени, в даден момент избухва по някоя словесна битка, нормално е.
Но което мнение е- аз от много време съм тук, от както влязох за първи път имената бяха съвсем други и т.н., смятам че тази тема е една от малкото където хората сме си станали близки. Аз от много време пиша само как сме аут и т.н. сигурно ви е писнало да слушате едно и също, но действителността при нас е такава и се опитвам да го приемам.
На мен не ми е приятно да се споделят само позитивни неща и всичко да бъде едва ли не без проблем. Затова -добре дошли са всички които искат да кажат колко са щастливи или колко боли, но винаги с мисъл за останалите. Този баланс е много труден, затова често се случва да има сблъсъци. Много жени сме, всяка има различни възприятие.
Тъй като съм един от ветераните тук, държа да се запазва добрият  тон както към щастието така и към болката на момичетата.
Когато аз преживях биохимичната бременност това беше единствената тема във форума, в която си излях душата. Никой не ме е упрекнал. Момичетата даваха идеи как да продължа.
Затова с какво мога бих помогнала на всяка, която преживява подобно нещо
Прегръдки за всички и желая да има слънце в душите и дните ни
Монетата винаги има 2 страни

Съвсем отиде по дяволите тая тема. Никой нищо не може да каже без да бъде нападнат...

Eх, колко ми харесват такива включвания като тези на Йоанка! Чудех се как да изкажа какво мисля, но тя го каза. Темата си е за бебеправене, това, че някой е свикнал да си пише тук не означава, че винаги трябва да го прави когато иска нещо да каже. Не ме разбирайте погрешно. За мен тази тема три месеца беше животът ми. Сближих се с много момичета и се чувствах страхотно тук. Когато забременях така и не почувствах тази топлина в отчетната тема. Но не идвах тук да мрънкам за неразположенията си. Просто има място за всичко. Както и да е.
Хубаво е да има подкрепа в темата, все пак затова сме тук всички, но нека малко излезем извън своята егоистична рамка и помислим и за околните. Нека да споделяме, но нека и да има граница, защото прекалено много детайли могат да увредят психиката на момичетата, които четат. Нека не мислим само за себе си. Не е нормално според мен да ползваш тази тема единствено, за да влизаш да мрънкаш вътре, да не се интересуваш от момичетата и когато имаш да споделиш нещо хубаво - да мълчиш. Винаги съм била за това да има баланс и хората да се съобразяват помежду си.

Съжалявам, момичета, че на вас се е случило това, но в никакъв случай не одобрявам акцентирането на детайлите и травмирането на момичета, които и без да четат такива неща не се намират в леко положение.

Джейче, честити гащи, много се радвам ❤
Peoney, Попи - прегръдки големи ❤

Уау, мрънкане? Това е последната дума, която бих използвала в тази ситуация... Особено ако става въпрос за съвсем редовните потребителки.
В един момент толкова момичета претърпяха загуба, а ние трябва да акцентираме върху това, че не трябва да ни занимават с неразположенията си. Аз ИСКАМ да ме занимават, както с радостта си, че нещата им са се получили, така и с неприятностите. Като човек, претърпял загуба, неполучил КАКВАТО И ДА Е подкрепа от хората около мен, намерих един вид спасение в тази тема. И какво, да стоя само в темата за кюретажите ли?!

И да, постоянно се оплаквам за моите неразположения, коя е тази среднина, за която трябва да говорим постоянно, за да не е прекалено радостно, ама и да не е прекалено тъжно...