Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !' ~бебеправене 628~

Здравейте, момичета!

Прекарах около две години и половина в тази тема от общо три години бебеправене и все още не мога да повярвам, че дойде и моят ред да ви орисам.

Нашата история не е от най-дългите, но беше изпитателна и трудна, защото включваше абсолютна липса на яйцеклетки от моя страна и диагноза „изчерпан яйчников резерв“ само на 27 години.

Всичко започна със спонтанно забременяване след 5 месеца опити, което завърши със спонтанен аборт в 9-а седмица. Подозираше се тромбофилия, тъй като я открихме по време на бременността, а до момента на аборта бях успяла да сложа само 6 инжекции. До онзи момент нямах представа колко често срещано е това, докато не се записах в темата за абортите. Писах там доста месеци, преди да реша да се прехвърля тук.

След всички изследвания при мен се откриха високо ФСХ и изключително нисък АМХ 0,18 при първото изследване. Започнах да следвам всичко, което прочетох по темата - да пия добавки, да се храня по-здравословно, ходих на фоликулометрии със спорен резултат, на акупунктура, остеопатия и какво ли още не.

Минах през Калчев и неговите процедури, от които не се откри проблем в матката. След няколко месеца успях да отида и при д-р Сенкова. След една овулация, тригерирана с Овитрел, пристъпихме директно към самофинансирано инвитро. От него изкарахме 1 зряла и 1 незряла Я, но СЯ завърши с отрицателен тест. Бях изключително разочарована, защото вярвах, че инвитрото е разковничето.

Междувременно цикълът ми ставаше все по-шантав - понякога прескачаше, понякога идваше на 24-ия ден. Успях да изкарам резултат за фонда и затова продължихме с инсеминации. На втората обаче излезе и лоша спермограма на ММ, заради която кандидатствахме с мъжки фактор на естествен цикъл.

Миналата година имах пункции през май, юни, август и октомври. От тях извадихме само 1 Я, която се превърна в анеуплоиден ембрион.

Дотук разказвам само чистата хронология и пропускам емоционалната част - пътя от абсолютното отрицание до приемането на мисълта, че може би със СЯ няма да се случат нещата при мен и няма да имам биологично мое дете.

Направихме 2 консултации с турски клиники, като втората беше на 20 декември. По това време вече ми закъсняваше с цяла седмица (доколкото един нередовен цикъл може да закъснее), но имах достатъчно отрицателни тестове, за да съм изключила напълно възможността за бременност.

Обсъдихме с лекарката да започна прогестерон за няколко дни, за да предизвикаме цикъл, а през януари да се видим в Турция за цветна снимка.

В този ден пътувах за село. В багажа си взех всички видове прогестерон, които имах вкъщи, и точно 1! тест за Б. Абсолютно вече не вярвах, че при мен спонтанна бременност е възможна.

На следващия ден следобед се сетих за теста и реших да го направя. Оставих го на земята, докато чистех банята, и когато погледнах, видях бледата черта дори от завидните 1,6 м разстояние.

До ден днешен с мъжа ми се шегуваме, че не знаем как сме го направили това бебе. Знаем само, че той е нашето абсолютно чудо.

Започна се голямото чакане до всеки преглед. Да видим сакче, да чуем сърчице, предвид историята да излезе резултат от генетичния тест, мисля че едва след него си позволихме да повярваме и да се отпуснем. На мен ми беше доста лошо до 20 седмица, гадене и повръщане почти постоянно.

Бременността не мина без проблеми. Бях с плацента превия, а терминът ми беше през август - точно когато всички топ специалисти са в отпуск. Едва се добрах до д-р Дяволов, с когото пък не си допаднахме особено, но поне пое ангажимент. И така, на бял свят, благодарение и на него, се появи нашият първороден син - тежащ 3180 г и висок 50 см.

Вече е на почти 2 месеца и определено е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. И колкото и трудно да беше всичко по пътя дотук, не съжалявам за нищо, през което трябваше да мина, за да го има него.

Искам от сърце да пожелая по едно такова чудо на всяка от вас, която очаква своето.

През годините се почувствах близка до историята на всяка една от вас. Влизам в темата с надеждата да не видя някое познато име или, ако го видя, да е придружено от най-прекрасните две чертички.

Пожелавам ви ги от цялото си сърце и замерям с прясно наакани памперси всички ви. ❤️

Слънце, да сте живи и здрави, и многооо щастливи!

Среднощно Слънце, просълзих се от умиление. Бъдете благословени!

Нашата история съм я споделяла донякъде в други теми. Ние все още се молим и работим за нашето чудо. В момента съм на 33, ММ на 37. Правим опити от над две години, като още в първите месеци изследвахме пълен хормонален панел, цветна снимка и спермограма. Всичко беше наред, овулация настъпваше всеки месец, но бременност нямаше. Към онзи момент решихме, че ще продължим да опитваме естествено и "няма да го мислим" - любимия съвет на всеки, който не е минавал през това изпитание.

И така си мина цялата 2025 година, бяхме заети с работни и лични проекти и наистина не го мислехме, обаче бебе така и не се появи през това време. На Коледа сутринта ми дойде, а тогава за първи път от много време тайничко бях започнала да се надявам, че съм бременна. Не искам да си спомням колко плаках на иначе любимия си ден в цялата година. Тогава казах на мъжа ми "време е да потърсим помощ", той се съгласи с мен и още през януари бяхме в кабинета на д-р Матев, болница Селена - Пловдив. В началото ни вдъхна доверие, беше ни препоръчан от познати, направихме 2 инсеминации при него. Негативните тестове след всяка една ги преживявах много трудно, но с течение на времето събрах сили и развих търпение и спокойствие, които не съм предполагала, че притежавам.

Още на втория месец при този доктор с мъжа ми усетихме, че не е нашият човек и запазихме час при д-р Матеева в НюЛайф - Пловдив. Чакахме два месеца до този преглед, но всеки ден си струваше, защото в нейно лице открихме не само професионализъм, а топло човешко отношение и загриженост. Междувременно започнах прием на добавки и акупунктура, от които се чувствам по-здрава и жизнена. Направихме в новата клиника останалите 2 инсеминации, за жалост също с негативен резултат.

Подадохме документи за ЦАР и докато чакахме заповед, направих хистероскопия при д-р Калчев - за мен той е изключителен професионалист и човек. Докторът ми отстрани множество сраствания в матката и каза, че в момента средата е подготвена за инвитро на свеж трансфер. Заповедта ни от ЦАР излезе този месец и предстои да започнем инвитро съвсем скоро при д-р Матеева. В момента се чувствам спокойна и знам, че съм готова да вървим по този път колкото е необходимо. Докато имаме сили и възможности, няма да се откажем.

Пожелавам на всички момичета в темата да бъдем благословени с чудото да станем майки.

Слънце, честито щастие, бъдете много здрави и щастливи! 🩵
Колко бързо минава времето, изобщо не съм разбрала, че са минали тези 9 месеца. Много се радвам за теб

Среднощно Слънце ☀️ Честита радост! Желая ви много здраве и щастливи мигове! Успех на всички момичета.

Честита радост, Слънце! Нека трудните моменти са зад вас. Радост и щастливи мигове имайте, с вашето коледно чудо
Записвам се да следя темата и пожелавам успех на всички. Дано до края на годината всяка от нас да усети щастието на двете чертички!

Честито момченце, Слънце! Колко бързо отлетя времето отстрани, кога се радвахме на твоите две чертички - чудо, кога синът ти вече е на белия свят! Да ти е жив и здрав, и да изпълва живота ти с много радост!

Честито бебче, Слънце Още помня колко беше отчаяно след всеки опит инвитро и сякаш и докторите те бяха отписали. А ето, сега ни орисваш.

Честито, Слънце, и браво на вас! 🫶🫶🫶

Много сладко име на темичката.

Честито, Слънце! 🌟🌞

Заглавието на темата е много хубава!

Записвам се и аз в новата темичка. 😊

Честито, Слънце! Много ме разчувства постът ти. ❤️

Мисля, че съм споделяла и преди нашата история, но ето я още веднъж накратко.

Аз съм с поликистоза. След почти година опити без успех и уверения от АГ в Германия, че проблемът е в мен, решихме на своя глава да пуснем и спермограма. Тогава се оказа, че имаме и сериозен мъжки фактор – олигоастенотератозооспермия.

Много бързо се организирахме, върнахме се от Германия в България и започнахме първата си инвитро процедура.

Е, първият ни опит вече е зад гърба ни и за съжаление след три замразени трансфера не се стигна дори до имплантация.

От изследванията до момента при мен е открит PAI-1 4G/4G, за който приемам НатАспин. Други генетични отклонения не са открити.

Тази седмица подаваме документи в ЦАР за втори опит и този път сме решили да обърнем всичко с хастара навън. Ще правим PGS на ембрионите, а аз вече ще изследвам и маточната среда и всичко останало, което би могло да даде някакъв отговор защо досега не се стигна до имплантация.

Надявам се този път да открием причината, ако изобщо има конкретна такава, и най-после да стигнем до нашия успешен трансфер. 🍀

А аз още отсега се притеснявам от пункцията, защото миналия път реагирах доста тежко на стимулацията. Но... събираме сили и започваме отначало. ❤️

Защо тежко? Винаги съм се чудила какви биха били т.н. "странични ефекти "?

При мен при "нормалните" стимулации е имало: силно задържане на вода, подпухване, главоболие, болки в яйчниците и корема, болка в кръста, отпадналост, сърцебиене.

Заради поликистозата реагирах много силно на стимулацията и започнаха да се развиват много фоликули наведнъж. Яйчниците ми се уголемиха страшно много, имах постоянна тежест и напрежение ниско долу, бях изключително подута, коремът ми беше болезнен и имах ужасни болки в кръста. Дори движението ми създаваше дискомфорт. Естрадиолът ми също стана много висок и се наложи да направим пункцията по-рано.

Истински тежко обаче стана след пункцията. Подуването и тежестта се засилиха, имах болки и силен дискомфорт в корема и кръста и през първата седмица почти не ставах от леглото. Чувствах се буквално като балон и всяко движение ми тежеше. За щастие не се стигна до болница, но възстановяването определено не беше леко.

Извадиха ми 18 яйцеклетки, но в крайна сметка стигнахме само до 4 бластоциста. Казаха ни, че качеството на яйцеклетките не е било особено добро, но при нас има и мъжки фактор, така че вероятно и той е оказал влияние върху крайния резултат.