Любители на Котки - Тема 135

Ох прекрасни са вашите пухчета - не мога да се въздържа и аз пак ще ги покажа

Pvacheva, просто са прекрасни, сладки, сладки . На Добрин дали ще му се променят очите или ще си останат такива сини?

Здравейте,като оставим Тути вкъщи дали ще й е мъчно много ?
Ще идва човек да я храни,но се притеснявам,другата седмица отиваме на море.

Със сигурност ще й липсвате, обаче това е най-добрият вариант - вкъщи и човек, който да я храни и почиства тоалетната.

Страх ме е да не й стане нещо,въпреки,че ще ходят до нея.

Ще се умърлуши сигурно, ама няма как.

Мади изкара десетина дни на такъв режим. Нямаше особени проблеми, като си дойдохме, беше по-приказлива отначало, но нищо по-особено.

Тути ще е за 6 дни само,ама отсега ми е свито сърцето.

Интересува ме някой пробвал ли е да ''сприятели'' домашния любимец с друго животно (друга котка или някое по-малко кученце), имам предвид животно с друг собственик (съсед, приятел) , за да си правят компания. Тъй като ни е жал да седи затоврен в апартамента имаме навика да разхождаме котарака горе-долу всеки ден, след работа, в квартала, по по-закътани места, където да няма много кучета, хората в квартала ни казаха, че са виждали още двама-трима души с котки на каишка, но не знаем кои са и не сме ги срещали за съжаление, но доста от хората с кучета ни се радват и по-малките кученца проявяват интерес към запознанство с нашия. Ако някой има опит с подобни разходки и компания бих се радвала да сподели. Засега сме на каишка, до определена степен ни слуша, понякога ходи след нас, но му е трудно все още да осъзнае защо му се слага каишка. Надяваме се обаче да можем да успеем след време да излизаме с него без каишка и да ни следва, наши познати споделиха, че виждали няколко човека, които си разхождат котките и кучетата заедно без каишки, но в този случай котката следва самото куче и ходи по него, а кучето следва човека. Нашият любимец е доста смел, не се притеснява от особено от нищо и вече е научен като види каишката, тръгва до вратата и застава мирно до нея, за да я сложим.

Аз не бих пробвала без каишка. Както се установи, не си взимат поука от отрицателен опит, а и нямам доверие, че няма да хукне да гони нещо, или да се изплаши от нещо... Иначе и на мен ми е жал, че няма контакт със себеподобни, гледа ги от балкона и им мяука, а те не я отразяват...

Лисичке, тя по-малко ще го преживява от теб, спокойно.

gabidi, благодаря надявам се
noragami,
те и моите са изхвърлени и намерени на 30 дена като твоя Ади но виж какво попадение - единия със сини очи - дори и не предполагах като ги осиновявах мислех само да ги спасим Както и твоя Ади изглежда като руска синя аз си помислих че е породист първоначално и като каза че е намерен щях да падна

малката лисичка, нищо няма да и стане ние сме оставяли Мърки за седмица сама - само после много се сърди и много мръсни тоалетните защото никой няма да се навие да чисти тоалетни

Благодаря Ви , а на нея ще й чистят wc-то , няма как

pvacheva, и ветеринарите са казали, че сигурно има родител руска синя, защото по някакъв специфичен начин му побелява муцунката. И брат му е много красив - сиво бял с шарка на кръгли петна.
Пък Добрин и Светлин какви големи очи имат.. беладжийски май май

Страхотни котачета сте показали! Напълниха ми сърцето.
До оставянето на котето - моя с непознати не съм го оставяла засега. Ако има нещо го водя в родния ми град при нашите, ние като го взехме така или иначе първо бяхме там така че обстановката му е позната, хората също. Първия път като го оставих мноого го мислих. 2 седмици някъде ме нямаше и постоянно звънях да питам ял ли е, спал ли е, какво прави, щастлив ли е, търси ли ме и т.н. Оказа се, че се чувства страхотно и понеже сега ми предстоят някои промени обмислям да го оставя при нашите за по-дълго, 1-2 месеца някъде. Ще ми е тъжно и мъчно за него, разбира се, но виждам как в София с мен се мъчи, защото по цял ден стои затворен в апартамента, самичък е, никой не му обръща внимание докато не се приберем вечер, а в родния ми град постоянно излиза на обезопасената тераса, препича се на слънце, и майка ми, и баща ми се прибират доста по-рано от мен и дефакто той стои сам за не повече от 4-5 часа, играят си много с него и двамата и го обичат. Факт е, че като сме в София не спира да мяука и да търси внимание, а тук почти не съм го чула да издаде звук откакто сме дошли. Ходи из апартамента постоянно с вдигната и леко извита в края опашка и леки подскоци. Не знам дали е правилно решението ми, обмислям го още, ще видим. Та, мисълта ми беше, че за 1 седмица особено ако котака е в територията си не мисля, че нещо ще му стане. Вие със сигурност ще го мислите и преживявате повече от него.
Колкото до запознанството с други котки - аз се опитах да запозная моя с котката на баба ми, която също е къщна, не е дворна. Беше на почивка някъде и ме беше помолила докато съм в града да отивам и да я наглеждам. Веднъж реших да взема моя да се запознаят. Груба грешка. Очаквах, че моя ще се свие и страхува, защото отива на чужда територия, но нищо подобно. Още щом влязохме той я видя котката и започна да съска срещу нея и да ѝ посяга, а горкото котенце се скри зад един от диваните докато моя тартор излезе. Дотам бяхме със социализацията. Има каишка, но още не съм го извеждала, една приятелка обаче има 2 котки и вечер след работа им слага каишките и ги изкарва навън. Каза, че свободно не ги пуска, винаги са на каишки, но вече са се научили и вървят спокойно, не се стряскат както в началото.

Таня, виждала съм тения на тротоара в изпражнение на куче, отвратителна гледка е,  изглеждаше като тения , т.е. като бял конец. При Рижко вероятно е слуз, образувана от лекарството. Но най-добре си е да питате ветеринаря.