Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

Прекрасен залез, който по погрешка са приели за разсъмване.

Клод Дебюси за музиката на Вагнер

Той, другият ... срещу теб ...не е злодеят, който изглежда.
Той е:
         >>> подадената ръка, за да минеш по моста отвъд...
         >>> хвърлената ръкавица, която те предизвиква да надскочиш себе си ...
         >>> огледалото, в което да се огледаш и да видиш онова, за което затварящ очи ...

Джордже Балашевич

Ето още един от него:
“ Да ти кажа нещо, кукло, само не казвай на никого. Вече няма нужда да чакаш да се слеят стрелките на часовника. Познавам един нещастник, който мисли за теб, накъдето и да сочат тези стрелки...“

"На света няма чудовища, нито светци. Само безкрайни нюанси, преплетени в една и съща тъкан от светлина и мрак. Онова, което е чудовище за един, е любимо същество за друг."

Тези, които могат да се смеят без причина, или са намерили истинския смисъл на щастието, или са станали луди.

Норма Пепърник

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Антоан дьо Сент Екзюпери

Именно, въпрос на личен избор. Ето, че опряхме до личността. В зависимост от нейната зрялост, тя реагира по определен начин;  изборите са ....доста повече от изброените.
В тази връзка ето един цитат, измежду любимите. Все пак, темата е за цитати.😉.



Корабът не потъва когато е във водата. Потъва, когато има вода в него.  Не е толкова важно какво се случва около нас. Важно е какво става вътре в нас.

Здравейте !
Много ще съм благодарна,ако някоя дама знае с точност един хубав цитат-просто да прозвучи с тоност:

"Когато в най-трудните си моменти си бил сам-после нямаш нужда от никого"

"Всичко е пари, но парите не са всичко"

"Умен е този който греши, глупав този който повтаря грешките си"

И чудеса стават понякога, но за това се налага да работиш твърде много.

Хаим Вайцман (британски химик, първият президент на Израел)

"В тоя живот все някой трябва да те предаде, за да възкръснеш. И задължително ще има поне един Юда, един Пилат, една Саломе и един Петър, за да има кой три пъти да се отрече от теб дорде пропеят първи петли. И след това да ти остане верен до гроб. Затова не бива да хвърляме камъни по грешния. Защото, вървейки по човешкия си път, сме изиграли всички тези роли като в пиеса. Важното е колко любов ни е останала след това."
Мария Лалева

"...  - Е, добре де, какво ти допада там (в стихотворението)?
- Не знам!
- А кой, аз ли да знам?
 - Е, нали си голям, трябва да знаеш всичко!
 - Нееее, големите не знаят как виждат малките." - "Орелът, врабецът и капчукът" - Зорница Христова

Не всичко е каквото ти казват.
Не всичко е каквото се пише.
Подслон за дете не е всяка пазва.
Не всяко гнездо си има птиче.
Не всеки път умее да води.
Не всеки покрив дом пази.
Не всяко зло е зло по природа.
Не всяка приказка сладко разказва.
Не всичко е каквото изглежда.
Виж го оня на ъгъла – на човек не прилича,
само че в шапката му се е свила надежда,
а под твоята шапка си спи безразличие.
Не, това време не е за разхождане
без невидима перка на гръб.
Не всичко хубаво е невъзможно.
Не всяка истина носи скръб.
Виж на ъгъла – той е. От летящите хора.
Помниш ли оная песничка бяла?
Не всичко се изчерпва до хола ти
и до кафето ти недоспало.
Не всичко е каквото го мислим.
Не всичко се обяснява.
Вятър духна под шапката. Ще се разлистим.
И ще цъфнем.
Защото трябва.

автор Amanita Мuscaria Elena Deneva

Имало едно време една пустиня. То май цялата земя била пустиня, ама учените още спорят по въпроса. Та един ден в тая пустиня се появила жена. Появил се и мъж. И били жадни. Не знам дали били жадни за вода или за нещо друго, но били жадни. И вървели под палещото слънце, без да знаят накъде вървят. А както вече съм ви казвал в една друга приказка, когато жадни за нещо мъж и жена вървят през пустиня, те рано или късно се срещат. Та се срещнали. Пясъкът парел, а слънцето светело. Право в очите им. И се сблъскали. После се погледнали. Жадни. После слънцето се скрило. И станало студено. Те се сгушили един в друг. За пръв път мъж и жена се сгушили в пустиня. Жадни. А после докоснали устните си. И отпили от тях. И колкото повече пиели, толкова по жадни ставали. А после се съмнало. Слънцето не се виждало. Виждали се облаци. За пръв път над пустинята имало облаци. Те пак докоснали устните си. И завалял дъжд. За пръв път над пустинята завалял дъжд. И поникнала трева. Дървета. Появили се зверчета. Даже се появила прабабата на Мачко Начков. А мъжът и жената се целували. И вярвали, че целувките правят от пустинята рай. Те не знаели, че вярата между тях прави рай… От пустиня.
После се появили хора. Много хора. И минали много години. Устните на жената и мъжа пресъхнали. И един ден мъжът решил, че раят не е съвършен. Нещо подобно решила и жената. А наоколо имало много хора. И много устни. И те решили да създадат два рая. А това било лесно. Устни много. И те ги докоснали. С пресъхналите си устни. Всеки вярвал, че изневерявайки на устните, от които отпил първата глътка, ще създаде нов рай. Своя рай. Но рай създава вярата. Изневярата създава ад. Два ада. И те ги създали… Две пустини.
Които се простирали под палещото слънце от единия до другия край на света. Жадни пустини. Чакащи да се появят един мъж и една жена. Жадни. И да се срещнат. И отпият един от друг. Вода. Или нещо друго… За да завали.
Роси Георгиев

Луда съм, бе, чисто луда! Не разбираш ли? Що си дириш белята и раната без лекуване? Евтин ли ти е съня? Малко ли ти е алкохола? Скучно ли ти е спокойствието или жените, кротките, ти омръзнаха? Ха, кажи, де?! ....

Валентина Йоргова