И аз да се похваля най-накрая!!!

Леа, напалниха ми се очите със сълзи и се ухилих като видях заглавието на темата и най-вече автора й. Няма да крия, че останах леко разочарована, че не си бременна, но е хубаво че си щастлива! Отново изпълнена с оптимизъм и зареждаща всички с усмивки и добро настроение.
Пожелавам ти да не губиш доброто настроение и да продалжаваш да се радваш на живота. Вярвам, че на доброто отговаря добро. Току виж си пуснала темичка, в която ни съобщаваш предстоящата си бременност.
Силно се надявам! И се моля за теб и за всички, които очакват бебчето отдавна.
Прегръщам ви всички!    

Леа, не се изненадах.
Следя историята ти и знам, че просто този месец няма как да стане.

Опитваш се да изглеждаш весела и доволна от живота...
Странното е, че понякога успяваш да заблудиш дори и себе си...
Макар и за кратко...
Познатите ти те виждат като весел и слънчев човек...
Забавляваш се, забавляваш и тях...
Перфектен живот...
Но само отвън...
Отвътре е една безкрайна празнота, болка...
Раздиращ сърцето крясък: "Господи, помогни..."
Тези около тебе обаче нищо не чуват...
Защо те чувам аз ли?
Защото и аз крещя...
Безвучно, но с усмивка ...

Леа, не се изненадах.
Следя историята ти и знам, че просто този месец няма как да стане.

Опитваш се да изглеждаш весела и доволна от живота...
Странното е, че понякога успяваш да заблудиш дори и себе си...
Макар и за кратко...
Познатите ти те виждат като весел и слънчев човек...
Забавляваш се, забавляваш и тях...
Перфектен живот...
Но само отвън...
Отвътре е една безкрайна празнота, болка...
Раздиращ сърцето крясък: "Господи, помогни..."
Тези около тебе обаче нищо не чуват...
Защо те чувам аз ли?
Защото и аз крещя...
Безвучно, но с усмивка ...

Лали, прочетох отговора ти и просто не се сдържах... И може би ще съжалявам за думите, които ще напиша сега, но ще го направя, защото и аз зная случая на Леа и въобще не ми се струва, че трябва да изгуби всякаква надежда. Между другото, Лали, събрах сили да напиша този коментар и от останалите ти отговори в друг форум - Проблемно забременяване. От почти всичките ти постинги /изключвам тези, в които си давала наистина полезни съвети, за което ти свалям шапка/ лъха негативизъм и безверие. Наистина, човек не трябва да е кон с капаци и да си затваря очите за лошите неща и за проблемите. НО ЩОМ ЛЕА Е КАЗАЛА, ЧЕ Е ЩАСТЛИВА, ЗНАЧИ Е ЩАСТЛИВА НАИСТИНА! Аз й вярвам и я подкрепям и мисля, че наистина е щастлива. Смятам, че не си Господ, за да гледаш в душата на хората... не мисля, че чувствата на един човек могат да се срявняват с тези на друг - не мисля също, че ти виждаш нещо, което останалите не виждат. Всички имаме проблеми - нали затова сме тук, да се подкрепяме. Аз също имам един спонтанен аборт зад гърба си и също ме е страх, и също мечтая всичко да е наред... Но с негативизъм и дори бих казала - безнадеждност, нещата никога няма да се оправят. Просто човек разбира, че има проблем, проумява го и, колкото и да му е трудно, се бори и го преодолява!
И освен всичко друго, човек има право да се чувства щастлив и с надежда колкото си иска дни в живота си
Затова, пожелавам на Леа много такива дни от цялото ми сърце  
А на теб, Лали, ти пожелавам много оптимизъм и положителни емоции 

Е, объркала съм се.
Леа, е щастлива, Леа е щастлива, Леа е щастлива!
ПОВЯРВАХ СИ.

P.S. Аз лично в момента съм в еуфория, защото съм с надежди след нова стимулация с гонадотропни и инсеминация, така че тук - не позна.
Мечтая, измислила съм си име, правя ремонт за място за легълцето.

Гладенето по гръбчето, празни приказки  и "Не мисли и ще стане" не са моята позиция в този форум.

Ох, въобще не исках да влизаме в спор заради моя тема, а точно така стана
Сега - ще напиша нещо и не искам повече да спорите.
Лали е права, че като жена, чакала дълго, имам моменти на безкрайна болка и празнота. Права е,  че хиляди пъти съм си задавала въпроса: "Господи, защо на мен?"
И е права, че не са много моментите, в които да се чувствам истински щастлива, но пък ИМА такива моменти. И това е един от тях и исках да го споделя.
Осъзнавам, че може и никога да не успея да забременея  втори път, но защо пък да не мога да съм щастлива?
Имам съпруг, който ме обича, дете, което обичам, приятелки, с които се разбирам и които ценя, а и навън е лято Ето няколко причини, които най-малкото ме карат да се усмихна, ако думата "щастлива" звучи силно.
И ако в следващите постинги се завихри спор, моля най-настоятелно модераторите да изтрият темата. Нямам нужда нито от адвокати, нито от барометри на настроението ми Мерси, че ме изслушахте Успех във всичко /и ако може, без шпаги моля /

Адвоката приема предложението за спорезумение  

На мен стихотворението на Лали много ми хареса.
Ако знаете как отговаря на душевното ми състояние, мисля, че и на Лечка на състоянието също, защото това са временни еуфории от красивите неща в живота.
Нали не мислите, че като пишеш вечно оптимистично, не плачеш, не се отчайваш. Оптимизмът е заради другите, а ти сам си знаеш какво ти е. За мен специално и банята знае...там най-много рев пада.
Но аз вярвам, че за Леа, Лали, Голдънчо, Цветун, Гризката ...не мога да изреждам повече, нещата ще се подредят, ако не ни убие чакането разбира се  

Лейке ша ми докараш инфаркт

Леичка, така се зарадвах като видях темичката... че дори ми стана мъчничко малко, че не е от "онзи тип теми"...

Въпреки това те поздравявам за това хубаво настроение, зареждащо всички чакащи и бъдещи бременни с радост, търпение, очакване, и положително мислене. 

Пожелавам на теб, и на всички други, скоро да пуснете от "бременните темички".
Аз самата вече почти преполових 9те месеца, но неперкъснато се връщам тук, в Искам бебе, именно защото тук намерих вас, и вие ми помогнахте толкова много да се справя с чакането през 6те месеца след аборта и преди забременяването.

Много ви прегръщам, и силно силно ви желая да се сбъдне по-скоро вашата бебешка мечта. 

И на мене
Душичка мила, пращам ти много целувки и положителна планинска енегрия
Темичката ти е свежа и много ми харесва И е заразително оптимистична

Готина гледна точка 
Предложението на Дара също ми хареса, така че ще се запиша и аз:
Ами опитваме от почти година, като може да се каже че последните два цикъла сериозно, но то не бяха какви да е цикли първия 52 дни и сега втория май ще задмине!
От следващия цикъл ще правя стимулации май, защото нямам овулация!
Имам много готин мъж, който ме обича и подкрепя, така че може да се каже, че и аз съм щастлива 

Леа, страхотно е това, което си написала. Чувствам се по подобен начин и също съм на мнение, че е важно да се вглеждаме в дребните нещица, които ни правят щастливи. 
Хайде и аз да се разпиша, пък и бях цитирана от Дарето, а на нея не мога да откажа
След около десет месеца опити се оказа, че сме с мъжки фактор и може би само ИКСИ е начина да имаме деца. Преживяхме тежък период, но вече гледаме с надежда напред. Моето момче в момента е на хормонално лечение, защото се оказа, че един от хормоните е силно завишен и може би /за съжаление никой не може да каже със сигурност/ това е причината. Най-важното от всичко е, че се подкрепяме взаимно, обичаме се много, а и както Леа казва -  лято е
Искам да кажа и още нещо, че ако не бяха момичета от форума, с някои от които станах много близка, можеше още да сме на фазата овулации, температури, планиран секс, ПМС-та, цикли и т.н., което ме стресираше през изминалите месеци. Благодарение на форума и информацията, която непрекъснато получавах направихме спермограма и проблема вече е ясен.
Сега съм спокойна и гледам напред с много оптимизъм. Пък каквото стане. Важното е, че ние двамата ще направим и правим всичко, което е по силите ни.

Успех и късмет на всички 

Ами аз може ли?
Лея-радвам се за теб-че си постигнала някакъв душевен комфорт.
Пък аз съм се зарекла-когато някога ми се случи-няма кьорава тема да пусна ама сега така се заричам, знам ли...
Аз чакам общо около година , като сериозните опити са от 6-7 месеца.
Някак си ми стана странно тези дни-всички момичета от тук изчезнаха нанякъде напоследък.Е, Дарето направи нови зъбки, Лея и тя на бял кон се завръща.Не знам дали някоя от вас си спомня-беше по времето, когато още Хера вилнееше насам, някъде около Нова година-тогава все още не смеех да пиша-четях главно.Пожелах на всички да изпитат болката на майчинството.При някои това вече се случва, аз вярвам, че ще се случи при всички ни.Дори да не напъваш 20 часа в родилна зала, дори да не усетиш движението в себе си-да си майка понякога значи много повече от това.Момичета-дерзайте, ще дойде и нашето време.До тогава да сме живи и здрави само!     

Ох Леичка така се зарадвах, като видях темата! Нищо да имаш повод да пуснеш истинска!

Боже, Леа, побарках се, честно... направо се разтреперах докато ми се зареди страницата с хубавата новина. Стана ми кофти като не я прочетох  , но се радвам, че си в такова хубаво настроение
Целувки и прегръдки за тебе и Боби