За съветите от типа :"Тръвай си веднага"

  • 5 580
  • 98
Здравейте.
За тръгването...от неподходяща връзка. Тръгвала съм си два пъти. Първият път - рязко и изведнъж. След години брак и две деца. Но втория...тръгването беше жалък опит за тръгване. Продължи месеци. Мъчителни, дълги месеци и колебания. Но свърши. Та исках да попитам - лесно ли си тръгвате? От какво зависи? Общи принципи или конкретно усещане за конкретна ситуация? Правите ли компромиси? Защото често даваме съвети от типа: "Ооооо, тръгвай си! Имаш достойнство! Аз не бих търпяла!"

Благодаря!
Виж целия пост
# 1
Дават се такива съвети, защото повечето са имали подобен опит и НЕ са си тръгнали веднага. Просто намилат, за да не повтарят другите същата грешка.

По мои наблюдения жените си тръгват по- бавно. Заложено им в в природата да са по- малко егоисти и от там премислят повече. Правят повече компромиси и т.н. Когато компромисът се превърне в жертва за сметка на личността, тогава вече се пишат тирадите за достойнството.
Виж целия пост
# 2
Да. Това, което трудно мога да си обясня е, че моя опит в първата ми връзка никак, ама никак не помогна с тръгването.
Виж целия пост
# 3
Бързо и без колебания, познавам си се, и знам, че реша ли го, всичко друго е изчерпано, противно на всякскви семейно-консултантски схематични съвети.
Акъл в смисъла на прави/не прави 1,2,3... не давам.
Виж целия пост
# 4
Според мен много зависи защо си тръгваш.. Ако една връзка се е изчерпала достатъчно оправдание ли е? А после.. Не съжаляваш ли, ако си пребързала с тръгването?!?
Виж целия пост
# 5
Правила съм компромиси, но кажа ли, че си тръгвам, няма сила, която да ме спре, колкото и бавно и мъчително да стане. Даже съм наранявала (психически) нарочно, няколко лични принципа прескочих за да си тръгна, но се случи и сега съм щастлива.
Виж целия пост
# 6
Не, защото не съм прибързвала. И не връзката е изчерпана, а отношенията са невъзможни, без жертви от моя страна, каквито не правя.
Виж целия пост
# 7
В първия случай и аз бях много категорична. Без компромиси, без колебания. Но втория път - нещата бяха далеч по-компромисни, по-мъчителни и дори унизителни за мен. Плюс физическа агресия. И си тръгнах много по-бавно и трудно.
Виж целия пост
# 8
Все си мисля, че човек си тръгва, когато просто положението стане нетърпимо! Когато повече не можеш да понесеш. Когато ти липсва усмивката и желанието да се завърнеш след работа и когато с човека те дели стена...
Виж целия пост
# 9
Ако си била в брак/семейни отношения - обяснимо е. Хората трудно приемат, че поетарят грешки, и си търпят.
Виж целия пост
# 10
Много лесно си тръгвам аз. Човека, който уж трябва да ме обича и уважава, стигне ли до там, че да ме прави нещастна постоянно и заради него да изпадам в депресии и какво ли не, няма какво повече да ме задържи. Може да е тъпо, но в такива моменти винаги се сещам за нашите, че са ме създали и отгледали с толкова любов, та аз от къде на къде да се оставям да бъда тъпкана от чужд човек, не го заслужават..
Виж целия пост
# 11
Е, мисля, че е ясно, че в повечето случаи, тези съвети са силно пожелателни.

Първите стъпки в което и да е обикновено са трудни. Рядко хубавите неща стават отведнъж. Отведнъж ли човек привиква на нов хранителен режим? От един опит ли спираш цигарите, докато постигнеш траен резултат?

Особено при връзките с насилие е почти невъзможно веднага да си тръгнеш. Естествено, абсолютно всичко в този живот зависи и от индивидуалните особености.
Аз отлагам решения с месеци. Наумя ли си, вече край. Понякога се връщам и патя. Но много зависи за мъж ли става дума, за работа.

Хората са различни и имат различен праг. Различен threshold...

Аз лично обичам да се отчаям до последно, да изпаря всяка надежда и тогава да действам, но моята природа е такава.


А Catcher добре е написала защо жените тук даваме крайни съвети. Не искаме други жени да губят ВРЕМЕ  и нерви по този начин.
Виж целия пост
# 12
Много хубаво казано в последното изречение, но какво значи не искаме? Че какво значение има кой какво иска, ако потърпевшият не осъзнава ситуацията, положението си,,или просто не му се рискува. Съвети от този род са хабене в общи приказки и мечешки услуги, за мен.
Виж целия пост
# 13
Ох, аз колко пъти със се канила да тръгна. И после пак се сдобряваме, нещата тръгват добре и са така с месеци...  Но ние сме заедно 15 г и кусур.

Ако някоя двойка са от месеци, без деца, дразнят се - наистина няма смисъл да са заедно.
Виж целия пост
# 14
Аз попринцип на два пъти съм търпяла доста, но има някои неща, за които компромиси няма как да направя и просто си тръгвам и не съжалявам за избора си. Наистина всяко зло е за добро и всичко се случва, поради някаква причина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия