Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

  • 63 758
  • 838
# 210
Моят мъж е типичен екстроверт, удивлявала съм се как на бензиностанция в чужд град може дотам да се заговори с мъжа, който сипва бензина, че след минута да си разказват виц и да се тупат по рамената Joy
Тази негова екстровертност ми върши чудесна работа в компания, защото ме спасява от необходимостта да водя дълги разговори.
 Отначало все ме питаше защо се затварям сама в спалнята и дали не съм сърдита. Вече свикна.
Виж целия пост
# 211
Аз хората латерни ги игнорирам, в смисъл че след първата минута вече не ги слушам и си продължавам с обичайните задачи. Лошото е ако решат да питат нещо, бързо става ясно, че не съм слушала ама все тая де Joy
Виж целия пост
# 212
Не умея да ”изолирам” шумовете. Непременно чувам какво се обсъжда, дори и да не ми се отговаря в момента. Спрат ли, за да ме питат нещо, имам готовност да се включа с отговор.Simple Smile
Никак не обичам когато около мен има колкото хора, толкова и теми за разговор. Случвало се е. Всеки си говори там нещо и ми се отщява да участвам в подобно надвикване....
Виж целия пост
# 213
Ако не ме "закръкват", както казваше баба, мога да се изключа.
Но да очакват постоянно да отговарям, не!
Все едно съм на разпит.
Виж целия пост
# 214
Какво означава ”закръкват”? За сефте я срещам тази дума

А има хора, които просто обичат да говорят, впускат се в пространни обяснения на нещо, за което и две изречения стигат. Но те, не. Ако е за случка от вчера разказа започва от завчера. Действително да имаш какво да кажеш, не те оставят да вземеш думата, а диалогът неусетно се превърнал в монолог Не знам на вас случва ли ви се, но на мен да... Този тип хора очакват някакъв кратък коментар от твоя страна едва след като си кажат всичко, а не постоянно да им се отговаря.
Точно в такива случаи започва да ми прави впечатление начина на изразяване на човека, уместна ли е употребата на по-завъртяни думи или го прави, за да изглежда по-интелигентен... И в един момент вече започвам да ги улавям думите във въздуха и знам броя на буквите, които съдържат:)
Ако друг ми каже, че си извършва подобно броене ще ми се стори абсурдно и няма да ми се вярва, но ето случва се на мен Аз като цяло си обичам числата, всевъзможни занимания си измислям и забелязвам на пръв поглед незабележими неща свързани с тях. Но, при живото общуване няма как да споделя такова нещо, ще ме помислят, че не съм с всичкия си. Онова, което им е известно на заобикалящите ме е, че обожавам да решавам судоку
Виж целия пост
# 215
И аз не знам какво буквално значи, но я разбирам като да занимаваш някого с нежелани разговори, да досаждаш с въпроси.
Твоето броене наистина е голяма странност. Simple Smile
Виж целия пост
# 216
Аз имам зрителна памет. Слухово мога и да се изключа
Виж целия пост
# 217
Аз пък обратното - всичко чувам, но сякаш избирателно виждам Спокойно мога да подмина човек ако съм се унесла, та ако не ме повика или помаха няма да го отразя. Или пък ако търся нещо конкретно /да кажем сграда/, няма да запомня какво има наоколо. Може би едва при второто ми ходене до там ще започна да запаметявам
Виж целия пост
# 218
И аз като Маргарита. Имам зрителна памет, но виждам само неща, които ме интересуват.
Имам колежка, която на всяко Коледно парти помни всеки как е облечен, с каква прическа, бижута, грим, всич-ко!
Да ме убиеш не го мога това. Simple Smile
Виж целия пост
# 219
ДеВа, точно. Има ги такива, които помнят до най-незначителния детайл - облекло, грим, прическа...Как го правят, не знам. Че и обсъждат после на воля Sweat Smile Да е нещо впечатляващо само ще ми се набие в очите и ще го запомня, но такива дребни подробности и да искам не мога.
Парадоксалното при мен е, че независимо от лошата ми зрителна памет съм доста добър физиономист.
Виж целия пост
# 220
Много успешно се изключвам и слухово, и зрително. Все едно съм си сама в халето. Нищо не виждам, нищо не чувам и последна разбирам всякакви новини. Ако изобщо ги разбера. Не, че ме интересуват.
Виж целия пост
# 221
Идкам да ви попитам - има ли при вас и тревожност при общуването с други хора? Забелязвала съм го при мен в дадени ситуации и с времето се случва все по-често и все повече се откроява. Това, че съм интровертна е едно на ръка, но понякога, например, ако трябва да говоря пред много хора и вниманието е насочено към мен, ми става неспокойно, неприятно, пресъхва ми гърлото и т.н. Това започва да ми пречи в нормалните отношения с колеги и пр. Не искам да съм си близка с всички и не обичам да говоря много, но това да не мога да вържа 2 лафа в най-обикновена ситуация започва много да ми пречи и да ме подтиска. Мисля да поговоря с психолог. Има ли подобно нещо при вас и как се справяте?
Виж целия пост
# 222
Да, винаги го е имало при мен. Напоследък го "лекувам" с "непукизъм". Започвам да говоря и аз каквото ми хрумне, без да ме интересува как звучи. Не се вслушвам в собствените си думи, както преди - да преценявам всяка думичка на място ли е, да не би да е неудобна за някой или някой да си помисли нещо погрешно. Това стана по естествен път и от ината ми. Омръзна ми да слушам врели-некипели. Еми щом това дават и искат, предлагам го и аз вече.
Виж целия пост
# 223
И при мен се прояви доза непукизъм. Около мен има толкова посредствени хора, че и аз го ударих през просото. Плямпам там нещо...и воала...
Виж целия пост
# 224
Точно това си мислех напоследък - колко ми пречи това премисляне на всяка дума и просто да започна да си плямпам и аз без да му мисля. Винаги всичко анализирам и премислям и си мразя тази черта. Ще пробвам по вашия начин и дано да се получи
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия