Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

  • 63 886
  • 838
# 405
И аз предпочитам да пиша.
Виж целия пост
# 406
Днес докато пазарувах в магазина ,с всеки разминаващ ме човек  просто усещах,че хората ми пречат.
Обичам да живея спокойно!Да ми е уютно...
Виж целия пост
# 407
И аз съм писател...
Обаче умея да слушам без да слушам... оставям ги да си говорят...има такива,дето изпитват такава нужда. От време на време някой екстроверт ме осиновява временно,звъни ми,говори, говори... слушам селективно, вече дори не ме дразни Simple Smile
Виж целия пост
# 408
Дълго по телефона говоря само с майка ми.
Виж целия пост
# 409
Тъкмо по моя въпрос Joy
Виж целия пост
# 410
И аз не обичам да готвя по телефона и се опитвам да го избегна, когато е възможно. Но това важи за всеки вид комуникация... Ако можех да живея на самотен остров, сигурно бих била много щастлива.
Виж целия пост
# 411
Ето ме и мен:

Виж целия пост
# 412
И аз така гледам, miamim. Joy
Виж целия пост
# 413
Хахха, не стига, че така гледам, ами и мацката дето гледа така ми е любимка.
Виж целия пост
# 414
Ужас, много мразя! Ако съм искала да говоря, щях да звънна!
Виж целия пост
# 415
Дано не ви тормозят много!

Аз като че ли съм си създала балон и не ме тормозят вече. Така разбрах с кои хора можем да си продължим хубавите и забавни отношения - само когато е нужно, хаха.
Виж целия пост
# 416
Има някои екстроверти, с които се разбирам добре. Дори да ми звъннат, не ме дразнят. Реално аз обичам да говоря, просто не с всеки. Мисля, че това не винаги го разбират останалите.
Виж целия пост
# 417
Аз също обичам да говоря, но с т. нар. сродни души. Не със всеки. Но като цяло не обичам дълги телефонни разговори.
Виж целия пост
# 418
Любимата ми темичка!!!
Аз работя от вкъщи вече 8-9години, абе мечта ми е. До преди малко си правех восъчни печати- изработвам сватбени покани- такъв кеф да си стоя и да со творя. Замислих се тези дни , че с времето ставам все по-интровертна, изпбщо нямам никаква нужда от хора 🧐 странна ли съм, каква съм, нямам нужда, само ми разбъркват и без това трудно подредените мисли 😀 Мъжа ми и майка ми са ми достатъчни, с тях мога да си говоря постоянно, с мъжа гледаме филми, излизаме на разходка до близкото кафе, следим разни предавания, с мама излизаме до мола или до парка като е топло.. и ми стига. Нямам нужда от никакви други хора. Нормално ли е? Искам си тишина, спокойствие, хората ми разбалансират вътрешния мир. Виждам се с една приятелка веднуж на 2 месеца и толкова. Има една нахална само ме търси, тя е екстроверт, звънеше ми по телефона постоянно, накрая я блокирах и не вдигам, и на съобщения не й отговарям- Много ме натоварва с нейните разговори колко искала да ходи в Дубай, на екскурзии, а на мен грам не ми се ходи.... аз не мога и да спя на чужди места, но на морето се прежалвам, там ми е добре да ходя само с мъжа обаче. Абе искам си спокойствие, не ща хора...
Има ли и други като мен, че вече почвам с се чувсъам мега откачалката. На 31г. Съм апък живея като пенсионер и ми харесва 😀
Виж целия пост
# 419
Има, има Blush
Много ми хареса това, че хората ти прекъсват мислите. Ей, как ме дразни това и мен. Обичам тишина, да няма движение около мен, да мога да си мисля на воля, необезпокоявана. Simple Smile
С пътуването и аз съм същата. Максимум за седмица, 2 пъти в годината. Иначе, без преспиване не ми пречи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия