Рак на белия дроб - тема 4

  • 55 945
  • 739
# 165
Благодаря ви за отговорите! Simple Smile
Ами майка ми по начало е доста черногледа,преди да я диагностицират с рак си изкара (според мен) депресия-не искаше да се вижда с приятелки,да излиза и т.н.Просто беше спряла да се радва на живота...не пожела да и се помогне-не искала да ангажира никога със себе си!
Много и се насъбра-има две операции от дискова херния,бяха много рисковани,имаше вероятност да остане неподвижна от кръста надолу-минаа-ходи. Преживя две операции също и на гърдата-двата пъти мастопатия,доброкачествена...но психика е това,според мен всичко влияе.
Аз бях на 14г като мина първата операция за дискова херния,сега съм на 31г и все съм с нея по болниците.Много е трудно,много е гадно.Сега ми е още по-трудно защото не мога да се разкъсам и да съм навсякъде-тя си иска в нейния си град да лежи и да боледува,а аз няма как да ида там да съм болногледачка,защото имам дете ,което има нужда от мен,ходи на училище-взимам го на обед,учим пишем и четем-2ри клас е.
В момента приключи 4та вливка майка ми(утре я изписват) и ми сподели по тел.че смята да се откаже от следващите 2 вливки.Казах и,че ще уважа аз нейното решение,защото виждам колко трудно ги понася.Баща ми е на др.мнение-че все пак и печелят време тези вливки,защото за сега няма разсейки в главен мозък и кости,а лекарят беше категоричен,че без лечение има 2 или 3 месеца живот.Минаха 3месеца от тогава...
Адски трудно е когато "ракът" влезе в нечий дом,трудно е за болния-че не вижда изхода,трудно е и за близките-че няма как да помогнат...
Ужасно много ме е страх!
Виж целия пост
# 166
Мило момиче, много е хубаво, че пишеш тук. Може да си излееш всички страхове и опасения.
Моето мнение за взимането на решения е, че болният сам трябва да реши, но ти и кажи все пак ти какво мислиш.
Когато мъжът ми спря хемото ме попита какво да направи, тогава му казах, че той трябва да реши. Беше ми много трудно, но при него туморът и лимфните възли бяха отстранени и за това решението беше маааалко по-лесно..
Зигизаги е написала много точно всичко което и аз бих ти казала.
Успех!
Виж целия пост
# 167
BLackKisSs,
След това, което е преживяла майка ти - разбирам я. И аз бих се предлага след всички тези операции, ходене по болници и постоянен страх дали ще оживее.
Може би затова толкова месеци не е искала да иде на лекар .... Hug
Виж целия пост
# 168
BLackKisSs, кураж! Heart
Дай боже майка ти да има късмет и да живее по-дълго! Hands Pray
Много е млада, трябва да се бори!
Търсете винаги второ мнение, не се осланяйте на едно!
Разбирам напълно какво чувстваш!
Адът, през който преминах, няма да го забравя до края на живота си!
Много е тежко, но съм убедена, че ще се справиш!
При нас беше обратното, майка ми не искаше да я оставя и за 5 мин.
Всички решения ги вземах аз, а това е доста тежък товар,
защото каквото и да решиш, все смяташ, че си сгрешил.
Тя имаше ужасно желание за живот, въпреки тежкото си състояние,
беше с много силен дух, но това нямаше как да й помогне, за жалост,
но наистина психическата нагласа е много важна също!
Стискам ви палци от цялото си сърце! Sparkling Heart
Късмет! Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 169
Благодаря ви,че така сърдечно ми отговаряте!Благодаря за куража и съветите,за разбирането...
Аз не съм позволила майка ми да си узнае цялата диагноза.Знае,че има рак,но до там.Нито знае какъв тип е,нито има ли разсейки-просто мисълта ми беше да и спестя максимално гадостите,които ще прочете из нета.Надявах се да има повече желание да се бори ,но уви-виждам ,че се  е предала,и това много ми тежи Sad
Благодарна съм,че мъж ми ,брат ми баща ми са до мен,и въпреки всичко супер много се измъчвам защото осъзнавам,че няма как да успея  да конторлирам тъпата болест.Опитвам да се се науча,да свикна,че не винаги владеем положението,че не винаги нещата зависят от нас...но толкова страшно е усещането,че нищо не мога да направя ,за да и помогна,за да оздравее...единствено мога да съм до нея Sad
Виж целия пост
# 170
Здравей , Blackkiss и аз съм на 57 и тяази година промени и моя живот, и аз съв с дребноклетъчен рак на белия дроб 4 стадий, с метастази в лимфни възли и кости. Лекуват ме само с хапчета, защото както ми казаха лекарите не могат да ме оперират. Не е лесно да се живее с тази диагноза, а и след това което е преживяла майка ти я разбирам. Трябва да се опиташ да поговориш с нея, как вижда тя бъдещето, какво иска, какво очаква, и колкото и трудно да ти е да уважиш нейното решение. Не е лесно, но живота ни подлага на много изпитания.
Виж целия пост
# 171
Здравейте отново. С огромна мъка искам да ви кажа, че тази сутрин баща ми си отиде на 54 години. Така и не се изходи. Пожелавам кураж на всички, които се лекуват и успяват да се борят. За него беше много късно, а адски те мъки, които изжвия накрая той, и ние покрай него,ще ни оставят белег за цял живот. С ръка на сърцето си ви споделям, че тази сутрин, когато ми казаха, че е починал си отдъхнах, че вече не го боли Sad Благодаря на всички за съветите.
Виж целия пост
# 172
Съболезнования, tanitaaa! Бъдете силни и подкрепяйте майка си, за нея сега ще е тежко...
Виж целия пост
# 173
Съболезнования Tanitaa, сега бъдете силни и се подкрепяйте!
Виж целия пост
# 174
Моите съболезнования, Танита! Бъдете силни!
Виж целия пост
# 175
Съболезнования, много сили ви пожелавам.
Виж целия пост
# 176
Танита, съболезнования и от мен!
Кураж! Силно те прегръщам! Heart
Виж целия пост
# 177
Съболезнования и от мен.
Виж целия пост
# 178
Съболезнования!Да почива в мир!А на вас сили да превъзмогнете огромната загуба!

Изпитала съм същото, за съжаление.Мъката е голяма, болката не минава, а кошмара от преживяното остава.Безсилието да помогнеш и да гледаш майка си в очите....ужасно е
Виж целия пост
# 179
Искренни съболезнования!!!
Сила и кураж! Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия