Тръгваме към Лименария, пътя е по крайбрежието, сина ми е включил картата и може да сравниш "на живо" отбелязания за "невероятен плаж" колко е невероятен. И се чу първото "Ъъ, ама това ли е този отбелязания плаж? " Представете си 50м. / 50м. малко пясък и много камъни. Много диво, но отдавна не и девствено. Както и да е, решихме, че може и ние да сме се объркали и по-натам ще е по-добре. Да, ама не! Стигаме Лименария и спираме пред хотела, който бяхме видяли в Booking със свободни стаи. Снимката си е снимка, на живо е друго. Продължаваме. Минахме през още няколко и се спираме на хотел "Ралица", на първа линия, близо до търговска улица, сергии, кафета, ресторанти. Цена за двойна стая - 50 евро с включена закуска.
Сваляме багажа и вече изморени и гладни отиваме да хапнем. Избираме си рибен ресторант. Пристигнаха огромни плата, но в тях имаше четири миди с черупката и по две парчета някаква пържена риба. Решихме, че може би не сме уцелили ресторанта, но и през следващите дни същото се повтори, навсякъде е така.
Закуската в хотела за седемдневния престой беше една и съща: Две филии хляб, пакетче масло, пакетче конфитюр, варено яйце, две парчета домат, чаша кафе, чаша сок. Веднъж или два пъти вареното яйце беше заместено с пържено. За кафето и сока - имаха съвпадения само в имената.
Излизам от хотела и съм на плажа - ще кажете чудесно? И аз така си мислех. Сядаме под чадъра. Не си мислете, че плажа е пясъка на Албена или Созопол! Камъни, много камъни, и във водата камъни. Решихме на другия ден да потърсим друг "невероятен и забележителен" плаж /търговския нюх на гърците не спи и качвайки се на ферибота те затрупват с куп рекламни брошури за невероятни места, неща, бижута, мед и каквото се сетиш, което само тук можеш да видиш и купиш, има го и отбелязано и на карта/. Ами какво да кажа? Всяко мини, нюню заливче на острова е красиво, това е природа, но няма път, трябва да вървиш пеш или ако искаш да поизмъчиш колата, но и тя не навсякъде може да стигне. И като казвам път, говоря за черен, песъклив, дигащ пушилка път. Носиш чанти с кърпи, вода, ядене. Няма нищо! Мисля, че е излишно да казвам, че на тези красиви 20/20 камъни-плаж, няма чадър, няма сянка, няма, нищо няма! По десетина човека. Някой ще каже: "Супер! Спокойствие!" Съгласна. Така е. Някои търсят това. Тогава какви са тези суперлативи, които не отговарят на истината?!!! На това аз му викам подвеждаща реклама.
Острова си има своя облик. Каменист, много маслинови дървета, то в тези камъни друго няма. Малки селца, характерните къщи, тесни улички.
Рекламират го като острова на меда, зехтина и вечнозеления. Зехтин - да. Обясниха ни, че почти всяко село си има "фабрика за зехтин". Купихме си от две три различни села, да пробваме, но ..... зехтина си е зехтин, хубав. Към меда не проявих никакъв интерес, защото от години си купувам по цяла тенекия от една жена на село и не мисля, че тасоския мед ще е по-невероятен от българския, нашенски от село. Що се отнася до вечнозеленото? Тогава за Рила и Родопите какъв цвят трябва да изберем?
Всички се оплакват от оси? Аз не видях. Морски таралежи има, но не чак толкова много и рибите наистина хапят.
И все пак за невероятно или не, за камък или пясък си струва да се посети, види, опита, помирише за да остане спомен.