И аз съм била в токсична връзка, от която едва се измъкнах. Безумие е, че още обичам хубавата му страна, интелекта му, чувство за хумор, загрижеността... Нищо не е такова, каквото изглежда, за съжаление. Осъзнаваш, че отношенията са токсични много след началото и е ужасно трудно да сложиш край.
За мен силно полярните личности са изначално, дълбоко и необратимо токсични. Изходът е само един - късаш и хвърляш зад гърба си далеч, далеч в миналото. Вглеждаш се едно хубаво в себе си и каква е причината да "обичаш" човек, който те трови, да се поставяш сама в такива токсични отношения и гледаш напред - решаваш какво искаш да имаш в бъдещето си и търсиш точно това, обграждаш се с хора и неща, които ти носят радост, удоволствие и удовлетворение и стопираш всяка мисъл за токсичния още в зародиш. С времето той избледнява и се забравя всякак, дори и емоционално, но е въпрос на лично решение и воля.
Иначе и ти не го обичаш, друго е - имаш вътрешна емоционална рана, в която той се вписва. Его е. Копнеж да поправиш нещата, да излекуваш раната, да си получиш това, което ти е било отнето, но така само задълбаваш раната и удължаваш агонията. Продължаваш да му позволяваш да краде щастието ти макар и от разстояние. Изборът си е лично твой!