Детенце от ромски произход

  • 27 266
  • 139
# 75
И как се разчитат? Особено балканската мешана скара.
Виж целия пост
# 76
Мама ру, два са сайтовете - ансестри.ком и фамилитриидна.ком. Първият е по-евтин. Вторият има и допълнителни тестове, които допълнително те определят какъв си. Като са готови резултатите ти казват какви са регионите, от които произлизаш с проценти и ти дават и списък от базата им данни с евентуални твои роднини като в този списък ти показват до колко сте близки роднини, т.е. до каква степен споделяте едно и също днк.
Виж целия пост
# 77
Сперанса33 , личи си че си се влюбила в детето от пръв поглед . Това не се случва на всеки осиновител . Имаш голям късмет . Аз осинових детето си ,когато беше на 5 месеца .Беше любов от пръв поглед . Казаха ми ,че майка е ромка , а бащата неизвестен . Детето е бяло , русо и със сиво-сини очи . Аз и до сега не вярвам , че е ромче . В момента е на 6 годинки .Само  косичката и малко потъмня . Божа работа е как ще се промени с времето .Важното е , че тя е моето дете и аз я обичам такава каквато е . Ромче , или не . И само да кажа , че не исках ромче , но  като я видях  веднага я обикнах и стана моето дете . Успех и послушай сърцето си ! 
Виж целия пост
# 78
Данита14, аз все пак бих добавила към твоята препоръка авторката да послуша сърцето си, да се вслуша и внимателно в разума. Най-вече, дали ще има силите да се справи в предизвикателството. Какво имам предвид? През последните две години наблюдавам мои съседи, чиято дъшеря осинови едно момченце, което вече е на 4 години. Не зная дали детето е от ромски произход- не личи, а е мноооого красиво дете. Обаче, първото предизвикателство е отношението на околните. Отвратително е. Задължителни са репликите:"Щом е от дом, значи е цигане", "Абе, има си увреждания, щом е от дом" и подобни бисери, които са на всяка крачка. Но това е най-малкото предизвикателство. По-сериозно е друго. Малкият е много лъчезарен и общителен, но майката се оплаква, че той не може да изгради емоционална привързаност нито към нея, нито към никой, т.е. той се радва на всички, но не се привързва към никой. Ето тук е голямото предизвикателство- травмата от двете години престой в институцията. Дали авторката ще се справи с нея. Виждам и колко е трудно на съседката ми осиновителка, но и колко много обича момченцето. Затова, не мога да кажа на авторката нито "да", нито "не", а само хубавичко да помисли дали е по силите ѝ да се справи. Ако да, значи да.
Виж целия пост
# 79
За всяка година в институция трябват 2 години на адаптация. За да се привърже към тях това момче, то трябва да има причина да се привърже към тях - да е обичано истински, да се чувства сигурно, да се забавлява заедно с тях, да не му се налагат чужди очаквания какъв да е и какъв да не е и най-вече - като подхвърлят злобни нападки околните да се вземат мерки моментално, а не да се мълчи от кумува срама или криворазбрано благоприличие.

Дори и съседското ви семейство да изглеждат ненормални ако защитят честта на детето със скандал, долни нападки и махленско поведение, това може да се окаже добра постъпка в очите на детето. То ще види, че мама и тати са на негова страна и то не трябва да се чувства сам самично на света,  не трябва да се прави и доказва постоянно, за да си заслужи да не го нападат и може да се чувства защитено.

А относно бисерите на околните - такива изказвания не само издават осиновителската тайна на детето, но и причиняват емоционална вреда,  което по чл. 145 ал. 1 от НК води до лишаване от свобода за 1 година. Дали ако съседите ви не ограмотят такива многознайковци  за последствията от злобни квалификации към осиновено дете няма да се променят нещата на секундата, а?
Виж целия пост
# 80
Детето, за което говори авторката на темата първо не е в дом и второ, е на 1 година.

Ако ще плащаме "данък" на околните, най-добре е да останем сами... О, не, тогава пък ще сме пак в устите им, но с "тая пък - ни дете, ни котЕ... цял живот само за себе си се грижи".

Уиш, не знам къде живееш, но очевидно обкръжението ти или поне обкръжението на хората, за които говориш, е от ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди.

Когато разхождаме децата си с вдигнати глави, когато самите ние покажем, че произходът им не ни притеснява, тогава и отношението на околните е по-различно. Когато се свиваме от страх да не помислят/забележат/кажат едикаквоси, им даваме безкрайно поле за действие.
А мисленето на някои никога няма да се промени. За тях самите понятия "осиновен" и "осиновител" са срамна дамга, защото са непонятни. Защото тези хора никога не биха дали обич и дом на "чуждо" дете.
Но той животът е учител. Никой, никога и от нищо не е застрахован.
Виж целия пост
# 81
Уиш, не знам къде живееш, но очевидно обкръжението ти или поне обкръжението на хората, за които говориш, е от ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди.
Това е успокояваща мисъл, но аз се боя, че основната маса хора, независимо къде живеят, са точно както ги наричаш "ограничени и тесногръди, при това с куцащо възпитание, индивиди."

Някъде по-назад бях писала за осиновения съученик на дъщеря ми, който е наричан от повечето деца "мангал". Това, в добро столично училище. Все тая къде е.
Виж целия пост
# 82
И?
Единствения повод, по който може един човек да бъде обиждан, е произходът му?

Бяла българка съм. Толкова обиди съм понесла през живота си заради други неща... Докато сама не се научих да изграждам стена пред обидите, те ме засягаха. Отдавна вече не.

За да не се заблуждаваме с успокоителни, според теб,, мисли, какво трябва да направим? Да не осиновяваме дете, защото някой ще каже това и онова? Да чакаме идеалното русо и синеоко ангелче? После, като се появят проблемите, да се успокояваме с произхода му?
Лесно е, когато имаш собствени деца, да мислиш така. Когато животът те е поставил в ситуация да избираш никога да не бъдеш родител или да станеш осиновител, бързичко разбираш, че трябва да направиш доста компромиси. А после установяваш, че има смисъл от тях.
Точно "добрите (не само столични) училища" пък са пълни с лекенца, мамини и таткови готованковци, които биха обидили за всичко. По тая логика всички, неотговарящи на техния, за съжаление покриващ се със съвременния, идеал за външен вид, облекло, притежавани вещи и пр. трябва да се гръмнат, мей би?!

Искрено се надявам съученикът на дъщеря ти да е съумял да им "скочи на фасона" на чистокръвните българчета.


Скрит текст:
То пък ще кажеш кой знае каква аристократична жилка имаме всичките...
Таман се чудех дали тая вена на крака ми нормално е синя или от кръвта ми е в тоя цвят.
Виж целия пост
# 83
Не, разбира се, че цветът на кожата не е единствен повод за обиди, но при осиновените деца го има и този риск. И той трябва да се вземе предвид. А момчето, за съжаление, не е справило с тормозителите си. Движеше главно с момичетата, защото те не го обиждаха. Сложно е, като цяло.
Виж целия пост
# 84
Никога и никой не е твърдял, че е лесно. Целият път е труден.
Най-лесно е изобщо да не стъпваш на този път.

Като казах, че се надявам да им е "скочил на фасона" имах предвид да е продължил напред въпреки тях. Ясно е, че не е бил в компания с тези, които го обиждат. Не би и трябвало.

Осиновените деца са обиждани от другите понякога и просто защото са осиновени. Ако ще и да не са с ромски произход. Но от семейства, в които възпитанието е такова, няма как да очакваме толерантност. Децата не са виновни. Всичко идва от нас, възрастните.
Виж целия пост
# 85
Да, разбрах те за скачането на фасона, но детето си остана смачкано до края на 7 клас. Сега, с отиването в ново училище, поне има шанс за ново начало.

За трудния път съм съгласна с теб. Не казвам да не се стъпва на него, а само хубавичко да се премисли всичко, преди стъпването, че едно дете не е шега работа.
Виж целия пост
# 86
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78

Аз пък много се радвам, когато видя или разбера за осиновени деца, възхищавам се на родителите, защото са решили да дадат обич и шанс на малката душица. Никой не си избира родителите. Вярно е, че има генетична предразположеност, но с правилно възпитание и насока, нещата може да са доста гладки и не толкова страшни.
Виж целия пост
# 87
Уиш, стъпването на пътя на осиновяването означава поне на 60-70% осиновяване на дете от произход, различен от българския или с проблеми. Всеки интелигентен човек би трябвало да е наясно с този факт, когато влиза в системата.
Няма как да знаем кой и доколко е готов за това. Самите ние не сме наясно дали ще се справим с предстоящите предизвикателства. Но това е въпрос, който може да се постави и при биологичното родителство. Процентът на хората, които стават биологични родители, без да са готови и без да имат капацитет за това е доста голям, по мои наблюдения. Не по-малък от този при осиновителите.
Та, искрено се надявам, че авторката е готова за осиновяването, щом е стигнала до него. Нейните колебания бяха само относно произхода. А детето е сериозна работа, без значение от какъв етнос е.

Дано speranza33 скоро сподели как са се развили нещата при нея.
Виж целия пост
# 88
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78
Не знам, Натали. Безкрайно съм изненадана да установя, че никак не са малко подобни хора.
Виж целия пост
# 89
Чета и се чудя, кой нормален възрастен човек ще коментира или обижда друг човек или дете?!? Колко трябва да си пропаднал и да си се комплексирал, за да злорадстваш за цвета на кожата/очите/формата на носа/зъбите/теглото или каквото и да е у друг човек?!!?  newsm78
Не знам, Натали. Безкрайно съм изненадана да установя, че никак не са малко подобни хора.

 Shocked  Комплексари разни!!! #Cussing out


Айде, деца, ако са, някак си е по-разбираемо, макар че и те не трябва да коментират такива неща.
Винаги съм казвала на сина ми - Хората сме различни. Едни са слаби, други пълни, едни са руси, други чернокоси и т.н. Различни сме и всеки е красив по своему. Не се коментират другите хора, защото може да се обидят, дори и да не влагаш нищо в изказването си.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия