Детето се връща в неделя

Бащата трябва да се заеме с възпитанието на сина, но тъй като “той е като него” и не му се занимава, няма как да се получат нещата. Даскалка няма да успее, защото не е авторитет и персона нон грата за детето, независимо дали й/ни харесва или не.

Както обикновено, хванахте се за някакъв пример и изгенерализирахте от него сума ти неща не по темата.

За принципи става дума тук. Това дете не се занимава с нищо съществено. Очевидно е, че никой не очаква от него да е примерен робот, който да включва/изключва по команда. Но неговият ден - до моята поява - не включваше нищо градивно за едно дете

- свекърите не го водеха да играе с деца
- свеки го държеше до гъза си да гледат турски и индийски сериали, като особено беше впечатлен от една магическа змия Нага в един от индийските

И прочее, и прочее.

Един не е седнал да го позанимава това дете с нещо, да му почете, да играят на игри, да сглобят нещо, да си рисува, детските неща, бе, хора, нормалните детски неща. Не, плътно до възрастните и по цял ден слуша клюки, този бил такъв, онзи онакъв. Плюс глезене до безумие. По 5 ястия на масата и с часове молене да яде, хранене в устата и прочее простотии, маскирани като грижа и любов. Е сори, ама никаква любов няма в това. Цял ден детето се мотае безцелно. Ако не е при бабките да слухти, висва с часове на играта.

След оттеглянето ми имаше няколко дни в които по 12 часа, буквално 12 часа лежеше и гледаше телевизия и накрая баща му му прибра дистанционното.

Това дете просто не познава нищо извън "по цял ден айляк" и иска да си живее точно по този начин, по цял ден нищоправене и само неща за кеф - игри, да ходи на барче и прочее от рода. И в момента, в който някой възрастен - аз, учител, треньор - дръзне да поиска от него да свърши нещо, се отварят вратите на ада и циркът почва.

Тук, според мен, бащата има основна вина. Иска да е "добрият", да не налага изисквания, а само забавления. Затова и детето има някои погрешни представи за своето място и начина, по който да си прекарва времето.
Очевидно то и приятели няма, защото се държи агресивно с останалите (но няма кой да поговори сериозно с него за това, и че не е този начинът за общуване). Това обяснява защо все иска да е залепено за възрастните.

Аз виждам алтернатива единствено в някакъв спорт. Редовното спортуване би изправило много от дефектите в ежедневието му, би го научило на дисциплина, би му дало самочувствие и би му пренасочило вниманието и излишната агресия. Ама и там таткото трябва да се намеси, да е водещият, да го мотивира, да го подкрепи.

Изобщо основният проблем (освен липсата на майка) е липсата на адекватен баща. Даскалка е никоя в тази конфигурация - чуждата жена, която временно му пере гащите, но няма никакъв авторитет и подкрепа от останалите роднини. А и няма особен мотив да се бори за това дете.

Доколкото си спомням, то ходи на някакъв спорт, но и там има проблеми- треньорите са опитвали да говорят с бащата, но безрезултатно.....

И детето с какво е виновно за това? Това че не е имало никой, който да се занимава активно с него, с какво го прави, самото дете, виновно?

Сапфир, три спорта до сега - плуване, киокушин, футбол. Навсякъде драма. Особено с последните две, където трябва дисциплина и съобразяване и да се впишеш в екип (футбола). Не и не. Почва се с желание до първата треньорска забележка/наказание и оттам нататък рев за отказване. Баща му и трите пъти го накара да си изкара цяла учебна година с дадения пост, цирк след цирк беше.

Щастлив е само когато е център на внимание и всички възрастни и деца се въртят покрай него като слънчогледи.

Да, няма приятели, за съжаление, отблъсква всички с интригите, които прави.

Николета, не го прави виновно, но и не оправдава неистовата му съпротива срещу всичко и всеки, който дръзне да поиска от него да се държи нормално за възрастта си и мястото, където се намира.

То ангел, а всички ние останалите неадекватни, лоши психолози, учители, треньори ... Не е сериозно това.

Айде обясни, ти ако 10г си живяла по определен начин, и изведнъж някой дойде отнякъде си и почне да ти налага точно противоположен начин, ти как би реагирала?

Даскалка, след като с мъжа ти всяка седмица ходите при психолог той вече не е ли съгласен психолог да работи с детето. Не е нужно да има диагнози за да получи помощ от психолог, за да преработи фактическата обстановка около него - това че остава да живее в България, с теб и това че ако теб те няма не означава автоматично, че баща му и майка му ще се съберат.
А, и с помощта на психолог баща и син могат да осъзнаят че нищо правенето не е градивно и да се промени разбирането им за отговорностите на детето към самото него, за да постави основите на едно много по-успешно развитие в социален и образователен аспект.

Баща му седна ли да му обясни, че то ще живее с теб и в къщата ще има нови правила? Нали си голяма командаджийка, влез в роля и застави мъжа си.

А говори ли някой с него (но доброжелателно, не нападателно) за грешките, които прави при общуването?
Ясно е, че е страшно озлобен, ясен е и коренът на това - че майка му не го иска. Затова стреля напосоки. Опитва се да запълни липсата на майчино (а и бащино) внимание със свръх-внимание от всички останали. Оформя се едно нарцистично същество, което не чувства никаква нужда да се съобразява с околните.

Аз мисля обаче, че колкото той има проблемно поведение, още повече е това на баща му. Ако искаш да имаш елементарно спокойствие, трябва да почнеш да обработваш активно баща му да си влезе в ролята. И в двете роли - с тоягата и с моркова. И да се опита да му стане първият приятел, за да го научи що е това явление изобщо. Все пак това е родната му кръв, първородният му син. Негова е отговорността какво точно ще излезе от детето му и него ще го боли, ако произведе един наркоман или затворник.

За спорта - отново таткото е редно да заеме по-активна позиция. Не просто да го натиска за това и онова и да го прехвърля на треньори, а да го мотивира лично, ако трябва с лично участие. Да ходи с него да тича, малко елементарен фитнес, такива неща. Но под режим, с изискванията му. Да го окуражава и стимулира. Да му измисли цели за постигане и награди. А като влезе в крачка, може да мине и на външни треньори.
Детето страда от липса на заинтересованост и затова мрази всичко и всички.

За жалост баща му те е изтървал като кадър, който може да вкара сина му в образователното русло. Не ти е оказал необходимата подкрепа и сега синът му просто не те бръсне за слива. Пък и ти вече нямаш желание, нито дори възможности. Той пък от своя страна едва ли има капацитета да седне и да натиска детето да учи. Външен учител, като гледам, би вдигнал ръце много бързо. Ако все пак би направила този жест, е редно бащата да започне да изисква от сина си да изпълнява учебните си задължения с твоя помощ. Но само като обучаващо лице - дисциплината и принудата трябва да идват от него, пак той трябва да ти оказва пълна подкрепа в твоите изисквания. Това е единственият шанс детето да прокопса в обърканото ви семейство.
Как мислиш, дали бащата има такъв капацитет? Аз изобщо не го виждам.

Даскалке, това са нормални неща за неглижирано и простовато дете. Включително и агресивните изблици
Накарай мъжа ти да го тренира нещо, например тичане, набиране, всяка вечер. В замяна ти поемаш домашните. Ей така, малки конкретни крачки прави и с двамата.

Добре, разбра се отдавна, че детето само пречи. Пречи у дома, затова заключваш някой помещения  и го караш да си ляга с кокошките, пречи когато излизате за забавление, защото нямало място с възрастните, пречи, когато мъжът ти го вземе на работа – и преди е имало изказване, че го влачел там където няма място. То ревнува баща си  от теб, защото иска внимание, ти също ревнуваш мъжът си от него.
От друга страна майка му е далече и сте се изпокарали със всичките му роднини, та да прекарва някакво време с тях не е опция.
Реално къде му е мястото на това дете, извън училище и решаването на задачи, което  е два часа на ден? Казваш, че детето не било социално адекватно /по твоите критерии де, които са ми меко казано спорни/, но аз се чудя - как се става социално адекватен без досег до средата и примера на възрастните?
Представи си - пълно е с деца, които днес искат да спортуват нещо, а утре се скъсват да ревът, че не им се ходи, родителите рядко ги карат на сила. Обикновено се търси нещо друго да им задържи интереса.

За да не виси едно дете 12 часа на компа му измисляш занимания, които редуват полезното с приятното.
И да, обръщаш му много внимание, влачиш го с теб, показваш му с пример как да се държи, разговаряш с него като с възрастен.

Като не става за спорт и отборния дух и дисциплина не го влекат, запиши го на рисуване,  рисува добре. Нещо, което да го увлече и социализира.

Това е детство, ехо, щастлив и безгрижен период, защото възрастните са ти осигурили спокойна и сигурна среда, като плачеш, да те успокоят, като сгафиш - да ти го покажат добронамерено, да те хвалят и насърчават, да те учат с пример, само като ги гледаш как се държат с теб, един със друг.

Родителя не е пъдар, нито надзирател на детето, много съжалявам. Който не става, да не се хваща. И не е вярно, че втори жени не гледат добре деца на мъжа, имаме примери тук на чудесни пълноценни отношения, но става въпрос за свестни хора.

Съгласна съм с Бързия влак. Ти не само не искаш да имаш задължения към детето, но някак смяташ за ок да окупираш и да го изолираш от роднините, баща му, съселяните. Ми...не става
Ако продължаваш да отричаш съветите по същество, да върнем темата към мускулите и магарето на любимия ти. Но...с какво ти помага това. Нека започнем конструктивен диалог,ако темата не е шега