Не е нужно Даскалка да го обича и да го гушка, а просто да промени подхода, след като този доказано не работи, и след като очевидно детето практически ще седи с нея
До тук виждаме как явно дълго и напоително Даскалка трябва да бъде убеждавана, че явно практически детето остава при тях, че явно подхода й не става, и че за нейно собствено спокойствие трябва да го промени. Айде, остави доброто на детето, или децата, ами просто за неин собствен комфорт. Защото със зариване на главата в пясъка, демонстративно излизане и подминаване няма да се промени нищо.
Всичките й мисли са си ок, да си ги мисли, да си го мрази и т.н., просто зрял човек колкото и да изпитва това, не действа като дете, подвластно на чувствата, което "дели територия" с друго дете. Съответно по-мек подход не е "мяу, мяу", както го определя авторката, и не заслужава презрение. То е начин да постигнеш собствените си цели и спокойствие, запазвайки добри отношения в семейството и достойнството на останалите участници. С всички тръшканици, ултиматуми, сръдни, авторката изглежда като същото такова дете с проблемно поведение, като онова с което воюва. Само дето не й е хрумнало още да се изсере в леглото на детето на пук.
Виж целия пост
До тук виждаме как явно дълго и напоително Даскалка трябва да бъде убеждавана, че явно практически детето остава при тях, че явно подхода й не става, и че за нейно собствено спокойствие трябва да го промени. Айде, остави доброто на детето, или децата, ами просто за неин собствен комфорт. Защото със зариване на главата в пясъка, демонстративно излизане и подминаване няма да се промени нищо.
Всичките й мисли са си ок, да си ги мисли, да си го мрази и т.н., просто зрял човек колкото и да изпитва това, не действа като дете, подвластно на чувствата, което "дели територия" с друго дете. Съответно по-мек подход не е "мяу, мяу", както го определя авторката, и не заслужава презрение. То е начин да постигнеш собствените си цели и спокойствие, запазвайки добри отношения в семейството и достойнството на останалите участници. С всички тръшканици, ултиматуми, сръдни, авторката изглежда като същото такова дете с проблемно поведение, като онова с което воюва. Само дето не й е хрумнало още да се изсере в леглото на детето на пук.
